Дояч на риби - най-важната професия в люпилнята за пъстърви край Девин

Данчо Черноков първо взема хайвера от женските, после леко натиска мъжките по корема и събира бяла течност. След оплождането балканската пъстърва се излюпва за 26 дни, американската - за 18

“Отглеждането на пъстървата от хайвер до риба за тигана е дълъг, сложен и капризен процес”, казва Данчо Черноков.

Той е с една от най-редките професии у нас - дояч на риби. Работи към рибарник на държавното ловно стопанство край девинския кв. “Настан”, където се доят, отглеждат и продават балканска и американска пъстърва.

“Като кажа на хората, че съм дояч на риби, повечето вдигат рамене и казват, че се шегувам, защото рибата не била крава, та да се дои”, казва с усмивка той.

Момичета от Варна, които били на почивка в района, го питали как познава женските, а той на шега им отговорил, че тези, които въртят опашки, са от нежния пол.

“Да изкараш хайвера от рибата и от нея да стане пъстърва, е пипкава работа, нужни са умения и наблюдения. Човек трудно може да експериментира, ако не е научен”, казва Черноков.

Доенето става

веднъж годишно

Когато настъпи време за хвърляне на хайвера от големите басейни, родителите се изнасят отделно в по-малки. Избират се най-добрите индивиди.

Пренасянето става на специални носилки. При балканката моментът настъпва в края на ноември, а понякога дори през януари.

При т.нар. американка хвърлянето на хайвера е по-рано - през септември и октомври. Мъжките и женските стоят отделно. Трябва да се наблюдават редовно, за да се види дали са узрели, разказва Черноков.

Познава ги, като им натиска корема. Ако излиза хайвер, значи е дошло времето, ако не - счита се за “зелена”.

Дои първо женските. Обикновено става въпрос за 3-4 пъстърви. Събира хайвера им в купи.

След това се захваща с мъжките. При натиск от тях излиза бяла течност. Нужна му е около половин чаена чаша.

Смесва хайвера и течността от мъжкарите и ги държи от 7 до 15 минути - време достатъчно да се оплодят. Съблюдава при смесването компонентите да са далече от слънцето, тъй като се развалят и цялият труд отива нахалост.

След това слага оплодения хайвер в кофичка. Промива течността 3-4 пъти, за да се отмият напълно нереализираните субстанции от мъжката и женската.

Промити, се поставят в инкубатор във ванички с решетки, но трябва да има постоянно течаща вода в тях.

Прочистването на белите зърна продължава 3-4 дни, тъй като е нужно умрелите зародиши да се отстранят.

“Ръцете му постоянно са във водата, буквално не спи, за да излязат повече екземпляри, понякога цялата сграда, която наричаме люпилня, е заложена и се чакат десетки хиляди рибки”, допълва Мартин Гергински, който е охрана на рибарника.

След приключване на прочистването около 18-20 дни не се прави нищо и

чака се появата

на точици по

зрънцата,

които са съотносими към зеницата на човешкото око като големина, но винаги са черни.

При появата им отново се прочистват с вода и се залагат в инкубатора на люпилнята.

Инкубаторът представлява каскада от сандъчета, като дъната на най-долните са като решето с много малки отворчета. Хайверът се промива с вода - по около 300 л на секунда и при температура 7 градуса.

“Повечето стопанства, където сами си отглеждат риба, не доят и не промиват материала, а го вземат наготово, преди да се заложи в инкубатора, купуват го, когато вече има черните точици.

Доколкото знам,

целият процес

става само тук,

в Девин, и

край Разлог

Другаде не смеят или не искат - предпочитат да си купят готови”, обяснява Черноков.

Материалът се залага в началото на ноември, през януари вече се пръкват първите рибки. В началото те се хранят с жълтите мехурчета, от които са се излюпили.

После ги местят в други корита, където ги подхранват със специална храна. След излюпването личинките на пъстървата стоят неподвижни. Към 9-ия ден започват да се движат.

Пораснат ли до 0,3 до 0,5 г, рибките вече са за развъждане или преместване. При американката за целия процес са нужни около 18 дни, а за балканката - 26.

При благоприятна температура 3-4 градуса балканската пъстърва се излюпва за 4-6 месеца, а при температура 8-9 градуса дъговата - за месец и половина - два.

При напълно успешен процес от доенето до появата на малките от 3 издоени риби може да се пръкнат около 1500 бройки. Почти винаги от балканката се “добиват” по-малко. Разликите с американката от дългите му наблюдения са много.

Балканската

пъстърва и

сама може

да се развъди

в природата,

за разлика от дъговата, която се размножава в Америка, но другаде без човешка намеса няма как да има поколение.

При растеж балканката се отглежда по-трудно и размерите, до които стига, са по-малки. Затова пък на тегло по-малка балканка тежи колкото по-голяма дъгова.

Както при хората се случва - по-малка риба, но тежи повече, защото е по-набита, обяснява Черноков.

Всеизвестно е, че балканките и дъговите имат различна окраска. За незапознатия обаче женски и мъжки пъстърви трудно се различават. Много са различни всъщност, при мъжките дъгови пъстърви например долната челюст е с обратна захапка, като на сьомгите, казва доячът.

Черноков дори е описал всички действия, които извършва, в тетрадка, за да се запази занаятът. Той лично се е научил от пенсионирана рибовъдка в стопанството с многобройни обяснения и наблюдения.

Казва, че в интернет има много клипчета и насоки, но всъщност, без да учиш занаята на практика, нищо не става. Преди да постъпи в стопанството, е бил на работа в Чехия в завод за производство на седалки за автомобили. И дори го направили бригадир, тъй като съвестно работел и се учел.

Трябва да имаш нагласа постоянно да учиш в живота, и то не само каквото си наумил, а каквото животът ти поднесе - това е ключът към успеха, казва Черноков.

Прибрал се в България, защото децата му станали студенти.

“Умението да се доят риби, освен че малко хора го владеят, но и е на път да изчезне, затова

записвам всички

тънкости, да

останат, ако

някой иска

да ги научи,

ако нямам възможност да обуча лично някого”, казва 53-годишният рибовъд.

Завършил за електротехник, той всъщност никога не е мечтаел да се занимава с риби. Като малък искал да стане народен певец. Да отиде в музикално училище, пеел в ансамбъл, ходил е на редица фестивали.

Сега пее на рибите. Знае се, че всяко живо същество се развива по-добре с музика, та и аз пея на рибите родопски песни, признава Черноков.