Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/4977481 www.bgdnes.bg

Осъденият доживот в Иран Живко Русев: Имам рак, пуснете ме!

В нашите затвори няма персийски килими като в иранските

Автор: Борислав РАДОСЛАВОВ       Снимки: Борислав ТРОШЕВ

"Искам първо да ме изкарат от затвора да се лекувам 6 месеца от рак на простатата. Вечер не мога да спя. Краката започват да ме стягат и затова ставам и почвам да се разхождам посред нощ в килията. Като ходя по малка нужда, усещам парене. Краката ми изстиват, стават ледени и изтръпват."


С тази емоционална изповед ни посреща в затвора в Стара Загора Живко Русев. Побелелият затворник отърва смъртта в Иран по обвинение в контрабанда на над 130 кг хероин в ТИР-а, който шофира.

Реклама


След дълги перипетии Революционният съд на област Табриз в ислямската република го призна за виновен и го осъди на две инстанции на доживотен затвор, макар прокурорът да пледираше за смърт. В нито един момент българинът не се призна за виновен и твърди, че видял хероина чак на снимка във вестник.


След 6 години в ирански затвори Русев бе върнат в България по негова молба. От иранска страна обясниха това като жест на добра воля, тъй като между България и Иран няма подписан договор за правна помощ.


У нас той бе настанен в болницата на Централния софийски затвор, тъй като страда от онкологично заболяване. А след това преместен в Стара Загора, където е по-близо до родното Гълъбово и двете му дъщери могат да идват на свиждане всяка седмица.
На наша земя българският съд му даде пет години затвор. На втора инстанция обаче магистратите завишиха присъдата му на 15.


"Пуснах молба за помилване до президента. Била обсъдена от комисията по помилванията, но не намерили аргументи да го направят. Въпреки документите, че съм болен от рак на простатата. Сега чакам март 2016 г. да пусна молба за предсрочно освобождаване", обясни пред "България Днес" Русев, който носи храната на останалите затворници в пандиза в Стара Загора и помага при изграждането на храма в двора му.


Въпреки тежкото онкологично заболяване Русев продължава да бъде зад решетките.
"А в Иран ми правиха операция за разбиване на камъни в бъбреците с лазер и струваше 1500 долара за сметка на затвора. Втората бе за хемороиди пак за същата сума. И тя за сметка на затвора. Караха ме на скенер, ядрено-магнитен резонанс и всичко за тяхна сметка. И дори в частна клиника. Полицаят извади една топка пари, взе си фактурата и всичко отиде за сметка на затвора. А тук в зандана в София ми казаха нашите да ми преведат 120 лева за снимка на скенер и изследване на кръвта. Там бях чужденец и живеех като в 5-звезден хотел, а пък тук съм си плащал осигуровките и вижте какво е отношението", жалва се шофьорът.


До края на дните си той ще помни престоя си в иранските арести и затвори.
"45 дни изкарах в следствения арест. Бях в една голяма килия, застлана с персийски килим. Бяхме 7-8 човека, правихме дюшек от одеяла. На ден те изкарват 10 минути на двора и те връщат пак. В килиите няма прозорци, а на покрива само една капандура. Така разбираш ден ли е или нощ. За 45 дни трябваше да ми осигурят преводач и служебен адвокат, но не го направиха. След като ме арестуваха, 4 месеца нашите не знаеха къде съм", връща лентата назад Живко.

Реклама


След това го преместили в затвора. "Добре, че беше един турчин. Той горе-долу поназнайва руски и успявахме да се разберем. Той има жена в Техеран. Исках да се обадя, но не ми даваха. Той накара жена си да се обади в българското посолство, че има български шофьор, който е арестуван и лежи в затвора. Тя го направи, а после консулът я попита каква ми е. "Никаква не съм му, но искам да помогна на момчето и да знаете, че той лежи в затвора в Тавес", му казала", разкрива още Русев.


На първия ирански адвокат нашият сънародник платил 10 000 долара. Парите шофьорът от Гълъбово скътал в гардероба в стаята си в родното градче. Нашият консул звъннал на дъщеря му и тя пратила парите във външно министерство.


"Българският консул Ивайло Йорданов заедно с началника на затвора и главния прокурор ме разпитваха два часа. След края на срещата консулът ми каза: "Искам да подчертая, че дело ще има, но няма да има смъртна присъда, понеже си от страна член на ЕС", разказва препатилият затворник.


Той има документи, които сочат влошеното му състояние.


"Записано е, че е необходимо пациентът да бъде лекуван, включително и с хормони, извън затвора, като бъде поставен под лекарско наблюдение. А при нужда да бъде опериран. Лечението следва да се осъществи в рамките на 6 месеца. Впоследствие ще бъде направена оценка относно възможността за продължаване излежаването на присъдата", чете дословно заключението на специалистите Русев и е убеден, че ако е бил в ирански затвор, досега да е излязъл за операция навън.


"Условията в затвора в България са като в първобитно-общинния строй. Само легла има, а долу е цимент. Няма хладилник, климатик, персийски килим. Тук всеки си носи телевизор и имаме кабелна. Гледам най-много футбол, запален цесекар съм. А в Иран телефоните са ти в килиите", негодува Живко Русев, който не се разделя със слуховото си апаратче на дясното ухо, защото не чува добре.


Затворникът търси вината и в наетите от него родни адвокати.


"Тежи ми, че ме лъжат адвокатите. От 5 месеца ми казват, че документите са готови и излизам на лечение. А още съм в затвора. 1700 лв. сме им дали, а искат 6000", изповядва пред вестника лишеният от свобода.


Тогавашният президент Георги Първанов и Ивайло Калфин като външен министър съдействали най-много за връщането на Русев.


"Събрали се и казали, че трябва да ми помогнат. Каквато и присъда да ми дадат, само да не е смъртна. Казали на ген. Кирчо Киров - разузнавач номер 1, да отиде на специална мисия в Техеран да спаси смъртната присъда. И така той с още двама души се срещат с директора на иранските тайни служби за борба с наркотиците.

Заедно отишли при иранския външен министър. Той пък им казал да пишат писмо до президента на Иран. Написали писмото за мисията и така те ме отърваха от смъртна присъда", разкрива години по-късно заловеният в Иран Живко Русев.


"Дъщерите всяка събота ми идват на свиждане. А като изляза, ще се лекувам, ще си оправя документите за пенсия и ще си гледам внучетата", мечтае затворникът, след което отива да вземе докараната храна на колегите зад решетките и да я занесе в столовата.

Реклама
Реклама
Реклама