Прокопий от Наглите помогнал на обвиняем за убийството на Луканов да осъди прокуратурата

Затворникът и “резервният поръчител” на бившия премиер Райко Петров лежали в една килия, запознали се зад решетките, въпреки че и двамата са от Монтана

1999 г. В килия на Националната следствена служба в София лежат двама мъже. Първият е Прокопий Прокопиев, все още известен само на група полицаи и прокурори, които го разследват за грабежи.

Прокопий Негъра - с този прякор е познат младежът, който 10 г. по-късно ще стане част от бандата за отвличания Наглите. Тогава ще го кръстят с друго прозвище - Културиста. Днес той е в затвора с присъда от 18 г.

Другият арестант е Райко Петров - зърнен търговец от Монтана. Току-що е навършил 50 г. На 10 февруари е посрещнал юбилея си зад решетките заедно с 25-годишния тогава Прокопий, на когото може да бъде баща.

Райко Петров е в ареста от 1997 г. по обвинение, че е организирал убийството на бившия премиер Андрей Луканов.

Той е т.нар.

резервен

поръчител

По-късно пред съда по това обвинение се изправя строителният предприемач Ангел Василев, който е оправдан по шумното дело заедно 4-ма подсъдими.

Обвиненията към Петров са свалени през 1999 г., но той прекарва година и половина зад решетките без присъда.

През 2007 г. “резервният” убиец завежда дело срещу прокуратурата, което се точи до 2014-а. В хода на процеса, на 2 септември 2010 г., Райко Петров умира - точно 11 г. след като е освободен. Делото обаче продължава. Като ищци са допуснати трима от неговите наследници.

По това време бившият му съкилийник Прокопий отново е на топло, този път заради отвличанията с Наглите.

През 2011 г. Прокопий, познат вече като Културиста, излиза от ареста с белезници на ръцете и конвой от надзиратели. Откарват го до Софийския градски съд, защото е призован като

свидетел по

делото на Райко

Петров срещу

прокуратурата

Трябва да разкаже за съвместния си престой с обвиняемия тогава за убийството на Луканов.

От показанията на похитителя става ясно, че двамата се запознали в ареста през 1999 г. Прокопий вече е със стаж зад решетките. Този път е вътре заради грабеж, придружен с убийство. Според прокуратурата той и Кирил Кирилов-Киро Шкафа са нападнали пенсионирания полковник Стефан Семков на борсата за хранителни стоки в “Люлин”. Човекът отивал да вземе съпругата си, която работела там. 4-ма маскирани влезли вътре, насочили пистолети към Семков, пребили го с железен прът и го застреляли в главата. Отмъкнали 4 млн. лв. По-късно Прокопий и Шкафа са съдени, но оправдани за това престъпление.

Прокопий е роден в монтанското село Расово, но е израснал в града.

От Монтана е и

Райко Петров, но

двамата не са

се засичали

на свобода

Тогава Прокопий дружи със съученика си Киро Шкафа. Извършвали са грабежи заедно. Шкафа е убит през 2012 г. Той също е от групата на Наглите.

Райко Петров е проспериращ бизнесмен в търговията със зърно. Познава политици и крупни бизнесмени, близки до тогавашната власт. Прокопиев и Петров летят в различни орбити, докато животът не ги среща в килията.

Въпреки че Райко Петров вече е покойник, Прокопий Прокопиев

подробно си

спомня за

страданията му

в килията,

на които е станал очевидец. Така помага на близките му да осъдят прокуратурата за незаконните обвинения и да вземат обезщетения след окончателно решение на ВКС през 2014 г.

Прокопий и Райко прекарали заедно месец и половина зад решетките. Както обикновено се случва при такова запознанство, разговорът се завъртял около въпроса “За какво си тук?”. Зърненият търговец бил в недоумение от повдигнатите му обвинения, повече от година след задържането си.

Страдал, че още

не е видял

внучката си,

която се родила,

докато той е

зад решетките

Прокопий се впуска в спомени за условията в следствения арест. Свижданията с близки били абсолютно забранени освен в изключителни случаи с разрешение на прокурор.

Веднъж седмично излизали от килията за баня и бръснене. Иначе я напускали само за разпити. Райко и Прокопий нямали достъп до пряка слънчева светлина. Прозорецът бил импровизиран - с двойни стъкла, армиран, опушен и боядисан така, че през него не се виждало нищо.

Разбирали кога навън е ден, когато нюансът в цвета на прозореца стане с една идея по-светъл. Отворите на вентилацията за достъп на въздух били запушени. Двамата можели да четат само с гръб към импровизирания прозорец.

Имало електрическо осветление, но било твърде слабо.

Живеели в

постоянен мрак

Единственият разрешен за преглеждане вестник бил “Спорт”, и то ако някой от близките им го донесе на портала. Имало няколко книги за развлечение, които минавали по всички килии. Двамата нямали право на кореспонденция.

Райко бил облечен с работни дрехи и гумени цървули, както всички останали. Липсвали шкафчета за личните им вещи. Леглата им били с решетка, върху която имало дюшек шалте. Спели на него, без чаршафи.

