Володя Стоянов-Войводата: Ванга спаси дъщеря ми

Видя й заседнала семка в гърлото, което дори рентгенът не хвана

Кой е той 

Емблематичният изпълнител на македонски песни Володя Стоянов-Войводата е живял и творил в най-смутните времена от модерната българска история. Легендарният певец продължава да кипи от енергия. Специално за читателите на "България Днес" 55-годишният бард на македонските песни сподели своите планове и припомни за времената, когато е пял на легендарни ъндърграунд босове като братята Васил и Георги Илиеви.

- Г-н Стоянов, какво се случва с Войводата в последно време?
- Подготвям нов проект. Предстои влизане в студио да записвам албум. Работя и върху духовния център в Петрич. Последният месец помагах на млади народни танцьори от различни клубове да съчетаем моето изкуство с тяхното можене. В София има над 300 подобни формации. Мотото "Надиграй ме" се разрасна доста. Това е единението на българския народ. Моето изкуство е посветено на младите хора, които да останат тук, а не да напускат България.
- На какво се дължи връщането на патриотичния дух в България?
- На Шипка тази година имаше около 180-200 хиляди души. Това говори само по себе си, че има събуждане на гражданското общество. В Гърция хората са много по-информирани какво прави правителството, кога тегли заеми. Затова при тях реакцията е много по-осезаема и бият веднага камбаната. Тук все още минава номерът. Скоро младите хора ще кажат стоп на някои идеи, когато става въпрос за много пари.
- Кажете нещо повече за вашия духовен център в Петрич?
- Идеята ми е в този духовен център заедно с други творци да изнасяме открити уроци на подрастващите поколения, да им дадем заряд, който ще издържи на всяко време, правителство или криза. Идеята ми е да подготвя личности, показвайки им как се ражда една песен. В днешно време всеки може да бъде купен и продаден. С това се обезсмисля самата дума свобода. Майката природа винаги изпраща по няколко спасители в различни точки на Земята. Те помагат на младите хора и на цели генерации след нас да намерят своя смисъл.
- Един от тези „спасители“ е леля Ванга. Имате песен за нея. Какъв е вашият спомен за пророчицата?
- Имам доста спомени. Датират още преди тя да се премести на Рупите. Имах среща на една сватба с нея още през 1984-та. Заедно изпяхме "Слушай как шумят буките". Седеше до мен и вика: "Син ти се бабо ожена". Каза не ожени, а ожена. Имаше невероятно чувство за хумор. Беше силен характер. Виждал съм големи мъже, здрави като планини, как омекват пред нея. Беше с изключителна енергия. Носеше свише дарби. Работеше с едно общочовешко отношение. Сближаваше хората. Не говореше сложно с някакви модифицирани думи и изрази. Използваше народния, българския език. Усещам как сега ни липса. Последните й думи бяха: "Обичайте се, събирайте се, прощавайте си. Бъдете заедно, тепърва за България и българите ке се говори навсекъде по целиот свет. Отдека са поминали, град от камък са оставяли".
- Помните ли вашата последна среща с леля Ванга?
- Тя спаси най-малката ми дъщеря - Гергана. Това беше 1993-та или 1994-та. Написах песента "Балада за леля Ванга". Занесох й я на Рупите. Дадох касетата на охраната и казах да я занесат на леля Ванга. Тя само сложила ръката, без да се пуска на касетофон, и казала: "Много арна песна". Когато отидох за дъщеря ми, леля Ванга видя това, което четири снимки от рентген не успяха да установят. Каза, че има счупена слънчогледова семка в дясната трахея. На рентгена нищо не се виждаше. Описа как острото го няма, а само тъпият край на семката е заседнал. Все още пазим в чаша въпросната семка. Създало се е бактериално гнездо. Тя ни каза при кой доктор да отидем, без да се лутаме. Феноменално! Преди седмица имах среща относно темата „леля Ванга и нейният принос“ с маг Ивайло. Той получил откровение свише. Влязъл е в контакт с нея. Тя му казала: „Единственият певец от България, който трябва да поканиш, е Володя Стоянов!“
- Защо има хора в България, които не я признават?
