Пожарът спаси от затвора деребеите на БКП

След четвърт век демократични промени в България истината за една от най-мръсните тайни на прехода остана неразкрита.
До ден днешен официално становище за палежа на Партийния дом на 26 август 1990 г. няма.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целият текст, снимки и още факти и интересни детайлите ще публикуваме в хартиеното издание на "България Днес"

Наследниците на БКП се опитват да го представят като "метеж" на младата българска опозиция. Тогавашният лидер на червените Александър Лилов дори го нарича "брутален акт, пряка заплаха срещу започналия демократичен процес, политически екстремизъм и варварство".

В същото време преобладаващата част от българите обаче е убедена, че палежът е организиран именно от бившата БКП. "Никак не изключвам цялата работа да е била подготвена от службите, свързани с определени кръгове в БСП", заяви тогава президентът Желю Желев.
Докато страните спорят, хубаво е да се знаят някои важни факти, предшестващи палежа. От тях човек по-лесно може да се ориентира кой би имал изгода от пламването на Партийния дом. Десетина месеца след 10 ноември 1989 г. страната е разтърсвана от непрекъснати митинги на опозицията и стачки на КТ "Подкрепа". Турците в България вече са върнали турските си имена и разказват за зверствата, на които са били подложени по време на Възродителния процес. БКП вече се е преименувала на БСП и е закрила задължителните партийни организации в предприятията. Съкратени са над 10 хиляди партийни работници, които години наред са изсмуквали бюджета на държавата, без да вършат никаква работа. В МВР са уволнени и пенсионирани хиляди офицери на Държавна сигурност. Страната изпада в тежка финансова криза, премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг, но се говори за раздавани пари в "червени куфарчета". Лъсва истината за политическите лагери край Ловеч, Белене и Скравена, за които дотогава се е говорело само по радио "Свободна Европа" и "Гласът на Америка", а комунистическа България винаги е отричала. През юни 1990 г. се провеждат избори и всички социологически проучвания сочат, че СДС ще ги спечели. Изненадващо за избиратели, социолози и чуждестранни наблюдатели БСП става първа. Веднага след като изборният резултат е обявен, тръгват обвиненията за фалшифициране на изборите. Свидетели разказват за изхвърляне на чували със сини бюлетини. Следват студентската стачка, създаването на Град на истината пред Партийния дом. На 1 август 1990 г. парламентът избира за президент д-р Желю Желев, лидер на опозицията. Започва да се говори за разкриване архивите на ДС и за изнасяне на светло финансовите далавери на комунистическите олигарси, довели страната до крах. И само 26 дни след избора на Желев идва и пожарът на Партийния дом...
В самия ден на инцидента двама души - Пламен Станчев и свещеник Димитър Амбарев, обявяват, че ще се самозапалят, ако до 20,30 ч. не бъде взето решение за сваляне на петолъчката от Партийния дом. Но не пламват те, а сградата. Мъж разказва, че "почти във всяка стая откъм "Дондуков" и пресцентъра, в който по време на изборите се помещава предизборният щаб на БСП с шеф ген. Любен Гоцев, е имало бидони с "нещо като спирт за горене" - ацетон, лакочистител. "Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6-литрови. Намерихме ги вътре. Не видях някой да ги внася, но видях да ги разливат наоколо", разказва свидетелят. "В стаите на първия и втория етаж имаше по един-два бидона. Към 5,30 часа, когато пожарът беше загасен, се оказа, че тези бидони са горели най-много и са допринесли за разрастването на пожара", допълва той.
По-късно следствието ще заяви, че не е намерило факти за тези бидони. Анонимният свидетел обаче не е единственият, който твърди, че пожарът е били дирижиран отвътре, а не от тълпата отвън. Хората твърдят, че малко преди пожара от сградата са изнасяни документи в метални каси, придружени от командоси. "Вътре абсолютно се владееше положението. Всичко беше разиграно. Нямаше нахлуване, просто няколко човека си вилнееха. Пламъци имаше, имаше зрелище, но в никакъв случай не можеше да се каже, че народът е нахлул", спомня си Волен Сидеров, който влиза с телевизионния екип на Бойко Станкушев по време на пожара. "Чрез този пожар махнаха палатките от Града на истината", допълва той.
Според журналистката Велислава Дърева пожарът също е бил умишлен. Тя и много други смятат, че самият заплашил да се запали Пламен Станчев е бил провокатор и част от сценария за подпалването на сградата. "Аз бях през цялото време там. И вътре, и вън. Пламен Станчев нямаше намерение да се пали. Не е бил облечен в шинел, напоен с бензин. Мисля, че просто беше напръскан с вода. Аз пуших на една крачка от него. И нищо не пламна", твърди Дърева. "През цялото време в Партийния дом имаше хора от БСП. Те бяха вътре. Ден преди пожара някакви хора сваляха решетките долу, на партера. Прекалено много сигнали, че нещо ще стане", спомня си още Дърева.
Че е имало умишлени провокации с цел да бъде създадена илюзията за избухнал заради революцията пожар, говорят и тогавашният президент Желю Желев, и бившият конституционен съдия Георги Марков.
Странно или не, но когато пламва сградата, президентът Желев не е в София, премиерът Луканов не е в България. А четвърт век след палежа доказателства за вината на някогашните комунистически деребеи липсват. Осъден няма - нито за зверствата в Белене, нито за издевателствата на Държавна сигурност, нито за затритата икономика на България. Архивите на ДС пък се оказаха щателно прочистени и изгорени. А петолъчката на Партийния дом бе свалена чак през 1997 г.

Нацистите сами палят Райхстага

На 27 февруари 1933 г. избухва пожар в сградата на Райхстага. Потушен е към 22:30 часа. Българските комунисти Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов са обвинени за подпалването. Пожарът става повод за издаването на "Заповед на Райхпрезидента за защита на народа и държавата" и дава огромна власт на Адолф Хитлер, затова историците смятат, че нацистите сами са го подпалили.

Бисерка БОРИСОВА