Юбилярката Нешка Робева: Имам план за след 70

Ако Бог ми даде време, бих вложила всички усилия за изграждане на школа за талантливи деца

Тя е Нешка Робева. Нейният най-ценен орден е самото ѝ име, зад което стоят злато и слава за България.

Днес, 26 май 2016 г., голямата треньорка по художествена гимнастика навършва 70 години.

И в навечерието на юбилея си е все така дейна - тичаща между представление за 24 май в Благоевград, залата за гимнастика на “Герена” от ранни зори на 25-и...

Животът ѝ е доказал, че предпочита да работи, отколкото да разсъждава “какво би станало, ако...”. Но дали все пак няма конкретна година от изминалите 70, в която би искала да се върне днес?

“Защо да се връщаме, трябва да гледаме само напред”, смееща се отговаря Нешка.

“Честно - не мога да си представя живота в застой. За мен животът е вечно движение.

Не можеш да

спреш. Трябва

непрекъснато

да вървиш

Виж, ако Бог ми даде време да продължа напред, имам план. Нямам мечти, защото да мечтаеш, е все едно свързано с нещо нереално, а аз имам план. И ако ми се дадат живот и подкрепа отгоре, свише, бих вложила всичките си усилия на края на житейския си път за изграждането на школа за талантливи деца. Школа, която да даде възможност на всяко талантливо българско дете да развие и покаже таланта си. Защото в последните 20-25 години могат да се изявяват предимно деца, чиито родители имат възможности. А България е пълна с таланти. Няма в света друга такава страна, поне аз не съм виждала”, продължава тя.

И доразкрива плановете си за живота след 70: “Трябва да се започне от “а”, да се направи школа. През това време да се изготви и програма - така да се подхващат тези талантливи деца, че да не ги отвратим от пътя, който трябва да извървят, за да изявят таланта си. До голяма степен родителите се вторачват в това, натискът е толкова голям, че доста от децата се отказват още преди да са постигнали развитието на таланта си.

Планът ми е да се даде много по-богата конюнктура на тези деца и много по-късно да се определи в коя област ще се развиват. В завършек ми се ще това да бъде

колеж, който да

захранва света

с таланти

Имаме много примери. В областта на музиката - Минчо Минчев, гениален цигулар. Сега и Васко Василев. Колко български музиканти са в най-престижните оркестри. В областта на оперното пеене - неслучайно наричат “мистерията на българските гласове”, знае се, особено за басите. Да вземем областта на спорта, областта на танците.

В момента се извършва най-голямото престъпление. Бог е дал целия този талант на България, а задължение на нас, по-възрастните, е да вдигнем таланта, да го подкрепим, да укрепнат крилете му и да литнат по света. За да носи славата на България. Фанатизъм трябва за изкуство и за спорт. Така да бъдат възпитани - да преодоляват всички неудобства, а когато идат на световно ниво, да бъдат признателни, да не забравят откъде са тръгнали. Да възвръщат, за да тръгнат други по пътя им.

Вижте какво прави Бербатов, какъв пример дава на българските деца, как им дава криле да успяват.

България може

да се оприличи с

птицата феникс

И страната ни като че ли се възражда от искрата.

Мисля, че тези искри вече припламват. Огънят започва да свети. И то от младите ни хора, от хората като Бербатов.

Примери има - такъв е и младият диригент Йордан Камджалов - иска да подпомага талантливите ни деца да успяват по света.

Не, политиците няма да бъдат в основата на възраждането, няма да успеят да го приватизират. То ще дойде от младите, които искат да живеят в друга България.

Поетът го е казал: “Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне. Луната, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне.”

С мисъл за бъдещето Нешка Робева посрещна 70-ия си рожден ден. Размислите за живота ѝ и най-важните събития и хора в него очаквайте в откровено интервю за “24 часа” в големия ни съботен брой.