Разследване за общинска реклама или двоен стандарт

В поредица от публиция се громят кметствата, че дават реклама, но само тези, които не влизат в изданията на "Икономедия". Кое е по-скъпо - 1 лв. в тираж 1000 или 49 лв. в тираж 50000?

Двойният стандарт в журналистиката е точно толкова опасен, колкото и лъжата, защото нарушава първото правило на професионализма - обективността. И е още по-омерзителен, когато го прилага медия, претендираща за знаменосец на независимостта и свободното слово.

От март в сайта “Дневник” излизат публикации от “разследване, направено по документи, получени по Закон за достъп до обществена информация”. “Анализ на “Дневник” показа, че в периода 2013 - 2015 г. десет от големите общини в България са похарчили за т.нар. медийни услуги близо 2,6 млн. лв.”, пише в разследването, което след първоначалното обобщение продължава с публикации за отделните общини. Общото внушение в текстовете е, че става дума за нещо много лошо. Заглавията са недвусмислени: “Регионалната журналистика в България се продава евтино и се купува масово”, “Десет извода за търговията с медийно влияние”, “Да си купиш позитивен имидж” и т.н.

Още в първата публикация авторът на т.нар. разследване е направил най-различен вид изчисления - например за похарчените пари на глава население в съответната община, като процент от общинския бюджет и т.н.

Липсва обаче

най-близката до

ума сметка

- при 10 общини за три години сумата прави средно 86 666 лева. Не е много, като от справките се вижда, че в нея влиза издръжката на общински медии, на местни радиостанции част от веригата на БНР, за БТА. Никъде в публикациите не е уточнено дали в т.нар. медийни услуги са и парите за обявления, които всяка община е длъжна да публикува по закон при различни видове дейности, например при обществени поръчки и промени на градоустройствени планове. А в големите общини те са много на брой и доста подробни, което пък означава, че искат и голяма площ.

Какво лошо има обаче общините да плащат на медии, за да информират чрез тях жителите си? Не е ли задължение на местната власт да осведомява за проектите, които подготвя, и да ги подлага на обществено обсъждане? Не трябва ли да съобщава за решенията, които вземат общинският съвет и кметът? Не е ли нужно гражданите да знаят примерно кои улици ще бъдат затворени, защото там ще има ремонт? Щяхме да знаем дали за такова информационно обслужване става въпрос, или за “търговия с медийно влияние”, ако т.нар. разследване беше анализирало публикациите, а не само някакви числа наедро.

Това обаче е много работа и може би не би довела до монументални заключения за морала, който масово липсва на българските журналисти. Само че без този анализ

въпросните

заключения

изглеждат изсмукани

от пръсти,

непочтени и подли

Внушението на т.нар. разследване (да си припомним само заглавието “Регионалната журналистика в България се продава евтино и се купува масово”) поставя печат “подкупни” на цялата гилдия и руши доверието към медиите. Не само към местните, но и към националните, защото от цитираните справки личи, че в сметката са сложени суми, платени за регионална информация в страници, предавания, емисии на централни медии.

А стандартът на “Дневник” е двоен поради две причини. Първо, защото въпросните публикации за независимостта на журналистиката са спонсорирани - под всяка пише, че “е разработена с подкрепата на “Програма достъп до информация” и фондация “Америка за България”. И второ, защото както с едната ръка бойко раздава морални присъди, с другата “Дневник”

се издържа с

общински пари

за същите

“медийни услуги”,

получавани чрез вестник от групата “Икономедиа”, към която принадлежи. “Капитал дейли” от няколко години периодично прави приложения, наречени “Регионален бизнес”, в които общините си плащат страници. Интересно, когато са в този вестник, те “търговия с влияние” ли са? Или като някой се разрови в приложенията през “отчетния период”, ще забележи съвпадение при някои общини - има ли регионално приложение и патосът в заглавието на анализа за тях в т.нар. разследване спада.

Освен това “Капитал дейли” публикува и общински обявления също срещу заплащане. Само че подробен анализ за една голяма община, чиито обявления през отчетния период излизаха тъкмо в “Капитал дейли”, засега блести с отсъствието си. А като слага дамга за евтино, подобно разследване с претенции може би трябва да направи друга елементарна сметка къде общините избират да публикуват обявленията си през един общоприет показател “разходи на 1000 броя”. По него рекламодателите изчисляват колко им излиза едно рекламно каре. Понеже се грижат за интересите си, те разделят

цената на

публикацията според

тиража на вестника

и виждат къде

съотношението

е най-добро

Защото може вестник с 1000 броя да предлага цена 1 лев, но това е по-скъпо, отколкото във вестник с 50 000 тираж при цена 49 лева. Пък дори и да не е по-скъпо, нали законодателят е задължил общините да публикуват обявления за най-важните си дейности, за да информират гражданите. Което няма как да се случи чрез нискотиражна медия. Дори напротив, като си дава обявления в подобен вестник, общината не само не спазва духа на закона, а сякаш иска да скрие информацията от много очи.

И не на последно място, в. “Капитал” - седмичникът от групата “Икономедиа”, към която принадлежи и сайтът “Дневник”, организира регионални конференции, в които общините също са партньори. В момента върви например обява за такава конференция на 1 и 2 ноември, където гореспоменатата община е посочена като партньор. Но това може би не влиза в графата пари за медийни услуги.

Още нещо - във всяка публикация авторът започва с това, че местната власт си е купила медийни услуги за 2,6 млн. лева, което тълкува като “покупка на имидж и популярност” и не пояснява какво точно се крие зад това число. В таблица в първата публикация се вижда обаче, че две от 10-те общини са платили 1 441 476 лева за задължителната публичност на европроекти. Това са Варна и Русе. Ако се извадят тези пари, остават само 1,1 млн. лева за 10-те общини. Вероятно и в другите общини има суми за публичност по европроекти - всички имаха такива проекти, но може би не са ги посочили изрично, защото може би не са поискали информацията “по пера”. Т.е. повече от половината пари са не за покупка на имидж, а за задължителна публичност по стандартите на ЕС. Освен това в парите за медийни услуги явно влизат и суми, които законът задължава общините да харчат. Само за една община обаче е посочено, че 269 хил. лева са за “публикуване на актове, съобщения, обяви и информационни материали”. Това са тези, които се публикуват в “Дневник”.

Така че т.нар. разследване е, меко казано, некоректно и спрямо медиите, и спрямо местната власт.