- Защото самите те не са осенени от въпросните дарби, давани свише. Личности като леля Ванга, Нютон, Моцарт или Леонардо да Винчи предават обратно всичко на обществото. Колко от българите биха се раздали като нея?
- Малко хора знаят, че сте пели в рок банди. Продължавате ли да наслагвате нюанси от този стил във вашата музика?
- Рок музиката ми помага много. Тя е факторът, който придава интелект на народната музика в днешно време. Моите песни са народни, но в тях има виждането на рокаджията. Няма го това самодейно викане, което обезсмисля цялата песен. Рок музиката е един от малкото стилове, които създават и доизграждат гражданско общество. Затова посегнаха на Джон Ленън и на други хора, които тласкаха света към спиране на войните. Рапът и чалгата, които се появиха след това, са производство на гетата. Те предават значение на тази прослойка. Това са безопасни игли, говорят и размахват ръце пред очите ти, но нямат послания.
- Вие също имате подобни песни като "Пирамиди и фараони", защо се пуснахте по тази вълна?
- Песента е с каба зурна и с рок елементи. Нима Горан Брегович не превръщаше босненските песни в хитове? Вкарваше мюсюлмански имена в тях. Формата "човекът взе парите и каза чакай малко" е актуална и до днес. Дори съм предвидил превозното средство - "взе самолета и изчезна".
- Започна ли да замира чалгата в България?
- Чалгата нямаше голям капацитет като идея. Изчерпа се! Завърши своята "мисия" - да предаде ориенталски облик на нашата съвременна култура преди бурките. Абсолютно съм сигурен, че чалгата умира. Добре че българинът е прозорлив и си пази своето. Затова до ден днешен и аз имам участия.
- Мутрите ли създадоха чалгата?
- Всяко време има своите герои. Когато законите нямат голяма тежест, се заменят от нещо друго. Ако младият човек не е ангажиран, той тръгва по лесния път. Сегашната генерация, която не познава Георги Илиев, не може да придобие представа. Имам много добри спомени от него. Досега никога не съм прочел нещо лошо за Георги Илиев. Откъдето минеше, навсякъде се усмихваше и даваше надежда. Знаеше над 200 песни. Обичаше "Мера според мера", "Отвори татко тежки порти" и "Стария бунар". Той и другите като него уважаваха хората, които могат и пробиват със собствения си талант. Не беше лесно тогава. В онези диви времена на преход не се знаеше дали ще се прибереш. Имаше риск. Винаги съм бил открит и не съм бил предател. Бях препоръчван от един на друг да пея, защото съм бил точен. Светла им памет на тези момчета. Васил и Георги платиха скъпа цена.
- Някоя фолкпевица можеше ли да стане като Лили Иванова, ако беше тръгнала по друг път?
- Кепенците за изграждане на личности затвориха през 91-ва година. Нямаше как да се изгради новата Лили Иванова. Никой не може да си прави илюзии да стане като нея. Тя е една. Вижте какво се случва в предаванията за откриване на таланти. Добре, показваш ги, но след това няма продължение.
- Какъв е акцентът на вашия следващ албум?
- Още не смея да кажа темите. Ще акцентирам върху събитията от последните 100 години, които са свързани с българските войници и са предизвиквали възторг в целия свят. Това са нечувани песни до момента. Още не съм издал най-доброто.

- Ядосвате ли се, когато ви имитират в „Шоуто на Слави“?
- Разбира се, че ми е болно. Рефлектира върху цялото ми семейство, върху децата ми. Те питат: "Защо бе, тате? Ти толкова си дал". Не знам какво да отговоря. Вместо това издавам следващия албум. Когато си известен, трябва да си подготвен и за тези неща. Ако искаш да продължиш напред, има два пътя - или да се озлобиш, или да останеш благороден. Избрах второто.
- Имате четири дъщери. Ще тръгне ли някоя от тях по вашия път?
- Избягвал съм да натоварвам обществото с това как съм ги отгледал. При мен има едно правило в семейството - или ще бъдете най-добрите, или няма да се появявате на сцената. Една от дъщерите свири на китара и се занимава с оперно пеене. Другите любителски пеят. Едната от внучките направи авторска песен. Беше на девет годинки. Искам да видя резултати. Изобщо не мисля да се явява на конкурси за таланти. Личността се изгражда като цветето. Ако избързаш - рано ще увехне, а душата ще бъде наранена.

Огнян ГЕОРГИЕВ