Ловецът на мигранти Динко: Затварям границата в понеделник!

"В понеделник затварям границата с Турция! Щом властите не могат да решат проблема, аз и моите последователи идваме на помощ. Заедно с мен в блокадата ще се включат още поне 3000 човека". Това обяви пред "България Днес" ловецът на емигранти Динко Вълев.

От четвъртък на обяд той е на първа линия в Харманли, редом с органите на реда, за да помага в овладяването на ситуацията с бунта на мигрантите в бежанския лагер в града. Динко пристига на място само час след новината за безредиците.
"Пред очите ми ордите бежанци мятаха камъни, цели канари по полицията и ги биеха с тръби. Лично видях как на няколко ченгета бяха потрошени каските и щитовете", разказва Динко. Още на момента той самият се включва в овладяването на безредиците. По молба на ченгетата той спира събралите се граждани пред портала, които искат да нахлуват вътре, за да се саморазправят с пришълците, тормозещи ги месеци наред.
Шокиращите сцени на насилие и погроми от мигрантите го карат да се обърне за помощ към своите последователи.
"Веднага щом пуснах призив, телефонът ми започна да звъни непрестанно. За няколко часа ми се обадиха над 500 човека. Всички казаха, че идват, само молят да им дам задачи", допълва Вълев.
С молба за съдействие го търси и шефката на Агенцията за бежанците Петя Първанова.
"Покани ме в понеделник да разговаряме с какво мога да бъда полезен за решаването на този проблем. Моето желание е ясно - аз съм в готовност да затворя границите. Имам повече техника от Гражданска защита. Мога да организирам всякакви мероприятия - от митинг до блокада от Черно море до Свиленград“, закани се Ловеца на мигранти.
Междувременно хора от Харманли и експерти обясниха, че вина за бунтовете имат далаверите на властите. Наред с призиви за жестока охрана на лагера в Харманли те настояват и за подобряване на условията на живот.
"Вярно е, че бунтуващите се афганистанци са изключително агресивни, но проблемът не е само в тях. Те на практика гладуват и е съвсем нормално да не са щастливи от това", обясни експертът и преводач Мажд Алгафари.
По думите му храната в лагера е под всякаква критика.
"Хранят ги с кокали от умрели животни, върху които има жалки остатъци от месо. Това по документи се води първокачествено телешко месо. Хората гризат някакви кокали с по няколко изгнили картофа, а държавата плаща луди пари като за качествена храна".

След поставянето на лагера под карантина единствения шанс на всеки гладен е да си пазарува от магазините вътре, чиито цени са силно завишени, разказаха пред "България Днес" хора, работещи в центъра за бежанци. По думите им повечето от чужденците там нямат никакви пари и на практика са принудени да гладуват.
За проблема с храната многократно са подавани сигнали, но реакция няма.
"Собственикът на фирмата, взела обществената поръчка, си е направил добре сметката. Дори и като раздава солидни суми на всякакви хора от управлението на лагера, пак му остава голяма печалба, след като достави негодните продукти. Официално му се плаща по 10 лева за килограм месо, а кокалите, които купува, струват едва два лева", разказва един от доброволците.
Освен проблема с храната гигантски афери има и около получаването на документите за бежански статут. Неговото наличие позволява на всеки емигрант да напусне лагера, да пътува и започне работа. По закон документът влиза в сила едва когато конкретният човек лично го получи и се разпише за това.
"В момента, когато в центъра пристигне поредният списък с одобрени, нещата стават страшни. Има организирана мафия, която директно рекетира мигрантите, за да им даде документа. Цената е 100 евро на човек", обяснява Мажд Алгафари.
В схемата участват както негови колеги преводачи, така и служители в лагера.
"Част от тях са изключително нагли. Директно влизат в кабинета на директора и сядат на стола му, а той буквално им козирува. Казват му: Шефе, я кажи сега кой е получил статут. След това вземат имената и отиват при всеки човек, за да му искат пари", допълва Алгафари.

Доброволци лъжат за убити

Ден след погрома в Харманли доброволци от различни фондации започнаха да публикуват всевъзможни фалшиви обвинения към властите.
Най-крайна бе англичанката Гил Гласби, която от няколко месеца се грижи за бежанците в Харманли. Напук на кадрите и множеството очевидци в сигнали до чужбина тя обяви, че полицията безпричинно е била мигрантите, които са си стояли мирно. Правозащитничката дори обяви, че има жертви.
"Линейките откараха няколко човека, които са починали от раните си след жестокия побой. На никого не му пука какво става в Харманли", обясни англичанката.
Страховити информации подаде и друга от доброволките Лидия Стайкова. Вчера сутринта тя публикува във Фейсбук няколко снимки на окървавени хора в близък план.
Тези хора не участваха в размириците, но полицията влезе по стаите им и ги преби", написа Стайкова.
От обясненията й стана ясно, че кадрите са направени от нея в самия лагер по време на второто нападение на чужденците над полицията в четвъртък вечерта.
Как самата тя е успяла да влезе вътре през плътния полицейски кордон не става ясно. Снимките й моментално предизвикаха стотици коментари от хора в Харманли. Повечето от тях поставиха под съмнение достоверността им и дори я обвиниха, че използва фалшиви снимки. Малко по-късно Лидия изтри фотосите без обяснение.

Организатор на бунта свързан с терористи

Един от организаторите на бунта е свързан с терористична организация, обяви вчера вътрешният министър Румяна Бъчварова. На въпрос дали става дума за „Ислямска държава“, тя допълни, че още не знае, но се прави проверка и има още заподозрени лица. Шокиращата връзка е установена от агенти на ДАНС, които започнаха проверка в лагера. Тяхната задача е да проверят дали безредиците са координирани предварително. Повод е фактът, че в четвъртък бунтове са избухнали и на още три места - на остров Лесбос, до Торино в Италия, в лагера „Калея“ във Франция.

400 размирници с обвинения

Обвинение на 400-те чужденци, задържани след размириците в Харманли, ще повдигне прокуратурата. След овладяването на ситуацията към града са изпратени допълнителни екипи от магистрати, които да поемат разследването. Те трябва да установят кой от задържаните е свидетел и кой е извършител, обяви говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.
При разследването прокурорите ще разчитат и на видеозаписи от мобилни телефони, заснели безредиците. За целта на задържаните са направени обиски и са иззети телефоните им.
"С тяхно желание или съдействие телефоните ще бъдат предадени, ще се назначи експертиза, ще се види и какво е съдържанието на мобилните телефони", обясни Арнаудова.
Първият обвинен е мигрантът, запалил българското знаме. Той вече е предаден на специализираната прокуратура, тъй като се касае за престъпление против Републиката.
В случай че вината му бъде доказана, той може да лежи две години в затвора.