Да спасим Захра!

Тоталната некомпетентност на българската администрация осъди на смърт 22-годишно момиче. Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет отказа да даде убежище на иранката Захра Шахсавани, която от три години живее в България и проповядва християнската вяра.
"Това е недопустимо и абсурдно. Държавата е длъжна да даде убежище на жената, щом става въпрос за преследване на религиозна основа. Ако такова не и бъде предоставено, тя е обречена. Приела ли е християнството, тя ще бъде съдена най-строго, като според законите на Ислямска република Иран я заплашва доживотен затвор или смъртно наказание заради вероотстъпничество", коментира потресен експертът иранист д-р Иво Панов.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България Днес".

Потресаващият случай на Захра, с безхаберието на нашите власти и незачитането на основните права на човека, избухна в деня на националния празник на родината й вчера. Ден преди това в Бургаския административен съд магистрати и граждани останаха потресени от категоричния отказ на изпълнителната ни власт да предостави политическо убежище на младата персийка.
"Срам, позор и абсурд! Повърхностна работа, неугледност, некомпетентност и незнание както на българското законодателство, така и на общовалидните европейски норми за защита правата на човека. Това е основата, върху която стъпва нашата администрация и която се явява трамплин едва ли не към погубването на един невинен човешки живот", коментира разпалено пред "България Днес" защитникът на покръстената през 2014 г. в Бургас Захра Шахсавани адвокат Ангел Динков. От думите на юриста стана ясно, че мотивът за отказа, който може да изиграе и ролята на ешафод, е престъпната небрежност на изпълнителната власт.
"Според компетентните органи, видите ли, за Захра, която в родната си държава се води вероотстъпник, а това само по себе си е едно от най-тежките престъпления в ислямския свят, нямало данни за заплаха за нейния живот, здраве, чест, достойнство и прочие. Това всъщност са и основанията, при наличието на които задължително трябва да й се предостави закрила", коментира юристът. Това "установено" от нашите органи положение обаче няма нищо общо с реалността. През октомври 2015 г., месец и половина преди Захра да подаде молбата за закрила, има приет от ООН Доклад за защита на човешките права в Иран. В него изрично е записано, че християните протестанти, каквато е Захра, са подложени на зверски гонения, като включително има свещеници, хвърлени в тъмници. При наличието на подобни казуси България като страна - членка на ООН, е длъжна да познава всеки новоприет акт, да се съобразява с него и да го прилага, най-вече когато става въпрос за закрила на основни човешки права.
Освен това дирекцията не се е съобразила и със Закона за убежището и бежанците. Според него причина за гонението може да е обстоятелство, което да е настъпило след напускането на страната на произход, както е и при казуса със Захра. "Това означава, че може да си станал християнин, след като си напуснала страната си, и това да е причина, заради която да не можеш да се върнеш. Не е необходимо да си бил християнин там, три пъти да си бил в затвора, да си избягал и чак тогава да имаш основание да поискаш убежище в чужда страна", обяснява Динков. Освен всичко изброено статистиката също е стряскаща. Само за последната година в Ислямска република Иран в затвора са били тикнати над 130 души, проповядващи християнството. Огромен процент от новопокръстените персийци са провиснати на въжето.
Историята на Захра дотук е също толкова драматична, колкото може да се окаже и нейното бъдеще. През 2010 г. майка й и сестра й са тикнати в затвора. Причината е, че започват частен бизнес, който по принцип е забранен от иранското законодателство и в много редки случаи позволен. Те са обвинени в държавен шпионаж. Тъкмо навършила пълнолетие, Захра бяга от страната и се установява в Турция. Настанена е в бежански лагер, където съвсем случайно в ръцете й попада превод на Новия завет на персийски. Тя е впечатлена от ценностите, заложени в християнството, и решава да ги последва. Това я води през 2013 г. в България. Настанява се в Бургас, където ден подир ден посещава известна протестантска църква. Момичето влиза само за няколко минути в храма, пали свещ, кръсти се и излиза. Не след дълго тя е забелязана от свещеника, който я кани в църквата си. Така през 2014 г. Захра е покръстена. Намира си работа във фризьорски салон в Несебър, където се и установява. За година и половина научава почти перфектно писмено и говоримо български. Пред десетките си приятели тя споделя, че България е страната, в която иска да остарее. На заседанието преди два дни Захра казва:
"За мен България е моята държава! Не мога да си представя живота извън нея, без приятелите ми и без вярата", което просълзява магистратите.
След като на националния празник на Иран Захра получи отказ за убежище в страната ни, на националния празник на България 3 март тя ще чуе и окончателното решение на съда - на държавата, която обича и иска да живее.

