Тайни кодове с Христос в старинна църква

Стенописите в Добърско са уникални

Исус не е нарисуван в космическа капсула, а в божествено сияние, обяснява експертът Марияна Шабаркова

Вярващи, туристи и посетители виждат Исус Христос, изобразен в космическа капсула. Единствените такива стенописи се намират в старинната църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско край Разлог. Има спорове откога датират те, като според някои версии храмът е съществувал още през XI-XII век. Защо Господ излита към космоса с ракета, се питат богомолците. Местните също поддържат тази теория и не са разгадали тайните кодове.

"Разбира се, това не е космическа капсула. Във фреските "Преображение Христово" и "Слизане в ада" (погрешно определяна като "Възкресение Христово") Христос е изобразен в мандорла, Божествено сияние", разкрива пред "България Днес" експертът Марияна Шабаркова. Тя е автор на поредица книги по темата.

"Според иконографските наръчници, или Ерминиите, Господ е "ограден от светлина, която се излъчва от него". Тайният живот на българските стенописи предлага много по-интересни сюжети като крилатите светци, кучеглавия св. Христофор, антропоморфните извори на река Йордан в "Кръщение Христово" и очите на пещерата в "Рождество Христово".

Символиката на религиозните изображения

в нашите храмове е изключително разнообразна, дори смея да твърдя уникална", казва Шабаркова, чието дело са двата тома на "Мистерията на българските стенописи", както и "Тайният код на българските зографи" на издателство "Инле".

Добърско се споменава за първи път през 1378 г. в Рилската грамота на цар Иван Шишман сред селата, дарени на Рилския манастир. Църквата, която се намира в центъра на селището, е едноапсидна трикорабна псевдобазилика. Това е единствената в света църква, посветена едновременно на двамата светци св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Фасадите са украсени от тухлени пояси и подпокривни корнизи, т. нар. вълчи зъби. Най-интересното за интериора на храма е, че в него е запазен оригиналният зидан иконостас с арковидни отвори, каквито са били иконостасите в раннохристиянските църкви, а днес се срещат изключително рядко. По-късно, през XVII век върху него са монтирани иконите "Христос Вседържител", "Богородица", "Св. Йоан Кръстител", "Архангел Михаил", "Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат", дейсисният ред и венчилката.

"Тук любопитно е, че върху одеждите на Христос е изписано името на зографа - Илия. Считало се е, че Бог движи ръката на зографите и те почти винаги оставали анонимни. Това е един от редките случаи, когато до нас е достигнало името на някой от тях. Тук са останали обаче всички имена на строителите - Станко, Смилен, Спас, както и на ктиторите - Богдан и неговият син", обяснява Марияна Шабаркова. Изключително богатата за толкова малък храм стенописна украса с над 460 образа покрива целия наос и западната фасада. Стенописите от 1614 г. са реставрирани през периода 1974-1978 г.

"Друг интересен детайл е вградената в пода каменна плоча с изображение на двуглав орел и надпис 1122 г., което противоречи на официалната датировка на храма (1614 г.) Според някои изследователи църквата е по-стара, тъй като строителният материал и стилът й са характерни за XI-XII век. И не само това. Местната легенда разказва, чецар Иван Шишман се е венчал именно тук", добавя експертът по стенописи. Любопитно е още, че това е и храмът с изображения на най-много жени светици. Традиционно в храмовете могат да бъдат открити 4, 6 или максимум 12 женски образа, а тук се разпознават образите на 30 светици.

"Тази особеност е довела до смелото предположение, че в създаването на стенописите е взела участие жена. От друга страна, тълкуването на този необичаен факт вероятно би могло да ни отведе към обобщения образ на майката, която оплаква сина си, в светлината на легендата за ослепените Самуилови воини, свързана с това място. Лично за мен много интересен в този храм е образът на св. Елена, която обичайно държи кръста заедно със св. Константин. Тук тя е изобразена с кръстосани ръце върху гърдите - молитвена поза, която също може да се свърже с молитва за душите на загиналите Самуилови воини", твърди Шабаркова. Твърди се, че изворът в двора на храма е лековит за очите и дори хора са проглеждали, когато са се миели с вода от него.

"Тази тема също е свързана с преданието за ослепените Самуилови воини, останали в Добърско. Високо на стените са изобразени воините на Самуил, ослепени от Василий Българоубиец. Някои от тях останали в Добърско, като създали известната добърска школа на слепите певци. На фреската те мият очите си с водата на местния целебен извор, за който се твърди, че лекува очите", обяснява Марияна Шабаркова пред "България Днес".