Професор от Холандия изследва насекоми и свири на гайда в Момчиловци

Тук, в Родопите има изключителна флора и фауна, казва Мейс Мюлер

“Редувам часове над апаратите в лабораторията при моите любими животни и свиренето на родопска гайда или гъдулка”, казва холандецът Мейс Мюлер.

Той е професор от Wageningen university в Холандия, където е преподавал 40 г. обща зоология, ботаника и биофизика и е изучил над 3300 студенти.

“Вместо да пиша книги, което считам за остаряла работа,

след

пенсионирането

си реших да

правя открития”,

усмихва се професорът. Чужденецът е докарал с тир около 5 т техника и на първия етаж в къщата си в смолянското с. Момчиловци спретнал лаборатория, която нарекъл Физико-биологически институт.

В научните среди е известен със задълбочените си изследвания върху вестибуларния апарат на организмите. Има 10 публикации по темата.

“В Холандия за 1 кв. м в института се плаща 10 хил. евро наем. Имах лаборатория от 16 кв. м и плащах огромен наем.

Това е проблем за науката там и институтът спря да съществува. Взех техниката в Родопите - сега тук имам елекронни и оптически уреди, дигитални камери и други уреди”, обяснява Мюлер, когото всички в селото наричат Мейс.

Той може с наличната техника например

да симулира

ситуация от

милиони години

в морското дъно,

при която да обясни оцеляването на някои видове. За целта в двора си е наредил аквариуми, докарани от Холандия, а неблагоприятната среда на радиоактивност прави посредством допълнителни електрически и химически приспособления. Макар и с аналогова апаратура, резултатите от изследванията ги осъвременява чрез интерфейс.

“В момента работя върху 12 проекта”, казва професорът. Обменя резултатите с колеги от университета, където се води извънщатен професор. Той не приема непрестанното увеличение на таксите в университети в родината му.

“Това е глупаво - преди години се интересувахме за качеството на студентите, дали учат добре, дали стават добри изследователи, сега се интересуват за пари. Не е нормално един студент да дава толкова много пари, за да завърши. Понижава се нивото на лекциите и на изпитите, вдигат оценките с цел да имат студенти”, негодува 67-годишният бивш преподавател.

Мейс и съпругата

му Селин имат

3-етажна къща

в Момчиловци

от 8 г. и вече са почетни жители на родопското село. Имат удостоверения със златния печат на Момчиловци за уникално европейско селище, които им бяха връчени на общоселско тържество.

Мейс е член на гайдарската формация “101 каба гайди”, а Селин - на танцова група “Хоп троп”. Чужденците не пропускат да се изявят на сцената - Мейс свири на гайда, а Селин пее родопски песни. Изявявали са се и на големите сцени като на събора на Рожен и надсвирването в Гела.

“Вече няма място на стената да си окачвам наградите от фестивали”, вдига ръце професорът. На 3-ия етаж на къщата си той е направил битова стая, обзаведена по родопски. В нея държат носиите, купени преди години от Широка лъка, както и инструментите. В съседната пък е пианото му. На клавирния инструмент свири от 10-годишен. Баща му, който е започнал като обикновен работник в завод за бисквити, а след това станал печатар и се издигнал до шеф на 3 печатници, настоявал синът му да свири на изискания инструмент, но той предпочел никому неизвестната в Холандия гайда. Майка била католичка, а баща му - протестант.

“Престанах да ходя на църква и се отказах от религията като студент. Аз съм еволюционист, биолог”, разказва Мейс. Семейството му живеело в рибарско селище близо до Хага.

Спомен за

родното му място

е направената

пушилня за риба

в двора на къщата му в Родопите, която е единствената наоколо. Двамата черпят с пушена риба съседите си.

Мейс се запалил по гайдите преди 35 г. при един концерт на родопски състав в Брюксел. Настоявал да се запознае с най-добрия от родопските изпълнители - легендарния бай Стефан Захманов, който свири на Валя Балканска при записа на “Излел е Делю хайдутин”.

По-късно бай Стефан, който вече е покойник, му става учител. Дори сега Мейс се среща с внука на гайдаря, също Стефан, който работи в Солун, за да посвирят заедно.

Любовта към

българската

култура среща

професора

със Селин

ван Дулкен в родината им. Тя е филолог, преводач от френски, учител и екскурзовод. Знае 5 езика, а Мейс говори спокойно на 6. Покрай преподаването в университета пътувал из Балканите да събира песни и мелодии като същински фолклорист.

Научил се да свири на македонска, джура и каба гайда. В Македония учител му е бил покойният Орде Петрески. Освен на гайда зоологът се научил да свири и на гъдулка от Атанас Вълчев от радио “София”.

В работилницата в пристройка към къщата, която е оборудвана с толкова много инструменти, че би ѝ завидял дори реномиран автосервиз, холандецът майстори гайди и гъдулки за свои приятели.

“Разтоварвам се след наблюденията над микроскопите с правенето на гайди и гъдулки”, обяснява професорът.

Двамата със Селин изкарали шофьорските курсове в Смолян и си купили кола, която е с родна регистрация. В махалата им, която е над центъра, е стръмно и са зейнали дупки. Мейс се е включил в инициативата на съседите да ги напълнят с бетон.

Участват във всички селски инициативи в туристическото село. “Не можем да гласуваме, иначе и това щяхме да направим”, казват двамата.

Те са със зелени български паспорти за 5 г. Жители са на България и почти българи, но нямат още ЕГН. Остават си обаче холандци заради пенсиите. Знаят толкова добре български, че различават и родопския говор, а и се шегуват на български.

“Имам фаворит за изборите, но политиката не е за мен”, казва Мейс. И разказва как евреите поканили Алберт Айнщайн да им стане президент. Ученият отказал и помолил да го оставят при формулите.

“Искам да съм при животните. Имам толкова много работа. Сега изследвам насекоми.

Събрал съм

изследванията на

50 тукашни вида

във вид на

графики

Искам да продължа и от 50 да ги направя 500 вида, това е много работа. Тук, в Родопите има изключително богата флора и фауна, както и повече от 50 ендемита, които се срещат само тук. Това е друга тема, която ме интересува и ще работя върху нея”, обяснява професорът. Счита научните си занимания за значими и полезни за човечеството.

“Компютри можем да направим, но комари - не, природата е съвършена и трябва да я опознаваме”, казва той.