БГ изтребители свалят израелски самолет

Иво АНГЕЛОВ

Свалянето на руския изтребител-бомбардировач Су-24 край турско-сирийската граница отново събуди духа на Студената война.

Въпреки нестихващото напрежение съперничество между Запада и Изтока в периода след Втората световна война не довежда до преки военни действия между двата блока. Заради това епохата е наречена "студена война" от американския политолог Бърнард Барух, макар да има отделни инциденти с жертви.

Трагичен случай със свален самолет се разиграва преди точно 60 години в България. Пътническият "Констелейшън-Ес" на израелските авиолинии е свален от 2 български изтребителя МиГ-15 и се разбива на възвишението Кожух при село Рупите, северно от Петрич. Всички 58 души на борда (51 пътници и 7-членен екипаж) загиват.

Самолетът, летящ по маршрут от Ню Йорк през Лондон, Париж, Виена и Истанбул за Тел Авив, се отклонява на 130 километра от маршрута си по неустановени причини. Според израелците има грешни навигационни данни поради гръмотевична буря, но тази версия не е приета. Самолетът навлиза в българското въздушно пространство на 27 юли 1955 г. в 7,10 ч. в района на Трън. Прелита над Брезник, Радомир, Дупница и Благоевград и лети в посока Гърция. По това време българското въздушно пространство е отворено само за самолети от комунистически страни и затова авиацията ни настръхва. Два изтребителя МиГ-15 прехващат самолета над Благоевград и го предупреждават да кацне на уречено от тях летище, но пилотът не се подчинява. Въпреки че е пътнически, самолетът е свален.

На мястото на катастрофата е намерено сребро на зърна, което дава повод на нашите власти да обявят, че среброто е било контрабандно транспортирано и вероятно затова пилотът е отказал да кацне. Любопитен факт е, че сваленият самолет е пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил - Стенли Хикс. Израел, САЩ и Великобритания осъждат България в международния съд в Хага. Процесът се провежда от 16 март до 3 април 1959 г. Българската държава изплаща обезщетение от 8292 щатски долара за всеки загинал. Години по-късно пророчицата Ванга поръчва да се направи в местността Рупите мемориал на жертвите, който представлява голям кръст във възвишението.

Още по-трагичен е случаят със сваления от СССР южнокорейски пътнически самолет на 1 септември 1983 г. "Боинг 474" с 246 пътници на борда и 23-членен екипаж навлиза над съветското въздушното пространство и е повален от изтребители прехващачи Су-15, след което се разбива югозападно от остров Сахалин. В катастрофата няма оцелели, а сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд. Сваленият самолет е изпълнявал полет от Ню Йорк за Сеул, но се отклонил от курса на 500 километра.

Това е втори пореден инцидент с южнокорейски "Боинг" над въздушното пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море, когато "Боинг 707" е поразен от изтребител с ракета Р-60 и аварийно каца на съветска територия.

Граничните инциденти неведнъж вдигат градуса на напрежението между двата блока по време на Студената война. През пролетта на 1982 г. две групи самолетоносачи на американския военноморски флот навлизат в Охотско море в близост до полуостров Камчатка, където е разположена базата на съветските атомни подводници от стратегически ядрени сили, които са в състава на Тихоокеанския флот. През 1983 г. 3 американски самолетоносача се намират във водите на Алеутските острови, където провеждат военно учение. На 4 април 6 самолета "А-7" в района на Малките Курилски острови навлизат над съветското въздушно пространство и извършват учебни стрелби срещу наземни цели на о. Зелени.
Заради тези нахлувания руснаците бързо заменят остарелите МиГ-21 и МиГ-23 на Курилските острови и о. Сахалин с по-модерните самолети МиГ-31.

Моментът, в който човечеството обаче е най-близо до ядрена война, е карибската криза край Куба. За щастие дипломацията надделява над силата и планетата ни се разминава с катастрофални последици.

През 1962 г. САЩ разполагат ядрени ракети "Юпитер" близо до турския град Измир. В отговор Съветският съюз се опитва да разположи ядрени ракети в Куба. На 14 октомври 1962 г. американски разузнавателен самолет "Локхийд U-2" заснема от въздуха строителната площадка за ядрена ракета SS-4 на кубинска територия. На 22 октомври в телевизионна реч тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди изразява американската решителност да се отговори подобаващо на съветското предизвикателство, като страната има готовност за директни атаки. На 27 октомври американските и съветските кораби се сблъскват и няколко часа делят света от война, тъй като вече са в бойна готовност четири съветски площадки за изстрелване на ядрени ракети по територията на САЩ.

След няколко съобщения и телефонен разговор между Кенеди и генералния секретар на Съветския съюз Никита Хрушчов кризата е овладяна. Договорено е САЩ да снемат блокадата около Куба и да изтеглят ядрените си ракети от Турция, а СССР да прибере установките си.

Карибската криза и разминаването на косъм от ядрена война предизвикват СССР и САЩ да подпишат споразумение, с което се задължават да прекратят детонирането на атомни оръжия навсякъде, с изключение на подземните пластове.