Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/4958631 www.bgdnes.bg

Бившият ни посланик в Мексико Богомил Герасимов: Тато погуби Людмила!

Не се противопостави за нищо на руснаците, ген. Кашев беше убит

Кой е той
Богомил Герасимов е дългогодишен дипломат и бивш посланик на България в Мексико. Работил е и в Индия, Индонезия, Япония, Англия. Герасимов е автор на много книги, които се радват на широк читателски интерес: "Дипломация в зоната на кактуса", "Тайнствената сила на пирамидите", "Мистерията Ева", "Бутилка с бръмбари от Бали" и други. Бил е близък приятел на Людмила Живкова и заедно с нея организира честването на 1300-годишнината на България в Мексико. Известният писател, легенда в Мексико и бивш шеф на правителствения протокол, подрежда спомените си в сензационно интервю за "България Днес". На 7 септември, ако беше жив, Тато щеше да навърши 104 години.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Герасимов, как се сприятелихте с Людмила Живкова?
- Запознах се с нея, когато тя пристигна в Лондон, за да учи английски. Тогава бях младши дипломат и отговарях за работата с английския печат. Людмила беше направила предварителни проверки и знаеше още от София, че съм единственият в посолството, който знае английски, при това с диплом от университета. В Лондон бях с трите си малки деца, Людмила идваше у нас и си играеше с тях. Така постепенно, непланирано и неусетно се създават приятелства. Разказвал съм й много за моето пребиваване в Индия. Някъде вкъщи имах една книга, в която се разказва за религиите там. Години по-късно Людмила си спомни за тая книга и ми поиска да й я подаря. Това и сторих.
- Пишете, че сте дълбоко убеден, че е убила сама себе си. Какво е било заболяването, което Живкова е имала при посещението си в Мексико?
- Никакво заболяване! Темата е любима за всички, които се занимават с манипулации около смъртта на Людмила. Тя пристигна преуморена, а аз не бях предупреден за състоянието й. Чакахме я на летището заедно с членове на почетния комитет за 1300-годишнината на българската държава. Когато самолетът спря и вратата се отвори, охранителят Димитър Мурджев ме повика вътре, за да ми каже, че Людмила не е в състояние да участва в пресконференция, да се среща с хора, да разговаря с министри, дори с мен. На разговора ни присъстваше Пейо Берменлиев, зам.-председател на Комитета за култура. Поисках да я видя, пуснаха ме при нея в първа класа. Убедих се, че не е възможно да се говори с нея - лежеше като дрогирана, така съм го написал и в моите спомени. Никъде не съм споменавал, че е вземала опиати - едно е да кажеш като дрогирана, друго, че е приема опиати. Наложи се да кажа на министър Фернандо Солана, който отговаряше за образованието и културата в мексиканското правителство, че нашата първа дама не е в състояние да се яви пред журналисти. Той се разпореди тя веднага да бъде закарана в най-луксозния хотел "Камино реал", където бе настанена цялата българска делегация.