Доктор Иво Попов - иранист:
Животът й е в опасност!

"При религиозно преследване трябва да се даде убежище. Институциите са длъжни да го направят. Щом тя е приела християнството, ако се върне в Иран, ще бъде най-строго наказана, може и със смърт. Така че не знам Агенция за бежанците на какво основание взима подобни решения. Това е тотален абсурд." Това поясни пред "България Днес" иранистът доктор Иво Попов. Той е категоричен, че законите в родината на Захра са безпощадни. "Животът й е в опасност, досега винаги са давали политическо убежище нашите системи. С каквото може трябва да се помогне на това момиче", категоричен е експертът. Той е категоричен, че не бива да се допуска Захра да бъде върната в Иран. "Трябва да се търси изход тук, в България", алармира той.

Защитихме Гергана Червенкова

"Трябва да направим всичко възможно да защитим Захра и нейното свободно право на избор. Човешкият живот е най-висшето благо, а у нас явно това е отдавана забравено", коментира пред "България Днес" Гергана Червенкова. Тя бе заплашена от екстрадиция в Щатите, където я чакаше доживотен затвор. Червенкова бе арестувана у нас по искане на САЩ заради обвинения за онлайн продажба на незаконни лекарства. Американските власти обаче не можаха да докажат вината й и оттеглиха искането си.

Смъртна присъда за пастор Надархани

Смъртна присъда постанови Върховният съд на Ислямската република за иранския пастор Йозеф Надархани. Той трябваше да бъде обесен, но международната общност се надигна и остро критикува решението на магистратите. Пасторът бе осъден, защото приел християнството.
През декември 2006 г. отец Надархани е арестуван. Делото срещу него е заведено през октомври 2009 г., когато той подал възражение срещу решение на правителството всички деца в Иран, включително и християнските, да изучават ислям. От 12 октомври 2009 г. до 2012 година Надархани бе в затвора в Лакан, недалеч от град Ращ. В началото е бил обвинен в политическа неблагонадеждност, защото протестира. По-късно обвинението е било заменено с по-тежкото - вероотстъпничество и разпространение на християнството, за което се полага смъртна присъда. Отец Надархани е бил изтезаван и тъпкан с психотропни вещества, за да се откаже от вярата си и да се върне отново в исляма, което би спасило живота му.
През 2012 г. смъртната присъда на Надархани бе заменена с три години затвор, които той вече бе излежал. Той обаче бе повторно арестуван на Коледа през 2012-а и след това освободен на 7 януари 2013 година. Съпругата му също бе осъдена на доживотен затвор, защото е приела християнството.

Бесилка или доживотен затвор

През 2008 г. иранският парламент гласува закон, с който отреклите се от исляма ще бъдат осъждани на смърт. Съгласно шариата смъртното наказание може да бъде прилагано само за мъже, докато жените ги чака доживотен затвор. Със смърт ще бъдат наказвани съгласно новоприетия закон също врачките, екстрасенсите и др., занимаващи се с окултизъм. Парадоксалното е, че законът се простира и извън границите на Иран и дава право на правителството да произнася смъртни присъди за всеки мюсюлманин, отрекъл се от вярата си, независимо къде се намира по света.