Най-лесно се влиза във ВУЗ тази година

74 753 са местата, абитуриентите са 53 298

49 596 студенти ще бъдат субсидирани от държавата през следващата учебна година. За първи път държавата утвърждава и приема на студенти срещу заплащане в държавните университетите, като за учебната 2016/2017 г. са предвидени 8784 студенти. 

В частните

вузове

ще влязат

16 373 студенти

Това съобщиха от министерството на образованието. Общо местата излизат 74 753.

Според данните учениците в 12-и клас през 2015/2016 учебна година са 53 298. Абитуриентите всъщност са значително по-малко от предходните години. През 2014/2015 учебна година са 58 654, а през 2013/2014 са били 58 965.

Така за 74 753 места във висшите училища ще има 53 298 абитуриенти. Заявление за участие в матурите са подали още по-малко 12-класници. На изпита по български език и литература на 18 май т.г. ще се явят 52 089 абитуриенти. Заявка да държат втората задължителна матура по предмет по желание на 20 май са дали 52 990 ученици.

Броят на приеманите студенти в държавните висши училища е съобразен с последните изменения в Закона за висшето образование - въведеният

нов механизъм

и методика за

определяне броя

на студентите

и коефициентите на висшите училища по професионални направления съобразно приетия списък на приоритетните професионални направления. В него са включени 32 професионални направления от 6 области на висшето образование, по които приемът е завишен, обясниха от министерството.

Правителството утвърди 2594 докторанти. Увеличен е и броят на местата за обучение на сънародници от чужбина.

17 вуза

вдигат таксите

средно със 17,8%. (Виж таблицата долу).

Приетото увеличение се отнася единствено за новоприети и
няма да важи за
действащите
студенти,
започнали обучението си преди учебната 2016/2017 г., увериха от Софийския университет. Най-голямо е увеличението на годишната такса за задочно обучение в професионално направление “Педагогика” - от 115 на 485 лв., и за редовно обучение в специалностите “Право” и “Международни отношения” - от 500 на 739 лв.
Годишните такси за обучение в две специалности на Югозападния университет в Благоевград ще бъдат вдигнати от следващата учебна година. От 530 на 580 лв. се увеличава обучението по “Моделиране, технологии и мениджмънт в шивашката индустрия” и “Електроника”.
В същото време се намаляват таксите за обучение по “Екология и опазване на околната среда” и “География и регионална политика”. Вместо 660 лв. на година вече ще се плащат по 520 лв.
Сериозно намаление има и при докторските програми по направлението “Комуникационни и компютърни технологии”. Досега таксата бе 2000 лв. годишно, а бъдещите докторанти вече ще плащат 1200 лв.
Пловдивският университет “Паисий Хилендарски” вдига таксите от следващата учебна година в 45 от общо над 120 специалности. Сред тях са педагогика, начална училищна педагогика, български и английски, химия и физика, биология и химия и други хибридни специалности.

Най-много

следват

стопански

науки

През учебната 2015/2016 година общият брой на студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени “професионален бакалавър”, “бакалавър”, “магистър” и “доктор”, е 266 700, което е с 12 200, или с 4,4%, по-малко в сравнение с предходната учебна година. Данните са на Националния статистически институт.

Най-висок относителен дял заемат обучаващите се по специалности в областта “Стопански науки и администрация” - 24,6%, следвани от “Здравеопазване” - 23,5%, “Спорт, туризъм и хотелиерство” - 21,1% и “Технически науки и технически професии” - 18,6 на сто.

Броят на студентите в частните висши училища намалява с 2,6% от миналата учебна година. През настоящата студентите - български граждани, в университетите и специализираните висши училища са 237 000, или 95,4%, като в сравнение с миналата година намаляват с 8900, или с 3,6 процента.

Чуждестранните студенти у нас са 11 400, което е с 1,7 на сто повече спрямо 2014/2015 учебна година.

Най-много са студентите от Гърция, следвани от турските, британските и германските.

Лувърът и Ермитажът ще се
“разглеждат” по интернет

10-класниците трябва да познават световни художествени музеи като Лувъра, Британския музей и Ермитажа, както и да обясняват основните им особености и техните експозиции. Проучванията стават чрез интернет. Това е записано в работния вариант на програмата по изобразително изкуство за 10-и клас.
Работни варианти на учебните програми по общообразователните предмети за 3-и, 4-и, 7-и, 9-и, 10-и, 11-и и 12-и клас са публикувани на сайта на министерството на образованието за обществено обсъждане.
Основна цел на обучението по изобразително изкуство е стремежът към изграждане на художествена култура и съвременни критерии за ориентиране в света на изкуството, пише в представянето на програмата. Сред темите са художествените форми на протест, технологии на рекламния дизайн, художествени виртуални музеи.
Според Закона за предучилищното и училищното образование новите учебни програми ще влизат в сила поетапно. През учебната 2016/2017 г. учениците в 1-и и 5-и клас ще учат по вече утвърдените нови програми. Одобрени са и програмите за 2-и, 6-и и 8-и клас, които влизат в сила през учебната 2017-2018 г.
В момента експертите от МОН продължават работата по програмите за останалите класове. По новите програми за 3-и, 7-и и 9-и клас ще се учи от учебната 2018/2019 г., за 4-и и 10-и клас - от 2019/ 2020 г., за 11-и - от учебната 2020/2021 г.,а за 12-и клас - от учебната 2021/2022 г.

В 10-и клас се учи за

избори и управление

Да аргументират мнение за ролята на държавната власт от позицията на бъдещи гласоподаватели - това ще учат младежите в 10-и клас по темата “Държавно устройство и управление”, пише в работния вариант на програмата.

Десетокласниците трябва да се научат да разграничават органите на държавната власт и техните функции, както и да характеризират административно-териториалното деление на България.

За Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейски съд и Шенгенската зона по програма те трябва да са научили още в 9-и клас.

Исландски циклон и Азорски антициклон пък са сред новите понятия, които трябва да овладеят десетокласниците. Очакваните резултати при изучаването на климата са учениците да характеризират специфичните му особености като фактори, елементи и климатични области. Младежите трябва да оценяват особеностите на климата в България като фактор за стопанско развитие според проекта по география и икономика за 10-и клас в общообразователната подготовка.

Пак в 10-и клас тийнеджърите ще се занимават с демографската ситуация в България по показателите брой, гъстота, териториално разпределение, движение. От тях ще се иска да изразяват мнение по типичните демографски проблеми у нас като намаляване на броя на населението, отрицателния естествен прираст и външните миграции.