Най-младият зам.-директор на Народния театър Цветан Николов: Ламбо ме скъса за НАТФИЗ

Още съм лице на тотото

Играя и в три постановки в "Сълзата"

На Народния промоции не му вървят

Повече пари за култура - по-силна държава

Кой е той
Цветан Николов е роден на 30 юни 1985 г. в Лом. Средното си образование завършва в Благоевград. В същия град учи и актьорско майсторство при проф. Венци Кисьов в Югозападния университет "Неофит Рилски". Николов е магистър театрална режисура. Още по време на следването си започва да играе в ДКТ "Васил Друмев" в Шумен, по-късно в Разград, Кюстендил, Русе и т.н. Участва във филми и реклами. Водещ е на предаването "Втори тото шанс" по БНТ с Уляна Чан.

- Г-н Николов, вие сте най-младият зам.-директор на първата ни трупа. Как ви избра новият директор Мариус Донкин?
- Изборът му е породен най-вероятно от това, че имам добър опит в администрацията. Бил съм временно изпълняващ длъжността директор на Разградския театър, после заедно с Бойко Илиев и Сашо Урумов открихме Нов театър в НДК, там бях финансов мениджър. Ръководител отдел "Продажби" съм бил и към Ловешкия театър, както и финансов директор на международен театрален фестивал. Сигурно затова г-н Донкин се е спрял на мен, но времето ще покаже дали съм най-подходящият му избор или не. Ето вече повече от три месеца смятам, че екипът ни се справя доста добре.
- Какво бихте отговорили на по-възрастните си колеги, които очакваха Донкин да ги покани за поста, а той се спря на вас?
- Младостта порок ли е? Аз не смятам, че е така. В същото време колко да съм млад - тази година ставам на 32. Освен това съм активно действащ актьор вече 10 години, минал съм през доста театъри и както казах, имам достатъчно опит и за тази длъжност, която заемам.
- Още ли сте лице на тотото по БНТ?
- Да, още съм лице на тотото, което водя всеки четвъртък и неделя с Уляна Чан по телевизията. Освен това играя в "Сълза и смях" в три постановки - "Паника в хотела", "Среднощна история", "Да бъда или не". Не мога да кажа, че съм звездата там, по-скоро съм от падащите звезди, дето само пушилката им се вижда, но пък като ги видиш можеш нещо да си пожелаеш (смее се).
- Във вашия случай възможно ли е да ви номинират за награди "Аскеер" или "Икар", или това се счита за конфликт на интереси?
- Нямам представа. По-скоро трябва да направя нещо забележително, за да ме предложат първо. Но истината е, че не репетирам нищо ново, смятам да го направя скоро и това ще се случва вечер, за да не отнема от времето ми в Народния театър. Да ви кажа, работата тук никак не е лесна. От създаването на един спектакъл до обезпечаването му, както и административните проблеми, които се решават постоянно, зависи общия ни успех. Ние сме екипни играчи.
- В първата ни трупа са събрани много звезди, как се балансира отношението между тях, няма ли групички, как "изглаждате" конфликтите?
- Разбира се, че колкото по-голям е един състав, толкова е по-възможно да се оформят различни отделни групички. Това обаче не смятам, че пречи на работата. Напротив - и трите основни сцени с около хиляда зрители на вечер се пълнят, творческите продукти, които създаваме, са качествени и ако службите и връзките между звената не работят, това няма как да се случи в тази интензивна работа. В този смисъл билети за представления не могат да се намерят с месеци въпреки цената от 20 лева.
- Защо не намалявате цените на определени празници - в Деня на влюбените например?
- Защото Народният театър е институция и промоции разни, някак си не вървят. Качеството винаги има цена.
- Случи ли ви се вече да потушите някой скандал, да давате съвети на г-н Донкин?
- Аз съм поставен не да стоя само зад бюрото и да се скрия от проблемите, а да съм спойка между службите, да се срещам с актьорите и където има пробойни, да се опитвам да ги запушвам. Когато човек има желание, нещата се случват. Твърде нескромно от моя страна е, ако кажа, че давам съвети на г-н Донкин, предвид неговия 40-годишен опит на сцената и с актьорите. Но знаете ли, творците са раними хора, нормално е всеки да има различно виждане как може да се реши даден проблем. Най-важното е обаче кардиналните неща, които ни вълнуват, да се решат на ниво "шапка", например в Министерството на културата, и ние да се занимаваме само с вътрешните си проблеми. Тогава ще е лесно.
