В родното село на звездата Ясно поле Христо Стоичков пасе овцете

Добромир ДОБРЕВ,

наш пратеник в с. Ясно поле

От малък Ицко биеше силни шутове с левия крак, разкрива чичото на Камата

Христо Стоичков стана овчар!

С пот на челото и много труд се препитава чичото на великия футболист, който носи същото име. Екип на "България Днес" посети родното село на Камата - Ясно поле, ден преди голямото футболно шоу по повод 50-годишния юбилей на легендарния спортист. Там и до днес живее майка му Пенка. 68-годишната жена откриваме в двора на къщата й, който прелива от цветя и зеленина.

"Цялата рода сме поканени на юбилея, ще присъстваме, разбира се. Но интервюта не ме карайте да давам, забранено ми е изрично", казва леля Пенка Стоичкова. Затова търсим друг от най-близките хора във фамилията.

Заварваме чичо Христо в полето по обед, където въпреки жаркото парещо слънце пасе своето стадо с овце. Той е един от най-доверените роднини на футболиста. Брат е на татко му Стоичко Стоичков, който почина през 2014 година от рак на панкреаса. Подпрян на гегата си, с добро сърце и широка усмивка, чичо Христо искрено се зарадва на срещата с нас и се отдаде на спомени.

"Ицко израсна при нас. Буйно дете беше, но не можем да се оплачем от него. От много мъничък обичаше да гони топката. Пораснаха в махалата 20 деца заедно. Всичко си ядеше момчето, не е бил капризен изобщо. И сега, като си дойде тук и седнем на масата, никога не е казал: "Чинке, това не е хубаво, не ми харесва". Така се случи, че преди година и нещо изтървахме баща му. Бог да го прости! Всички натам сме тръгнали", започва разговора ни с чичото на прословутия футболист. Той разказва, че като малък Ицо обичал предимно топката. Понякога ходел и с другите деца да се къпят и да ловят риба в близкия канал, въпреки че му било забранено да влиза във водата. Питаме го на какво се дължи пълното съвпадение на имената им.

"Ние сме много Христовци в родата. Стоичков го кръстиха на моя баща и негов дядо. Аз пък съм кръстен на другия ми дядо Христо, по майчина линия. На моя син детето също е Христо. На Камата дъщерята се казва Христина", обяснява пастирът. Въпреки именития си родственик той е останал съвсем обикновен и земен човек. Няма достатъчно средства, а и няма кой да гледа добитъка, затова не може да отиде на юбилея на стадион "Васил Левски" и ще го гледа по телевизора. Признава, че е започнал да се занимава с овцете по наследствена линия.

"Дядо ми беше овчар, баща ми също. Ето, че и аз като се пенсионирах, нямах какво да правя и реших да гледам овчици. Опитваме се да помагаме на децата по някакъв начин. Много съм запален по футбола, всяка вечер гледам мачове до късно. Жив цесекар съм бил винаги. Синът ми, който е първи братовчед с Ицко, пък е върл левскар. Когато батя му вкара 4 гола на "Левски" през 1989 година, той си дойде и скъса всички негови плакати, които бяхме разлепили по стените", спомня си с усмивка чичо Христо Стоичков. За футболните заложби на племенника си той разбрал веднага още в селските игри.

"Имахме в двора две дюли, те ни служеха като футболна врата. Заставахме да пазим с баща му, но Ицко много силно биеше с левия крак още тогава. Виках му: "По-слабо ще риташ", а то се радваше детето. Видяхме след това докъде се издигна и как цял свят говори за него. Нашият живот е селски, неговият сега е съвсем друг", продължава родственикът на Камата.

На млади години той също има дългогодишна кариера като футболист, но в местния отбор на Ясно поле - "Марица". Играл е като ляв бек заедно с таткото на Ицо, който пък бил вратар. "Жива котка беше Стоичко на вратата. Искаха в "Спартак" (Пд) да го вземат".

