Легендарният синоптик Минчо Празников: Емо Чолаков преиграва!
Многото му приказки разводняват прогнозата
КОЙ Е ТОЙ
Минчо Празников е роден на 9 февруари 1938 г. в Дряново. Кръстен е на дядо си - опълченец, два пъти раняван при боевете на Шипка. Любопитното му фамилно име идва от прозвище, лепнато на прадядо му, който оправдавал отсъствията си от училище с църковни празници. Завършва Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Физика и метеорология". Работи 22 години като синоптик във Военновъздушните сили. В периода 1986 - 2000 г. е на щат в Националния институт по метеорология и хидрология, а от декември 2000 г. постъпва в частната фирма за метеорологични прогнози "ТВ-МЕТ". Женен е за Цанка Бошнакова-Празникова, професор в Медицинската академия.
Борислав РАДОСЛАВОВ
- Господин Празников, здравейте. Как сте? Следите ли прогнозите за времето?
- Пенсионер съм от година и половина и не съм в крак със събитията. Градушките и пороите тази година бяха доста, особено тези във Варна и Карнобат. Много е неприятно, но е природа. Трябва да има във всеки град устройство за разбиване на градоносните облаци, но няма пари за това.
- По-добре ли сте след операцията в Пета градска болница?
- Възстанових се вече, всичко е наред.
- Как върви пенсионерският живот? Свикнахте ли, след като повече от 50 години сте бил постоянно ангажиран?
- Скучен е, разбира се. Но такива са правилата. Сякаш не мога да свикна. Кучето скача според тоягата. Както се казва - българинът знае две и двеста. Зависи как си планираш разходите и човек трябва да се съобразява с това, което има на разположение. Не може да се иска нещо от държавата, което тя не може да даде.
- Доволен ли сте от това, което ви дава държавата?
- Много различни са пенсиите. От най-ниските - 160 лв. до 910, което е таванът. Зависи кой какви осигуровки е имал през годините. При мен положението е по средата.
- Значи около 500 лв. пенсия получавате?
- Да. Човек може да иска много, но е важно с какво разполага държавата. Не можем да се мерим с пенсионерите на Запад. В Гърция, да речем, минималната пенсия е около 400 евро. А у нас кога ще стане? Да му се прииска на човек да бъде гръцки, германски или пък английски пенсионер. Ние сме на дъното!
- Ще отлепим ли скоро?
- Да сме живи и здрави да видим какво ще стане.
- Липсва ли ви ангажираността?
- Да, но няма как. Има млади хора, които поемат по нашия път, и така се развива светът.
- Един от тях е Емил Чолаков. Какво е мнението ви за него?
- Някои го харесват, други не толкова. Но щом ръководството на телевизията го одобрява, значи няма проблеми.
- Вие лично - като човек и като професионалист, харесвате ли го?
- Малко преиграва. Понякога се размива това, върху което е нужно да се акцентира. Защото многото приказки често замъгляват и разводняват прогнозата и не може да се разбере акцентът.
- Има ли синоптик, който ви допада най-много?
- Харесвам всички. Въпросът е да се отрази правилно прогнозата, а те мисля, че са много добри. Но нямам конкретен любимец.
- Имате ли желание и планове отново да се завърнете на екран?
- Веднъж като спре човек, е много трудно вече. Повече от 50 години стигат.
- Какво ви се иска да правите?
- Нищо особено. Както стотици хиляди пенсионери и аз съм в техните редици. Какво може да се прави - нищо.
- Чувствате ли се щастлив пенсионер?
- Има хора, които са доволни от пенсионирането си. Но аз се въздържам да говоря по този начин. Такъв е животът, хората остаряват и младите поемат пътят.
- Не искате ли да пътувате?
- Да, може и това. Всъщност го правя, когато е възможно.
- Коя е следващата дестинация? Набелязали ли сте такава?
- Да, Дряново. Родом съм от там и скоро обмислям да се прибера вкъщи.