- В този смисъл какво очаквате от следващия министър на културата?
- Първо да е човек, който да знае, че пари за култура, образование и здравеопазване биха изградили една силна държава, към която се стремим. След това е важно да има решение и за останалите проблеми с културните институции. Те не са никак малко.
- Трябва ли да се затварят провинциалните театри?
- Само когато е студено, шегувам се, разбира се. Не смятам, че трябва да се затварят, а да се намери по-мобилна и печаливша стратегия и чрез нея да се печели от театър. Дали ще станат по-мобилни трупите зависи много от държавата. Имам много колеги, които, като завършат, казват, че не искат да играят в провинцията. Случвало ми се е да им опонирам: "Искаш да кажеш, че твоите родители не трябва да гледат театър, защо?"
- Т.е. вие сте да бъдат разпределяни актьорите, както едно време, в провинцията?
- Ами това никак не е лоша идея. Така се трупа и опит.
Разбирам, че светът е отворен, че сега можеш да си купиш билети през телефона за Лондон, след два часа да пиеш кафе там, а вечерта да си във Виена. Но няма нищо страшно да отидеш някъде за известно време, нали все пак си учил за да практикуваш тази професия. Трябва да се захранват провинциалните театри, полезно е, здравословно е да има "въртележка", да идват млади актьори в провинцията за известно време, да има ново търсене и предлагане, конкуренция, от това винаги има смисъл. Така и хората ще са по-мотивирани да играят навсякъде.И да се стремят да израстват.
- Частните проекти, в които участват т.нар. "мечки" в театъра оправдани ли са, когато големите театри се съобразяват с звездите им?
- Ние например, не се съобразяваме с тях, а работим добре заедно и ги приемаме. Изглежда, че има някаква ниша в културното пространство, която не е била запълнена и с тези проекти колегите успяват. За всеки има място под слънцето. Не е въпросът гилдията да тръгне срещу звездите, а по-скоро Министерството на културата да регламентира този тип работни проекти, така че всички да са доволни. И това не е трудно да се направи.
- Какво е отношението ви към частните театри, които се нароиха?
- Само положително. Аз самият знам колко е трудно това. Бях част от Нов театър в НДК преди две години. Адмирации за тях, популяризирането на театъра за всички ни е плюс.
- С нови неща тръгнахте - срещи на възрастните актьори, благотворителността не ви е чужда.
- Да, така е. Ето сега предоставихме пространството си на Съюза на художниците, за да изложат своите картини и приходите от продажбите ще бъдат дарени на читалището в Хитрино. А от нашия благотворителен спектакъл "Хъшове", Народния театър събра 6897,11 лв. 10,60 евро които също се дариха на читалището в Хитрино.
- Вярно ли е, че Стефан Данаилов ви е скъсал на изпита за НАТФИЗ "Кр. Сарафов"?
- Да, вярно е. На изпита пред проф. Данаилов пях една песен на Антонио Бандерас от филма "Десперадо". Само че знаех само първия куплет. Спрях. Казах: "Може ли "Лиляно, моме"? - "Не, не може, искам Бандерас". - "И аз искам, ама не мога, пеенето не ми е силната страна". И така ме скъса Ламбо. Но пък сега го видях на 4 януари, представих му се: "Проф. Данаилов аз съм новият зам.-директор на Народния театър, помните ли преди години ме скъсахте на изпита". А той: "Така ли? Я ела да те видя". Идвам аз. "И правилно", каза Ламбо. Смях. Не съжалявам, че ме скъсаха тогава, бях млад и не се подготвих добре. Но пък после от проф. Венци Кисьов научих много. Той беше изключителен, светла му памет. Невероятен педагог и приятел беше.

- Родителите ви още ли работят в Испания?
- Да, вече 17 години са там, сестра ми също бе известно време в Италия, но вече е тук.
- За каква роля мечтаете още?
- Отново Ромео, играл съм го в дипломен спектакъл.
- Намерихте ли своята Жулиета?
- Не. Те Жулиети много, намират се, после ги губиш, после пак намираш... Но не съм имал големи разочарования в любовта. Получавал съм достатъчно от жените до мен.
- Още ли обичате да ходите за риба?
- Да, освен това обичам да готвя. Справям се доста добре, казват приятелите.
- Какво ви предстои?
- Да видя премиерата през февруари на последния филм, в който участвах - "Мъжете". Режисьор е Георги Костов. Играя шеф на софтуерна компания, юпи.
- Почти като себе си.
- Почти като себе си (смее се).

Лили АНГЕЛОВА

снимки: Антоанета ЙОТОВА