Да бръкнеш в контакта

ГЕОРГИ ЛУКАНОВ

Доста години давах като пример за най-добър автомобил за каране „доброто старо“ Ferrari F430. Легандарната италианска машина имах късмета да я изпробвам там, където трябва – на пистата „Маранело“. До мен следеше действията ми професионален инструктор от „скудетерията“, който с усмивка ми разясняваше как тази кола въпреки 490-те коня под капака, идващи от ревящия V8 двигател с обем 4,3 литра и способен да ускори ферарито от място до 100 км/ч за 4 секунди, не може да се обърне, а най-много да се завъртим край пистата в тревата (което веднъж успях и да направя).

Та усещането при карането на този невероятен автомобил бе като да караш на „Плейстейшън“ – лекотата на шофиране бе изумителна. Връщаш се в реалния свят на следващия ден, когато установяваш, че имаш зверска мускулна треска на ръцете. Не че те е било страх и си стискал волана, просто високите скорости, шеметното ускорение и адреналинът водят до това фланелката, с която караш, неминуемо да залепне за спортната седалка.

Вижте повече само в новия брой на списание "Авто Труд"