Проф. Иван Дреников: Носих пръстена на Боян Магесник

Държавата отказа най-богатата документална колекция за България, събрана от мен и брат ми

Кой е той
Проф. Иван Дреников е роден през 1935 г. в София. Син е на известния авиатор Георги Дреников, носител на първото за страната олимпийско отличие от олимпиадата през 1936 г. в Берлин, последен командир на Военновъздушните на Негово Величество войски. След 9.IX.1944 г. Иван Дреников е затварян и интерниран със семейството си. Напуска България и учи литература и психология в Сорбоната, Париж. Установява се да живее в Каракас, Венецуела. С брат си д-р Кирил Дреников създава Института за балкански изследвания в Брюксел, Белгия. Има издадени в Париж и Каракас 25 книги и над 150 публикации върху исторически, философски и психологически теми. Иван Дреников е доживотен съветник на института "Хувър" към Станфордския университет, Калифорния, САЩ. Полиглот. Разведен. Вчера в СУ "Св. Кл. Охридски" бе представена последната книга на проф. Дреников "Прераждане".

- Проф. Дреников, как написахте книгата "Прераждане", която представихте?

- Книгата е един вид разравяне на моя минал живот. Аз вярвам в прераждането, защото съм се подлагал на хипноза и съм изживявал изключително интересни неща оттогава в този си живот. Една от причините за изплуването на спомените от мой предишен живот се корени в това, че на 14-годишна възраст преживях нещо подобно на "повторно" раждане. Тогава семейството ми бе арестувано от българското военно разузнаване и бяхме поведени към гората със заплахата, че ще ни разстрелят. В този миг целият ми живот се сведе до едно желание - исках трите коли, с които караха баща ми, майка ми, брат ми и мен, да бъдат заедно. Това гранично състояние, когато не знаеш дали ще оживееш, слава Богу, оживяхме, ме върна назад в състояние, което се определя като "завръщане в утробата".
Друга причина за връщането ми назад във времето бе практикуването на йога на психично равнище "кечари мудра", както и на Тангра йога, имам и книги на тази тема. Съвпаденията между настоящия и предишния ми живот са многобройни и значими и затова реших да напиша книгата "Прераждане". На 23 години заемах поста на директор, основател на колекцията от редки книги и ръкописи в библиотеката във Венецуела. Тя ми предоставяше възможност за контакти със ситуации, места и хора от мои предишни животи. Така дойде и тази книга в ума ми. Тя е за една недоизживяна любов. Написах я за шест поредни нощи, в които не можех да спя. Става дума за Франческа, която е била първата ми жена, младо момиче, а аз съм бил професор в университета. Оженили сме се, след това тя умира в Мец. В книгата разказвам за приятелите на Франческа, с които се срещнах в днешния си живот.
- Признат експерт сте по оценки в областта на редките книги и манускрипти. Вярно ли е, че сте искали да дарите 29-тонната документална колекция, събирана от вас и брат ви Кирил?
- Да. След смъртта на брат ми през 1983 г. архивът на Института за балкански изследвания, който през 60-те създадохме в Белгия, бе депозиран от мен с помощта на Симеон Втори към Станфордския университет в Калифорния. Това е най-богатата документална колекция за България извън страната ни. Съдържанието й е следното - иконографическа колекция, 131 картографски плана за земите ни, "Рибният буквар", официалният документ на Ньойския мирен договор, снимки, картини, носии и много други.
- Как открихте Ньойския мирен договор?
- Това е пак необяснимо съвпадение на съдбата. В 1941 г. баща ми като офицер е в Париж и търси да купи Ньойския мирен договор като книжка. 24 години по-късно ние с брат ми открихме в антиквариат официалния документ от ратификацията на Ньойския мирен договор. Собственичката на магазина бе французойка, съпруга на българския министър от онова време Димитър Моллов. Дълго време носех на ръката си и пръстена на Боян Магесник, третия син на Цар Симеон Първи. Бил е талисман. Но го дарих на Националната библиотека, където има фонд - дарения на името на мен и брат ми Кирил.
- Този огромен архив от 29-тонната документална колекция има ли шанс да дойде у нас?
- Лично депозирах и изпратих през 1986 г. цялата българска колекция в института "Хувър" в Калифорния за 30 години. След изтичане на този период или при моя неочаквана смърт преди тези 30 години те остават на постоянно съхранение там - в "Хувър", Станфорд. Ето, този юни изтече 30-годишният период и тя вече няма да бъде наша, нито моя, нито на България. Тя ще е на Станфорд, а аз го дарих на България, но нямаше как да го внесем в България. Как да не съм бесен! Освен това исках да се признае заслугата на баща ми като достоен български офицер и във Военноисторическия музей да се намери и за него място. Казаха ми обаче, че трябва да донеса лично тези 29 тона документална колекция, която сме събирали с брат ми, сам в България. На което аз логично реагирах - трябва ли аз за това признание на баща ми като достоен български офицер, герой от "завоя при Черна", носител на 25 ордена за храброст, създател на безмоторното летене в България и още заслуги, трябва ли да си платя, за да дойде тази колекция у нас? Тя е обработена, готова е, каталогизирана с над 209 ролки за годините на престоя й в института "Хувър" в отдела за Източна Европа. Но шефът на Държавния архив каза, че пренасянето ще струва много пари. Една уважаваща историята си държава сигурно трябва да намери средства да пренесе дарена и при това обработена вече архивна колекция. Година преди мен Симеон Сакскобургготски бе депозирал пак там 88 касетки с архивите на своя дядо Фердинанд. Той обаче си изтегли навреме каталогизираните си архиви и си заплати за работата по тях. Но той тогава бе министър-председател. А аз каквото можах, направих.
- Писали сте книги и за Ванга и за Боян Магесник. Той ли е основател на богомилството, както се твърди?
- Абсурд. Той е раждан 10-а година и няма нищо общо с богомилството. Колкото до Ванга, описвал съм я, дори случки с нея, но не смятам, че тя може да е светица. Не бива да я канонизират за такава. Много са нещата, на които трябва да отговаря за това, знаете как е в Италия. А тук провъзгласиха за светии загинали за свободата, което според мен пак не е редно. Те може да са герои, но не са светци.

- Вярно ли е, че са ви следили след промените?
- Да. Между 1991-1998 г. посланикът на България във Венецуела ми каза, че от България искат да ги уведоми за всички разговори, които води с мен. При гостуването на Желю Желев във Венецуела посланикът ми каза, че по време на официалния прием в посолството началникът на охраната на президента поискал да му посочи кой е "братът на Кирил Дреников", който, както ви казах, почина. Бяхме вече 1992 г. При това аз бях поканен не от нашите, а от президента на Венецуела Карлос Андрес Перез, с когото бяхме добри познати. Не знам защо, но до 2000 година по неизвестни причини не ми даваха и български паспорт. Сега обаче смятам да остана тук, в България.
- Откъде у вас тази преданост към родината? Вярно ли е, че ви наричат Извънземния?
- Да. Това от телевизията ми го "лепнаха". Знаете ли, обичам да казвам, че когато попълвам документи на испански, винаги ме питат защо имам само едно фамилно име Дреников, понеже там се пише и бащината, и майчината фамилия. А аз казвам - защото третото ми име е Българина.

Лили АНГЕЛОВА
снимка: Антоанета ЙОТОВА