Георги Димитров-Джеки на 58: Болно ми е, че няма ЦСКА!

Добромир ДОБРЕВ

Кой е той
Георги Димитров-Джеки е живата легенда на българския футбол. Днес той навършва 58 години. Дебютира за националния отбор на 29 ноември 1978 г. срещу Северна Ирландия. Последният му мач е на 21 септември 1988 г. при равенството (2:2) срещу СССР. Записва общо 77 срещи и 7 гола за националния отбор, като в 56 от тях е негов капитан. Защитникът носи капитанската лента и по време на световното първенство през 1986 г. в Мексико.
В кариерата си играе за "Берое", ЦСКА, "Сент Етиен", "Славия", "Макаби" (Израел) и "Линшьопинг" (Швеция). Пет пъти е шампион на България и четири пъти носител на купата с "червените". Футболист номер 1 на България за 1985 г. В "А" група има 283 мача. Джеки прави своята най-голяма изповед за живота и футбола пред "България Днес".

- Бате Джеки, бързо или бавно минаха за теб тези 58 години?
- Изобщо не ги броя годините. Цифрите са само някаква математика. Зависи какво чувстваш в главата. Никога не съм се замислял за годините.
- Невинаги човек се чувства на толкова, на колкото е. Аз например съм на 30, но ми се живее като 20-годишен. Ти на колко се чувстваш?
- Въобще не се и замислям. Чувствам си се все същият, откакто се помня. Някой познат, като ме спре на улицата и ме попита: "Колко години ми даваш?", никога не мога да му определя възрастта.
- Кой е най-щастливият момент в живота ти?
- Когато се роди синът ми Мартин! Той ми е всичко! Другото са маловажни неща. Отдавна съм забравил, че съм играл футбол. Това е само една игра. Аз съм го правел заради хората и приятелствата. Днес много малко хора ме познават истински. Повечето ме знаят от това каквото напишат по вестниците.
- Ще празнуваш ли?
- От 20 дни ме мъчи грип. И не обичам нагласените неща, не ми допадат. Ако искам да се видя с някои хора, винаги можем да празнуваме заедно и без да има повод. Рожденият ден е само ден от календара, нищо повече.
- Твоето родно село Гледачево е заличено от картата на България. Мъчно ли ти е за там?
- Не съм минавал оттам сума ти години. През 1985 година дойдоха багерите и сринаха всичко, за да извличат въглища. Аз не мога да живея в чужбина, винаги съм имал носталгия към България. Когато пътуваш постоянно като футболист, в един момент свикваш. Сега даже не ми се и пътува. По оня край за последно ходих за 100-годишния юбилей на "Берое" в Стара Загора.
- Какво стана с вилата ти в село Гълъбовци?
- Продадох я още преди няколко години. Като си бях в София, постоянно мислех да не я разбият апаши, защото се случваше често. Отида там, те ме оберат тук. И реших, че няма смисъл. Това не е работа. А и нямаше какво да правя там, по селата вече всичко е обезлюдено. Цяла България се пренесе в София. Сега, зимата, даже по морето е празно.
- Защо не работиш като треньор, със сигурност има на какво да научиш младите?
- Това е сложен въпрос, трудно мога да кажа причината. Нагледах се на много неща. Не виждам защо да правя нещо, когато няма смисъл от него, резултатът е ясен. Всичко се върти в един омагьосан кръг и отива все по на зле. Няма футболисти, няма треньори и няма ръководители. Стадиони няма, за да има с какво да се оправдават. Защо, вместо да ходят по 2 месеца на подготовки, не направят тук терени. Един стадион не струва нищо в съвременния свят. Всичко тук се прави формално.
- Вярно ли си започнал във футбола като централен нападател?
- Всички като деца искат да са нападатели и да вкарват голове. Винаги съм играл за удоволствие, което е най-важното. Никога не съм имал мечта или фиксидея да ставам футболист. Сега децата са обременени. Тренират като професионалисти от 5-6-годишни и в един момент това им омръзва. Ние играехме за удоволствие. Тая игра е измислена за бедните. Сега от пишман бизнесмени в държавата виждате до какво положение стигнахме. В същото време идват футболисти от Африка, те са по-нахакани и безпардонни, заемат местата и нашите момчета бързо се отказват.
- Няма вече футболисти, които са идоли в родните клубове.
- То в цял свят е така. Има 4-5 наистина големи и това е. Да не би "Арсенал" или ПСЖ да имат някакви суперзвезди? Нищо нямат! Величаят разни нападатели като Оливие Жиру, който е с движения на параолимпиец. Не могат да се сравнят с тези от едно време, като Марко ван Бастен например.
- Кой беше твоят най-голям идол?
- Йохан Кройф, лека му пръст. Ако можеше сега да го пуснат, да го видят младите. Той играеше с такава скорост, с такава лекота. Изпитваш наслада от всяко негово движение, беше брилянтен.

