Климент Талев, внук на писателя Димитър Талев: Дядо живееше, за да напише трилогията за Самуил

Кой е той?

Климент Братиславов Талев, роден на 28 юни 1970 г., е внук на големия български писател Димитър Талев.
Сега Климент съхранява архива на твореца. В старата семейна къща в Бистрица той пази и ръкописите на трилогията "Цар Самуил български", посветена на великия български владетел.
Историята на тази книга е повече от интересна. Комунистическата литературна критика я подлага на кръстосан огън, защото в нея се говори за България и Македония като за една обединена държава. Цензурата променя и заглавието на романа. Днес, в деня, в който се навършват 1001 години от смъртта на цар Самуил, Климент Талев разкрива интересни подробности около написването на една от най-обичаните книги за владетеля.

Кристиан ИВАНОВ

Комунистическата цензура смени името на романа

Семейството ни страдаше от ДС

Работя над книга за баща ми

Да си върнем останките на владетеля

- Г-н Талев, на 6 октомври се навършват 1001 години от смъртта на цар Самуил. Доколко съвременните българи познават историята на този велик наш владетел?

- Не много. За жалост и 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил премина тихомълком. Отидох с дъщеря си на откриването на паметника на владетеля в София през юни. Наложи се да пиша извинителна бележка за отсъствия за това, че детето ми е имало желание да присъства на едно такова събитие. Казвам го с надеждата институциите, виновни за това, да се сепнат от бюрократичния сън, в който са изпаднали. Учебниците са претупани с излишни неща. Учителите са в стрес от постоянните парадоксални хрумвания на министерствата и всички виждаме резултата. 

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Цялото интервю ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България днес"

- Драматичната съдба на цар Самуил вдъхновява вашия дядо Димитър Талев за три тома, посветени на неговото управление. Защо е избрал точно този владетел, а не някой друг от славните ни царе?
- Ще ви отговоря с една малко известна история от живота на дядо ми. През есента на 1956 г. той получава остра криза от стара язва в стомаха. Доктор Иван Руменов, хирургът, който го оперира, споделя нещо много интересно. Дядо ми го попитал:
"А знаете ли защо не искам да умра, докторе? Искам да напиша повествование за нашия прокълнат и изоставен цар Самуил. Ето го, докторе, изправен там зад пердето. Искам да го изтръгна от забвението. Да го възвелича и реабилитирам пред нашия народ..."
- Подобен труд е свързан с редица проучвания и прочит на хиляди страници история и документи. Колко време отнема на дядо ви написването на трилогията?
- Времето, в което дядо ми пише трилогията, е от края на 1956 до 1960 година. Баба ми Ирина Талева е разказвала за този период. "Често улавях неговия поглед, съсредоточен в някой ъгъл на стаята - споделяла тя. - Поглед, който ми говореше за голямо вътрешно напрежение и огромна работа на мисълта."
По време на писането на романа дядо се консултира със специалистите по средновековна история Димитър Ангелов и Бистра Цветкова.
- Пазите ли някакъв спомен - вещ или ръкопис, който да ви напомня за времето, когато вашият дядо е писал книгите си за цар Самуил?
- Пазим ръкописите и на трите тома за цар Самуил. По тях почти няма поправки. Баща ми Братислав Талев е разказвал, че дядо ми сядал да пише едва когато всичко е узряло в главата му. Много често членовете на нашето семейство са се срещали с романите на дядо заедно с читателите, а не преди това.
- Как се отнасяше комунистическата власт към вашето семейство след смъртта на дядо ви?
- Дядо ми умира през 1966 г., а шест години по късно чичо ми Владимир емигрира в Германия в търсене на по-свободен живот. Тогава тежестта за запазване интелектуалното наследство на дядо пада на плещите на баща ми Братислав. Семейството ни страдаше от набезите на Държавна сигурност. От известно време работя над книга в памет на баща ми. В нея ще опиша този неизвестен, но много тежък за нас период.

- Как си обяснявате атаката срещу паметника на цар Самуил в центъра на София?
- Цар Самуил винаги е бил символ на обединение на нацията. Затова смятам че това беше реакция на хора, робуващи на чужди интереси. Интереси, които са вредни за целостта на България.
- С какви трудности се е сблъсквал Димитър Талев при написването на трилогията за цар Самуил?
- Трудностите за дядо ми са дошли след написването на първи том. Оригиналното заглавие на трилогията е "Цар Самуил Български". Но цензурата налага книгата да излезе под името "Самуил". Критиката е безмилостна, защото в романа се говори за обединена България и Македония. Смятам, че наследниците на Коминтерна продължават политиката на дедите си. Навремето са чупили костите на всеки дръзнал да се нарече българин, вместо да се пише македонец.
Щастлив съм, че преди година с издателство "Ния" направихме юбилейно издание на трилогията. Там е публикуван епилог, от който читателите са били лишени почти 60 години. В него се разглежда положението в държавата след смъртта на Самуил. Тогавашната ситуация е парадоксално близка до днешната.
- Сега тленните останки на цар Самуил се намират в Музея за византийска култура в Солун. Има инициативен комитет за това те да бъдат погребани в столицата на България, край църквата "Света София". Но българските институции въпреки уверенията за съпричастност още не са отправили официално искане за това. На какво се дължи тази пасивност според вас?
- Тленните останки на владетеля трябва да бъдат погребани в София. Защото току-виж т.нар. наследници на Александър Македонски от Скопие ни изпреварят със своите измислени претенции. Една от поуките в дядовия роман е, че византийците никога не дават нещо даром, но аз съм оптимист. Гърците ще се дърпат, дърпат, но накрая ще кандисат. Както направи Ципрас пред Европейския съюз.
- За кой български цар бихте написали роман, ако имахте тази възможност?
- За цар Борис III Обединител. По негово време Македония за последен път е била свободна. И той като цар Самуил Български обича и бива обичан от народа си.

Каузата, която

събуди България

Каузата "Да си върнем цар Самуил" събуди България. Инициативата, която вестник "България Днес" започна преди почти една година, стигна до стотици хиляди читатели. От страниците на вестника ни подкрепиха десетки известни личности от всички области на обществения живот.

В момента, 1001 години след смъртта на цар Самуил, неговите тленни останки се намират в музей в гръцкия град Солун. Считаме, че е време цар Самуил да намери покой в държавата, за която е дал живота си, и да бъде погребан с почести в столицата София. Създаден беше инициативен комитет, който ще продължи да работи за тази мисия. Подкрепата от страна на държавните институции засега е само на думи.