Училищният двор в селото сега е напълно запустял. Школото било затворено още преди години. Падналата футболна врата, обрасла с бурени, и скъсаната мрежа са единствените символи, които напомнят за мястото, откъдето Стоичков е проходил към големия спорт. Чичото овчар никога няма да забрави как Стоичков в разгара на кариерата си обичал да подарява автомобили.

"Като малък моят син имаше голям мерак шофьор да стане. Ицо като си идваше тук с хубави автомобили, братовчед му все му ги искаше, за да сваля гаджетата в съседното село. На сватбата на сина ми Ицко му подари един форд фиеста. Голяма радост! Тогава много кражби имаше и държахме колата в гаража на Стоичков. Когато взе "Златната обувка", подари по една лада на брат си, на сестра си и на шурея си", разкрива чичото. На изпроводяк Христо ни кани да почерпи със селска ракия, домашно производство, но обещаваме да дегустираме следващия път. За здравето на фамилия Стоичкови!

Кметът на Ясно поле Иван Иванов:

Аз научих Ицо да псува

Иван Иванов е втори мандат кмет на село Ясно поле, Пловдивско. Той е и комшия на семейство Стоичкови, живеят на една улица. Благодарение на усилията му е възроден местният футболен отбор "Марица", а стадионът в селото реновиран и перфектно поддържан. Ето какво разказа кметът пред "България Днес".

- Г-н Иванов, готвите ли се за юбилея на най-известния човек от село Ясно поле - Христо Стоичков?

- Ако трябва, пеш ще отида до стадиона, но ще съм там. Запален съм по футбола от дете. Десетина човека от селото ще присъстваме на стадиона. Наши жители от Ясно поле, които в момента живеят в Испания, ни изпратиха испанското знаме, за да го развеем на трибуните. Имаме и транспарант с името на селото. Дано да дойде оня с "божията ръка", много ми се иска да го видя на живо (б.а. - Диего Марадона).

- Откога познавате Ицо?

- Откакто се е родил. Той израсна на нашата улица. С баща му сме съседи. Аз съм с 10 години по-голям от Христо, но сме били заедно с децата навън.

- Ядосваше ли ви комшийското дете?

- Страшна панта беше. Същият буен характер си му остана и след това. Много палав беше, оттам му идва и хъсът в спорта.

- Вие, батковците, как се държахте с него?

- Бяхме го научили да псува на всяка дума. Ние сме си селски хора. Ако минеш покрай него и не му обърнеш внимание, казваше: "Аз съм Христо Стоичков, мамка ти ша е*а". Имаше си го като поздрав. След това си ги псуваше наред и по европейските терени.

- А какъв ученик беше?

- Имам ярък спомен с него, когато беше първи курс в училището по пътно-строителна техника в Пловдив. Тогава аз карах там курсове за кранист. Не ме оставяше вътре, постоянно влизаше в часовете и ме караше да играем мачове. Учителите даже казваха да излиза навън да рита, само и само да не пречи на другите.

- Колко често Стоичков се прибира в Ясно поле?

- Ние се виждаме при всяко негово идване. За последните 2 години се е прибирал десетина пъти. Преди два месеца за последно беше тук. Човекът си е ангажиран на другия край на света, не е някакъв безделник.

- Носи ли ви армагани?

- Да, сега подари по един екип и няколко топки на нашия футболен отбор. Заведох го до стадиона ни. 20 години нямаше нищо, всичко беше в буренак, но възродихме футбола тук.

- Мислили ли сте да кръстите нещо на името на Стоичков?

- Имах идея да кръстим стадиона ни "Христо Стоичков". Желанието на самия Ицо обаче беше друго. Той поиска да го именуваме "Стоичко Стоичков" на баща му, който е дългогодишен вратар на отбора. Предложено е да направим Христо почетен гражданин на община Марица, ако самият той се съгласи.