Освен Прокопий по делото показания дава и синът на Райко Петров - Димитър. Той разказва, че до ареста баща му бил работлив и спокоен. Осигурявал издръжката на семейството. След юли 1999 г., когато бил пуснат, се затворил в себе си. Хората го гледали с недоверие. Пропаднал бизнесът му и имал финансови затруднения.

Докато го разследвали като поръчител на убийството на Луканов, били разпитвани негови работници, близки и съдружници. Ровили по сметките на дружествата му. В резултат на това партньорите му в бизнеса го напуснали.

Тогавашният му адвокат разказва как е бил воден, окован с белезници, до съда и не му позволявали да вижда близките си. Разболял се тежко в ареста.

През 2010 г.

Петров умира от

инсулт, а вещо

лице по делото

свързва болестите

от ареста с

кончината

на обвиняемия.

Месец преди да излезе от ареста, снимка на Петров била публикувана в статии за убийството на Луканов, а до нея - останалите обвиняеми по делото, което започва по-късно.

“На базата на събраните по делото доказателства няма да е пресилено да се каже, че в резултат от незаконното обвинение е превърнат в руини един човешки живот - този на Райко Петров.” До този извод стига Софийският градски съд през 2012 г. Искът на близките на бизнесмена от Монтана е 150 хил. лв. Уважени са 90 хил. лв. - по 30 хиляди за съпругата, сина и дъщерята на покойника.

През 2013 г. апелативният съд в София намалява обезщетенията на наследниците му. Присъдени са общо 42 хил. лв. През 2014 г. ВКС отхвърлил жалбата на прокуратурата и парите са им преведени.

Половин милион изплатен на оправданите по делото

Бизнесменът Ангел Василев, племенникът му Георги, шофьорът му Юрий Ленев, украинците Алексей Кичатов, Александър Русов и Юрий Кутепкин са признати за невинни по делото “Луканов” с окончателно решение на ВКС от 17 март 2007 г. След края на сагата те започнаха да съдят прокуратурата и всички спечелиха. Салдото е над половин милион в тяхна полза.

Ангел Василев, оправдан като подбудител на убийството на Луканов, осъди прокуратурата през 2011 г. и получи обезщетение от 120 хил. лв. Той е лежал в ареста 387 дни - с 5 месеца по-малко от Райко Петров.

Днес Василев е пенсионер. По делото му срещу прокуратурата разказва как разследващите са притискали бившата и настоящата му тогава съпруга. И двете умират. Втората се разболяла от рак през 2001 г. и почива през 2004-а. Не доживява първата му оправдателна присъда от апелативния съд в София. Единствено над василев от всички подсъдими не е упражнявано физическо насилие по време на разследването.

Шофьорът му Юрий Ленев печели делото си през 2013 г. Присъдени са му 50 хил. лв. заради ареста, продължил 1 г. и 2 месеца, и делото, проточило се до 2007 г. Ленев е един от малтретираните в базата на МВР в Копривщица, за да признае вината си. Той осъди България и в Страсбург за 53 хил. лв.

Най-голямото обезщетение на подсъдим по делото “Луканов” е присъдено на Александър Русов, сочен за физическия убиец на бившия премиер.

През октомври 2014 г. той получава 150 хил. лв. по сметката си. Първоначално е искал обезщетение от 500 хил. лв.

Олег Проценко, който беше обвиняем по делото, а след това и свидетел, е прибрал 60 хил. лв. През 2012 г. Той бе оправдан и за убийството на сънародника си Сергей Шанин.

Румен Спасов - свързващото звено за ареста на зърнения търговец и шефа на “Колонел”

Политици, бизнесмени и магистрати са замесени покрай името на Райко Петров и ареста му заради убийството на Луканов.

Той е сочен за приближен до покойния бос на групировката “Орион” Румен Спасов и приятел на бившия шеф на следствието, а после и депутат Бойко Рашков.

Фактите са следните: на 2 октомври 1996 г. е убит Луканов. На 25 септември 1997 г. е арестуван Райко Петров заради опит да премине границата с фалшиви документи. Разследването се води от районната прокуратура в Кюстендил.

На 5 декември същата година му е повдигнато обвинение за подготовка на убийството на Луканов. Паралелно обаче тече разследването и срещу украинци, които след това ще бъдат съдени и оправдани.

Според МВР рускоговорещ мъж направил признание, че шофьорът на Райко Петров му поръчал да намери убиец за Луканов и му предложил 100 хил. долара. След това рускоговорещият е екстрадиран от България. Започват да следят Райко Петров и документират негови срещи с Бойко Рашков. Според криминалиста Ботьо Ботев Петров бил приближен на Румен Спасов и имал отношения в износа на зърното от България по онова време.

Райко Петров е освободен от ареста през юли 1999 г. и по делото “Луканов” се явява само като свидетел. Обвиненията срещу него са свалени както за убийството на бившия премиер, така и за незаконно преминаване на границата, което е поводът за първоначалното му задържане.

След като е освободен като “резервен” подбудител на убийството на Луканов, в ареста един по един попадат шефът на “Колонел” Ангел Василев, племенникът му, шофьорът му и неколцина украинци. Василев също неведнъж е обявяван за приближен до Румен Спасов, който имал интерес Луканов да бъде убит.