Французи 18 години гледат горила у дома

Няма да повярвате колко харчим за банани, казват Пиер и Елиан Тивийон

Повечето хора предпочитат кученце, котка или заек за домашен любимец, но това не се отнася за двойка французи от областта на Лион.

Горилата Дижит живее вече 18 години в дома на Пиер и Елиан Тивийон в Сен Мартел ла Плен. Независимо от огромните си размери животното е много кротко и следва осиновителите си навсякъде из дома им, разказва в. “Дейли мейл”.

Когато била по-малка, женската горила обичала да спи в леглото на стопаните си, но вече е прекалено голяма, за да се побере там. Когато Пиер и Евиан осиновили Дижит през 1998 г.,

маймуната била на

два дни и тежала

едва около 2 кг

Сега обаче тя би счупила всеки кантар, а ръстът ѝ се извисява много над собствениците ѝ. Дори и когато се научила да бъде по-независима, Дижит продължила от време на време да позволява на осиновителите си да ѝ слагат храна в устата.

Семейство Тивийон нямат собствени деца, затова Дижит се превърнала в тяхното любимо бебе, след като била изоствена от майка си. Хранена с биберон, отглеждана с памперси, отрасналата и опитомена у дома горила живее в своя собствена пристройка, съединена с къщата на хълмовете край Лион.

Когато маймуната била малка, семейство Тивийон не можели да излизат никъде вечер, защото тя не можела да бъде оставяна сама. Не защото е изключително опасна, а защото се натъжавала, когато те опитвали да напуснат къщата.

“Нямаше как да я оставяме нощем, нито пък можехме да я вземем с нас, така че се наложи в продължение на 13 години да не мърдаме никъде.

Не сме ходили на почивка, дори на

кино, театър или вечеря с приятели

Дижит става много тъжна, когато се отдалечаваме, а когато тя е тъжна, ние също сме”, казва Пиер.

Осиновяването на животното не е случайно. Двамата французи от години управляват частна зоологическа градина към дома си, която служи за убежище на изоставени животни или такива, които са били отглеждани зле или малтретирани в други зоологически градини или циркове.

Зоологическата градина на семейство Тивийон е като къщата на доктор Дулитъл. Там живеят повече от 1000 животни, сред които маймуни, гибони, снежни леопарди, тигри и лъвове, както и осем други горили - но Дижит е като тяхно собствено дете. 

Семейството от Южна Франция решава да отвори зоологическия си парк през 1971 г. Дотогава двамата, както много фамилии в района, се занимават с лозарство. Любители на природата, те започват първо да приютяват изоставени или ранени диви животни, намерени от съседите им. Първите обитатели на парка са представители на местната фауна - лисици, язовци, врани. В началото хълмът, където е създаден зоопаркът, бил почти лишен от растителност. Днес, след много години работа, той е напълно трансформиран и в него се развиват най-различни, включително и екзотични растителни видове.

Първият лъв идва в края на 1972 г., а първата горила - през 1974 г., шимпанзетата - през 1978 г. Постепенно частната зоологическа градина се специализира основно в отглеждането на примати и тяхното размножаване. Първата горила обаче се ражда в тези изкуствени условия едва през 1995 г. Емблема на парка дълги години е мъжката горила Платон, но той умира през 2008 г. Затова сега Дижит е поела на могъщите си рамене товара на международната слава.

Пиер си спомня една смешна история с Платон. Веднъж семейството тръгнало за Париж, където

мъжката горила трябвало да се

снима във филм с Жан-Пол Белмондо

“В камиона той седеше между мен и Елиан. Няма да ви казвам каква физиономия направи служителят на тола на магистралата, когато спряхме да платим. Платон тежеше 200 кг.”

В началото идеята на семейство Тивийон била, щом укрепне, Дижит да бъде интегрирана сред групата примати, за да може да се развива в по-естествена среда. Но когато животното било на година и половина, се наложило да бъде оперирано. “Останахме при нея през нощта. После и на следващия ден. Когато дойде моментът да я оставим в “детската градина” на парка, “капанът” хлопна. Тя ни хвана за ръцете и ни отведе до канапето. Така останахме още една нощ и после още много години”, разказва Пиер. 

Маймуната

обича да закусва

кифлички с шоколад, харесва много и плодови сокове. И, разбира се - любимия плод на всички примати. “Само ако знаете колко пари даваме за банани”, възкликва семейството.

Дижит разбира доста думи и изпълнява команди, като например “Донеси бутилката”. Обръща се, когато Елиан казва: “Внимавай, изпусна капачката.” Показва джоба, в който е скрит ключът от къщата. И слага ръка на устата си, когато Пиер ѝ казва: “Дижит, дъще, прати ми целувка.”

“Тя разбира страшно много неща и сама се държи така, че и ние да я разбираме”, казват Тивийон. Сочи с пръст бонбоните, когато ѝ се яде сладичко, а нощем ръмжи леко, за да получи двете си бутилки вода.

“Специалистите по горилите се изненадват, че отглеждам Дижит като човек. Но какво искат? Да я оставя да страда, когато я болят зъбите? Слава богу, че напоследък надделява мнението, че хората могат да научат много от горилите. Ние сме толкова близки с тях”, казва Пиер.

Паркът бил пред закриване няколко години след създаването си. Тогава

една от горилите

се разболяла от

туберкулоза

Властите наредили всичките животни да бъдат евтаназирани, но Пиер твърдо се противопоставил. Попитал един от лекарите кога решават да убият туберкулозните си пациенти. Успява да надделее, но с цената на лечение, продължило 18 месеца - по 70 хапчета дневно за всяка горила.

Когато го питат дали не се е страхувал някога от Дижит, той отговаря с усмивка. “Колкото ако това беше котка.”

Със собствените си ръце французинът е построил пет огромни и сложни инсталации в парка, където горилите живеят на свобода, без да застрашават посетителите. Зоологическата градина на семейство Тивийон е една от петте във Франция, където се отглеждат и се показват горили.

Порасналата Дижит сега си има и партньор - 13-годишния Ликале. Пиер казва, че минали месеци, докато го научи на някаква комуникация. Проблемен нрав? “Не, той просто дойде от Холандия и знаеше само холандски”, шегува се собственикът на зоопарка край Лион.