Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/5545136 www.bgdnes.bg

Дража Вълчева- любимката на Тодор Живков, почина на 85 г. (обзор)

Чак на 4-ия ден социалистите в Пловдив научиха за кончината ѝ

Беше огорчена от отношението на сегашни недорасли политици, а тя бе достоен човек, казват съпартийците ѝ от БСП

Реклама

“Другарката Вълчева ни напусна точно когато имахме нужда от нея, да почерпим от опита и от безкомпромисното ѝ чувство за отговорност.”

Това написаха стари партийни функционери от Пловдив, които живеят в София. От тяхната жалейка се разбра, че Дража Вълчева е починала - това станало на 26 май. Едва 4 дни по-късно в Пловдив, където тя дълги години бе първи секретар на ОК на БКП, научиха за кончината ѝ.

Никой от някогашните нейни подчинени не знае каква е причината за смъртта ѝ.

“Разбрах, че е

издъхнала в

дома си в София

Около нея са били дъщерята Саша и двамата ѝ внуци. Не знам да е боледувала”, каза бившият депутат от БСП Захари Георгиев. Неговата съпруга е племенница на Дража Вълчева.

“Смятам, че имаше някакво огорчение у нея след 1989 г., тъй като много недорасли политици хвърляха плюнки по неин гръб. Факт е обаче, че колкото и да се мъчеха да я окалят, трудно можеха да го постигнат. Тя бе един достоен човек и политик, гледаше философски на нещата”, допълни Георгиев.

За мнозина червени активисти Дража си остава грандамата на БКП. Напоследък обаче нито се е появявала в Пловдив, нито в родното си карловско село Горна махала.

“Чух я за последен път по телефона на 10 октомври м.г., когато навърши 85 г. Проведохме приятен и задушевен разговор. Спомнихме си ученическите години и първите ни стъпки в БКП. Тя ми декламира стихове на Ботев, Вапцаров и Яворов”, разказа проф. Русин Донев, който дълго време е работил с Дража Вълчева в Пловдив.

Реклама

По думите му тя звучала бодро. За болести не станало въпрос. Проф. Донев предполага, че може все пак да е имала някакви здравословни проблеми, защото многократно преди този разговор тя не отговаряла на телефона. По някой път вдигали нейни близки, които отклонявали връзката с нея.

“Дража бе рядко обаятелна личност. Умееше да контактува с хората. Имало е случаи да я подвеждат, но когато ѝ се обяснеше, вземаше верни решения”, твърди проф. Донев. Според него по времето, когато е била първи секретар на ОК на БКП в Пловдив, е срещала неразбиране от някои съпартийци. Така било с кампанията, която подела за икономия на суровини и материали в епохата на развития социализъм.

“Не бе разбрана и за прословутата среща в Първенец, когато се бяха събрали на рожден ден на един от ветераните в БКП.

Възприе се, че

едва ли не е

правен заговор”,

обяснява проф. Донев.

Той е категоричен, че Дража Вълчева е успокоила обстановката в пловдивската организация на партията. Преди да стане първи секратар на ОК, имало страх у голяма част от ръководните кадри.

Дража Вълчева била изключително предана и вярна на партията. Тя се превърнала в любимка на Първия - Тодор Живков. Преломна за кариерата ѝ станала въпросната сбирка, наречена Първенецко шушукане. Тогава тя се разправила с 34-ма съпартийци, разказва Стефан Северин, дългогодишен кореспондент на “Работническо дело” и “Дума” в Пловдив.

На 10 април 1972 г. в двора на винарската изба в с. Първенец се събрали около 50-ина души, за да празнуват 65-ия рожден ден на героя на социалистическия труд Тодор Кордовски, бивш политзатворник и активен борец против фашизма и капитализма. Там бил и Антон Югов, недолюбван от Живков. Вдигали наздравици, пели песни, разказвали си спомени.

Само след дни при Дража Вълчева постъпили сведения за въпросния рожден ден. Тя решила да действа бързо и безмилостно. Тържеството било квалифицирано като “антипартийно и фракционно сборище, с което се нарушава единството на пловдивската партийна организация”. Според нея това било демонстрация на привързаност и съчувствие към присъстващите Антон Югов, Тодор Звездов и Атанас Костов, които преди това били наказани за фракционна дейност.

“Защо в речите

и в тостовете не

говорихте за

Априлската линия,

за Х конгрес на БКП, за успехите ни, за Съветския съюз”, строго попитала първата секретарка на БКП. Светкавично докладвала за Първенецкото шушукане на Тодор Живков. Той бил очарован от бдителността ѝ и за него това била идеална възможност да се саморазправи с Югов.

Дража държи здраво юздите на партията в Пловдив и окръга.

“Познавахме се от ученическите години на гимназията в Карлово. Тя беше активист на РМС и извървя много последователно пътя си до кандидат-член на Политбюро”, описа Рад Пачев, завеждащ “Агитация и пропаганда” в окръжния комитет, когато Вълчева е първи секретар.

След гимназията Дража

завършила

института за

дружинни

ръководителки

“Макаренко” в София и започнала възходяща политическа кариера. Първо е секретар, а после оглавява БКП в Карлово. През 1968 г. завършила задочно философия в Софийския университет.

Партийният трамплин я изстрелва в Пловдив като секрекар по идеологическите въпроси.

“Умееше да работи с хората, да използва техния потенциал”, разказва Пачев. Твърди, че по времето на Дража Вълчева в Пловдив и окръга се случили доста неща. В града била благоустроена главната улица с врачански камък. Разкопани са Римският стадион и Античният театър, дълги години наричани от пловдивчани Дражини дупки. Зорко следяла за добивите от селското стопанство в окръга.

“Не бива да се забравя, че по нейно време бяха открити немалко заводи в Пловдив, а други разшириха производството си”, казва съпартиец на Вълчева.

Дража напуска Пловдив през 1978 г. и

става министър

на просветата

“Тодор Живков я ценеше, защото тя даваше всичко възможно от себе си”, допълва Рад Пачев.

Не липсват и закачки за грандамата на БКП. За времето, когато била просветен министър, сред учителското съсловие плъзнал анекдот. Възрастен педагог написал телеграма до Вълчева със следния текст:

“Скъпа Дража, намали стажа. Не мога да преподавам, вече се напикавам.” А тя отсякла: “Пенсиониране при наси..не!”

Злите езици твърдят, че Людмила Живкова не обичала Вълчева заради прекомерната близост с баща ѝ.

От 1974 до 1981 г. Дража е кандидат-член на Политбюро, била е член на Държавния съвет, заместник министър-председател (1979-1981).

През декември 1989 г. е изключена от ЦК на БКП, а през ноември 1990 г. и от БСП.

Според проф. Русин Донев тя избягвала да говори за огорченията, които е преживяла, но чувството на обида в нея се усещало.

Реклама
Реклама
Реклама