- Как гледаше като дете на Гунди от "Левски"?
- Бил съм доста малък. Тогава нямаше телевизия, нямаше нищо, къде да го гледам. Едно време по панаирите само имаше едни огледалца и трябваше да вкараш топчето, за да се обърне ликът на футболист. Сега съществуват безброй артикули и няма кой да ги купи. Сега на кой български футболист да купиш фланелка? Няма на кой. Тогава три поколения играеха с една и съща фланелка. Няма "Адидас", няма марки. Аз като започнах, ми подхвърлиха едни стари обувки, с които бяха играли преди мен други. Сега обули шарените бутонки и се мислят за големи звезди.
- Правилно ли Ивелин Попов стана номер едно за изминалата година?
- Ако трябваше аз да гласувам, и на мен щеше да ми бъде трудно да определя кой да спечели. Няма голяма конкуренция. Ивелин е един от най-изявените ни футболисти зад граница в момента. Обвиняваха го, че е изпуснал нарочно дузпата срещу Малта. Аз го срещнах и му казах да не слуша глупости. Никой няма да тръгне да бие с такава сила и нарочно да пропуска. Попов е добър футболист.
- Никой от "Лудогорец" ли не заслужаваше отличието?
- Това вие, журналистите, го решавате. Владо Стоянов също можеше да бъде №1. Изигра много силни мачове и донесе важни точки в Шампионската лига. И за първенството също. Все пак вратарите и защитниците по-трудно се избират.
- Това, което сега наричат ЦСКА-София, възприе ли го като твоето ЦСКА?
- Не! Аз нито ходя на стадиона, нито гледам мачовете им по телевизията. Не ме интересуват. Идват някакви, пренасят се от едно място на друго. Хората вече видяха за какво става въпрос. Доколкото знам, Пената също вече не иска да ходи на стадиона. Аз не съм фен на този клуб, но след като други фенове са там, нека да им се радват.
- Не ти ли е болно?
- Болно ми е, но какво да направя. Настаняват се някакви хора наготово, не плащат нищо. Колко народ оставиха без пари. Никога няма да си оправим футбола така. И слагат за треньор някакъв, дето не го знам дори дали има лиценз. Не знам за какво го вземат и този Чечо ли е, какъв е. Затова изобщо не искам да ме броят за тяхна легенда. Въртят се разни хора около тях, само за да ги пускат на стадиона без пари и след това да ядат по три кебапчета на аванта в ресторанта. Цял живот си висят едни и същи там на "Армията". Изгубил съм всякакъв интерес.
- Знам, че гледаш тенис. Изненада ли те титлата на Гришо в Бризбейн?
- Изобщо не съм изненадан. На мен много ми харесва момчето и се радвам за него след толкова критики по негов адрес. Той е още млад, не го показва, но съм сигурен, че му влияят тези неща. Кой е от желязо, и той си има някаква психика. Нормалните хора му се радват, но други, които говорят по телевизии и вестници, изпитват завист. Обвиняват го, че бил с тая и оная. Ами с кого да бъде, с Евгени Минчев ли? Федерер е най-великият тенисист за всички времена, щом го е взел под крилото си, не е толкова глупав. Аз съм голям фен на Федерер. Чакал съм го 5 часа, за да му взема автограф. Гришо има огромен талант, играе с лекота, докато другите вкарват насила и разчитат на това.
- Обвиняват Гришо, че не играе за националния отбор?
- Какво значение има дали ще играем в евро-африканската лига, или в някаква друга, да се правим на герои. Нали в турнирите си Гришо също играе под името на България. Ако в нашия национален отбор имаше и други силни тенисисти, Григор със сигурност щеше да се върне да играе. Но само да си загуби времето, никой не печели от това нещо. Няма логика сега да идва и да играе някакви мачове срещу никому неизвестни хора. Няма мотивация.

Заб.: Очаквайте скоро спомените на Джеки от терена в рубриката ни "Тайните на футбола".