Реклама

По нареждане на Солана бе изпратен и медицински екип, който да се погрижи за Людмила, но охраната не допусна никого при нея. Същото се случи и с лекарката на съветското посолство, която дойде на помощ. И двамата охранители твърдяха, че така е наредила самата Людмила. Тогава не можех да разбера дали е боледувала от нещо, от какво се оплаква и има ли опасност за живота й. Наложи се да уведомим баща й, генерал Кашев, както и да поискаме да пристигнат български лекари. Честването на 1300-годишнината, на което присъстваха над 2000 гости, както и президентът на Мексико, мина без участието на Людмила. Това се случи на 3 март 1981 година. Веднага след тържествения акт в Антропологическия музей част от делегацията отново без участието на Людмила замина за град Пуебла, където открихме улица ДСофияУ, а вечерта губернаторът на щата даде вечеря в наша чест в своята резиденция.
- Какво стана след това?
- На следващия ден, 4 март, когато изморени и недоспали се суетяхме в коридора на хотела пред апартамента на Людмила, изведнъж вратата се отвори и тя излезе в целия си блясък - облечена в бяла рокля, усмихната, с традиционната шапка. Жива и напълно здрава! Всички, които пишат, че Людмила е прекарала инсулт, инфаркт и какво ли не в Мексико, да имат много здраве от мен! Тя бе в цъфтящо здраве. Извика ме в апартамента си и сподели, че иска да отиде в Пуебла, за да види прочутата камбана в тамошната катедрала. Със съгласието на губернатора заминахме отново за Пуебла - този път заедно с Людмила, и там се повтори абсолютно същата церемония по откриването на улица ДСофияУ. Това може да се случи само в Мексико. Та, да се върнем отново на заболяването. Смятам, че в случая не ставаше дума за болест, а за силна преумора, от която Людмила излезе за кратко време и се върна към нормалната си работа. Тя самата отказа да даде каквито и да било обяснения по случая. Човекът, който можеше да потвърди верността на моите думи, проф. Бербенлиев, вече не е между живите. Неотдавна министърът на културата Георги Йорданов сподели с мен, че проф. Бербенлиев му е разказал за събитията в Мексико по случай 1300-годишнината с думите: "Най-вярно и точно посланик Герасимов описва преживяното".
- Има ли действително списък с виновниците за смъртта на Людмила, в който фигурирате и вие? Както и Петър Младенов, Лилов, та дори Светлин Русев?
- Такъв списък никога не е показван никъде, за него знам от бившия зам.-министър на външните работи Живко Попов. Може би за такъв списък би могъл да говори бившият сътрудник на Людмила Кирил Аврамов, който е бил човекът на Милко Балев в обкръжението на първата дама. Вероятно списъкът с имената на хората, виновни за смъртта й, е много дълъг. На първо място обаче там фигурира баща й - Тодор Живков.
- В какъв смисъл?
- Той се стремеше всячески да угажда на руснаците. Представете си какво става в Мексико - чества се 1300-годишнината на България като държава. Това не се харесваше на съветските другари. Те решават, че друго подобно честване на юбилея ни не трябва да има.
- Людмила имаше ли влияние над баща си?
- Да, имаше. Той изпълняваше някои от прищевките й, но това не означава, че е бил винаги заедно с нея.
- Александър Лилов казваше, че истината за нейната смърт се корени в "отпуската й" в Боровец. Прав ли е?
- Боровец беше продължение на веригата причини за нейната смърт. Людмила се оказа изолирана в Боровец заради своята дейност за 1300-годишнината. В този смисъл Александър Лилов е частично прав.
- Кои бяха истинските й приятели? Богомил Райнов ли е главната причина тя да залитне по окултните науки?
- Да, Богомил Райнов, който има много слаби познания за индуистката култура и религия, се оказа способен манипулатор, който тласна Людмила по наклонената плоскост. И други хора без понятие от индуистката религия сега често се обаждат, за да изразяват твърдения, далеч от истината. Например Вера Ганчева, Любомир Левчев... Списъкът е внушителен.
- Като шеф на правителствения протокол сте били много близък с някогашния премиер Станко Тодоров, разкажете и за него.
- За Станко Тодоров ми е трудно да намеря думи, за да изразя уважението си към този изключително почтен и човечен ръководител. За Петър Младенов съм казал всичко в една глава в моите мемоари, озаглавена "Уникални указания от угодника". Сетете се кой е угодникът!


- За Андрей Луканов и Тато какво ви е мнението?
- Андрей бе един много подготвен и способен човек, който е в състояние да мине пред труповете на близки хора, за да постигне целите си. За Тодор Живков какво да кажа - той ме направи посланик, а след това срина кариерата ми, след като дъщеря му си отиде. Мъстеше на всички, които бяха от най-близкото обкръжение на Людмила. Изпълняваше безропотно инструкциите на Кремъл. Не мога да уважавам такъв човек.
- Как умря ген. Кашев?
- Не съм запознат с подробности. Но в едно съм сигурен - генерал Кашев не беше човек, който ще се самоубие. По някакъв начин той е бил ликвидиран по нечие указание.
- Последно да питам за Людмила - беше ли щастлива тя с Иван Славков? Вярно ли е, че се въртели интриги за ваша връзка с Живкова?
- За моя връзка с Людмила не съм чул - възможно е някой да е говорил, но до мен не е стигнало нищо. Всички знаеха, че бяхме добри приятели. С Иван Славков тя бе щастлива, знаеше за слуховете, свързани с неговите похождения, но не им обръщаше внимание. Тя вече имаше други интереси. На мен лично е казвала, че плътските удоволствия вече не влизат в нещата, които я привличат.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама