Халфът на "Пирин" (ГД) Иван Макриев: Искам ЦСКА за Купата

19-годишният халф на "Пирин" (Гоце Делчев) Иван Макриев е сред талантите в Югозападна България. Младокът е братовчед на бившия национал и нападател на "Левски" Димитър Макриев. Баща му Георги и чичо му Иван също са бивши футболисти. Дебютира при мъжете ненавършил 17 години. Този сезон с екипа на "Пирин" ще се изправи срещу ЦСКА в шампионата на Югозападната "В" група.

- Иване, класирахте се за 1/16-финалите на Купата на България. Кой желаеш за следващ съперник на "Пирин" (ГД)?

- Единственият отбор, срещу който искам да се изправя, е ЦСКА. Вечният ми враг. От малък съм фен на "Левски". Очаквам тях за съперник или поне отбор от "А" или "Б" група.

- С ЦСКА ще се срещнете и два пъти в първенството.

- Така е, но колкото повече мачове, толкова по-добре. Това са двубои, в които можеш да се покажеш. Тези срещи са трамплин за нас по-младите. Може да бъдем забелязани от по-големите отбори. ЦСКА е име и срещу тях можеш да се докажеш.

- С какво е характерна "В" група?
- Тя е съставена от отбори, изградени от млади футболисти и опитни играчи, които искат да помагат на юношите да израстват. ЦСКА са класи над останалите. Те имат футболисти, които заслужават да играят в "А" група.

- Вашият отбор какви цели има?

- "Пирин" чак догодина ще се бори за "Б" група. Сега се стремим да сме колкото се може по-напред в класирането. Този сезон няма как да се изкачим в по-горната девизия. При наличието на ЦСКА всичко е ясно. Повечето в отбора сме млади момчета и се учим от по-старите. Имаме играчи като Георги Самокишев, Иван Спахиев и Мариио Близнаков, които са лидерите в отбора. Помагат ни много, а ние растем.

- От малък си в школата на "Пирин" (ГД). Не си ли опитвалв някоя от тези на грандовете?
- Като малък бях в "Левски". Това беше преди 4-5 години, но не бях готов. Отидох на проби и не се получи. Трябваше да ходя още веднъж или два пъти да ме гледат в контроли. Реших, че е по-добре да си остана в "Пирин", отколкото да отида там и след като мина през школата, да ме пратят в някой отбор от "В" група. С повечето юноши става така. Излизат от школата и след това не могат да си намерят отбор. Тук съм местен, вкъщи съм си. И е същото, пак играя в такъв тим. Дебютирах при мъжете на 16 години и 9 месеца в мач за Купата на България. Сега вече има хора, които ни наблюдават и можем да се надяваме на преминаване в по-силен тим. Млад съм и има още да се развивам.

- Играеш като опорен халф. Бил ли си на друга позиция?

- Играл съм и като централен защитник. Миналата година при юношите имам доста мачове в отбрана. И на двата поста опитвам да се справям и да изпълнявам указанията на треньора.

- Имаше ли вариант пред теб да се занимаваш с нещо друго, след като баща ти Георги, чичо ти Иван и братовчед ти Димитър са футболисти?

- Никога не съм имал друго желание. Наскоро мислех да се записвам студент, но се отказах. Реших да разчитам изцяло на футбола и да живея с него. Да постигна колкото се може повече.

- Твоят чичо ти е бил треньор при юношите и се е държал строго с теб. Това помогна ли ти?

- Донякъде, да. Всеки си мисли, че щом ти е роднина ще те пуска в игра, ще те развива. Той е критичен и обича да прави забележки, въпреки че ми е чичо. Беше ми треньор в най-важните години в началото при юношите - деца и младша възраст. Имал съм мачове, в които нарочно не ме е пускал, защото предишния мач съм се представил добре. Играл съм силно и очаквам да съм титуляр. Той нарочно не ме пуска, за да може, когато вляза да съм мобилизиран. Не хората да си мислят, че защото ми е чичо ме пуска. Няма такива илюзии. Него това изобщо не го интересува.

- Кои са най-ценните съвети, които си получавал от тримата?

- Футболните им съвети са много. Единият е, че за да се постигне нещо, трябва доста труд. Талантите са малко и трябва да се тренира сериозно. Всичко се постига с труд. Това ми е достатъчно да разбера. И другото е, че трябват лишения. Иначе няма как да успееш във футбола.

- Димитър мина и през ЦСКА, а ти си как стана фен на "Левски"?
- Той не игра много в ЦСКА. Мина за кратко. Още от ранната ми възраст всички в семейството бяха от "сините". И аз се запалих и станах фен на "Левски". Сега ще съм много щастлив, ако успея да вкарам гол на ЦСКА.

- Миналата година беше пред трансфер в израелския "Макаби" (Йевне). Защо не замина?
- Имаше интерес от тях. Бяха се свързали с братовчед ми и говориха с него. Но аз имах още да уча. Бях 12-и клас. Трябваше и да замина сам, защото се налагаше единият от родителите ми да работи там или да дойде с мен. А майка ми и баща ми не можеха. Братовчед ми нямаше как да ми помага. Ако бях отишъл, нямаше да се справя. Все пак е чужбина - друга държава, с друг манталитет. И решихме да го отложим за по-нататък. Да натрупам мачове, да се развия повече. Иначе имаше интерес. Но беше важно да си завърша. Дано след няколко години пак се озова там. Аз въобще не знам кой ме е наблюдавал тогава. Когато той ми каза, заявих: "Това не е вярно". Мислех, че се бъзика с мен. От Израел да дойдат тук, да ме гледат ... Аз бях при юношите, с едва 7-8 мача във "В" група. Но предимството за нас младите в тази дивизия е, че можем да играем. Постоянно ни следят различни тимове.

- Имаш ли любим тим и футболист, на който се възхищаваш?

- Играчът, който ме мотивира е Кристиано Роналдо. При него всичко е тренировки и много труд, за разлика от Меси. Лионел си е божа работа. А Роналдо постига всичко с труд. Затова и любимият ми отбор е "Реал" (Мадрид). Но не се целя чак толкова високо. Среден отбор в чужбина ще ми е добре. За България е ясно за кой си мечтая - "Левски".

- Наскоро беше абитуриент и спечели награда за най-хубава двойка. Имаш ли интереси и в модната област?
- Имаше агенции, които ме питаха дали искам да се занимавам с това. Отказах за пореден път. От две години ме канят. Не съм мислил да се развивам в тази насока, но знае ли се. Има време. Тепърва всичко е пред мен.

Елица Младенова