Йордан Василев за осиновената дъщеря: Напъдих отново виетнамката Ханка Ще отида на гроба на Блага на 80-ия рожден ден
Лили АНГЕЛОВА
"Ще отида на гроба на Блага на 80-ия си рожден ден, който е на 26 септември. Това ще е моят подарък, дано да съм жив до тогава. При нея съм на всеки празник, за да си говорим, липсва ми много." Това сподели Йордан Василев дни преди големия си юбилей. Първият главен редактор на в. "Демокрация" и съпруг на голямата Блага Димитрова - Йордан Василев, още не може да преживее нейната загуба.
ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст и още интересни детайли четете в печатното издание на вестник "България Днес".
Макар да продължава да работи за издателство, да пише книги и да чете в библиотеката, авторът не може да забрави любимата, с която изкарват 35 години в разбирателство и щастие. "Когато се колебая да направя нещо, си говоря над гроба й и тя ми казва как да го свърша. После разбирам, че е била права. Сега живея трудно и мъчително. Навсякъде съм сложил нейните портрети и не мога без тях. Нашият общ дом на "Паренсов" още пази спомена за нея", обяснява Василев 12 години след смъртта на съпругата си. За себе си 79-годишният мъж не мисли много, защото можел да се справи във всяка ситуация. "Аз съм сирак от 12-годишен. Научен съм да се пера, да си готвя. Сега единствено се радвам, че синът ми е жив и здрав - Ивайло, който работи в Би Ти Ви. Той ми е единствената подкрепа, след като майка му Ани също си отиде от този свят", споделя Василев. Преди да се разболее от рак, първата му жена споделила, че ще си направи портрет за погребението, и предложила и на него да му направи. "След седмица дойде, връчи ми го и сега вече знам какъв ще ме видят хората в последния ми път", сподели писателят. Въпреки че до последно се грижел и за бившата си съпруга Ани, Йордан Василев се разделя с нея преди години заради несходство в характерите. "Така ни беше писано. С Блага също връзката ни започна случайно. Запознахме се с нея на погребението на литературния критик Минко Николов, който е син на моите учители по литература от Троян. Погребението му беше на 2 януари, когато е и рожденият ден на Блага. Произнесоха се речи, той беше много известен и уважаван критик. Там беше и тя. Аз знаех коя е, но не я познавах лично. Тогава каза, че не е могла да заспи през нощта и е написала стихотворение за Минко, което и прочете. Всички се просълзихме. И аз направих нещо недопустимо за онова време - отидох и целунах ръка на Блага. Хората бяха потресени - това си е буржоазна работа - да целуваш ръка на дама. Тя ме погледна със сините си очи, не беше възмутена. Кой сте вие, попита. Приятел на Минко, казвам. И ние бяхме приятели, отвърна Блага. Бръкна в чантата си, извади визитка и каза: Елате ми на гости. След около седмица звъннах по телефона и отидох на ул. "Паренсов". Решението да се оженим бе взето на секундата, макар тя да бе по-голяма от мен с 13 години и вече да ми бе споделила, че не може да има деца след тежък прекаран аборт", казва още Йордан Василев. Двамата обаче толкова се обичали и наслаждавали на присъствието си, че почти не излизали на купони с приятели. "Викаха ни Монахинята и Монаха", споделя през смях Василев.
Малко преди сватбата Блага решила да направи още една отговорна стъпка в живота си - да доведе от бомбардирания Виетнам момиченцето Ха, което да получи образование в България и да стане нейна дъщеря. "Добре, че не ни разрешиха да я осиновим, след всички поразии, които направи - обвини ме в блудство и дори писа книга за това. Но аз съм й простил отдавна", благородно обяснява писателят. Преди известно време той срещнал Ханка на улицата и тя обяснила, че не живее вече в Париж, а в София, в мазе. Поискала да му дойде на гости. "Не я поканих, защото кой знае какво можеше да измисли и да ми вземе апартамента, вече няколко пъти се парихме с Блага от нея", споделя с днешна дата писателят Йордан Василев.
