Историкът Петър Добрев: Писанията са по-важни от килията

Докторантът в Историческия факултет на Софийския университет Петър Добрев представи пред "България Днес" противоположна гледна точка на желанието на миряните да посетят килията на Паисий. Публикуваме мнението му без редакторска намеса.

"Макар ролята й в "българското възраждане" да е спорна, "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е въздействащо четиво, вече трайно оформило се като част от българската национална идентичност.

Фетишизирането на отделни национални реликви - било то историята на Паисий, костите на Левски, поразително напомня на раннохристиянските практики на обожествяване на различните части от телата на светци, а и на самия Исус. Те водят до това, че в момента толкова църкви и манастири по света претендират за наличието на отделни части от тялото на св. Йоан, че ако всички са прави, това би означавало истинският Йоан да е притежавал близо четири крака и пет ръце.

Наследството на християнските светци не се крие в останките от мъртвите им тела, а в делата и писанията, които са оставили след себе си.

Същото е и положението с килията, обитавана някога от монах Паисий в Хилендарския манастир. От гледна точка на православието това е просто стая, обитавана от стотици монаси през годините, един от които е бил Паисий. За българския национализъм обаче точно тази килия значи нещо много повече и оттук и раздразнението, че сръбските монаси отказват да я показват на туристи, тъй като тя продължава да бъде обитавана и до днес. Не трябва да се забравя обаче, че Света гора не е територия на гръцката или сръбската държава, а монашеска република, която (през повечето време) се ръководи и вълнува от въпроси на православието, а не от нечии национални доктрини. От тази гледна точка поведението на сръбските монаси е разбираемо - те са там, за да служат на вярата си и на принципите на монашеската република, а не за да действат като екскурзоводи на вдъхновените от патриотизъм български туристи.

Вероятно и за въпросните туристи би било далеч по-интересно да разговарят с монасите, да опитат да вникнат в средата, създала у Паисий идеите, които впоследствие той е включил в прочутата си история, отколкото да гледат голите стени на килията му.