"Радка Пиратка" с милиони копия и 0 лв. печалба

Платинените песни от върха на родната чалга 

Хисарския поп, Сашка Васева и Радо Шишарката също не взели нищо за многохилядните си хитове 

Иво АНГЕЛОВ

"Радка Пиратка" е феномен!
Култовата чалга от зората на попфолка и смутните времена в края на миналия век е една от най-известните песни у нас. Нещо повече - според неофициална класация тя е най-продаваната песен на касетка в цялата музикална история на България.
Точна статистика няма, но масово се разпространява информацията, че е била разпространявана в милиони копия. По панаири, по пазари и най-вече на черния пазар "Радка Пиратка" достига до стотици хиляди домове в страната.
Историята на песента е разцепващо тъжна за нейния изпълнител - култовата персона Тошко Тодоров. Макар парчето му да е разпространено в милиони копия, той не получава нито лев за вселенския си хит. Заради незаконните презаписвания и нелегалните продажби той не печели нищо. По тези времена е изключително трудно да се говори за авторски права. На Балканите масово се крадат текстове и мелодии, а правораздаване няма.
"Изобщо не знам в колко бройки се е продала, нито колко са я слушали. Пък и навремето пиратството беше страшно", коментира Тошко Тодоров. Към днешна дата изпълнителят няма натрупано богатство и пее в кръчма във Велико Търново, за да оцелява.
Тошко се гордее с факта, че е "единственият певец, който има хит, без да има клип". Хората са пеели песента му, без да го знаят кой е, какъв е и как изглежда. "Радка Пиратка не съществува. Измислих я по време на една бригада, като първоначално прякорът й беше друг. Но вече минаха много години и съм го забравил. И текстът беше различен, но накрая остана като Радка Пиратка. Аз лично го измислих", разкри пред "България Днес" легендарният певец.

Според международната федерация на звукозаписната индустрия един изпълнител става "златен", като е продал поне 15 000 копия на албума си. Платинен статут се получава при 30 000 копия. В това отношение легендарните изпълните от зората на попфолка многократно са надминали стандартните и са останали с постиженията си завинаги в историята. Ако певците и певиците получаваха дори минимален процент от регистрираните продажби, към днешна дата гордо щяха да се вписват в графата на милионерите.
Съдбата на Тошко Тодоров и "Радка Пиратка" последва и Димитър Андонов - Хисарския поп. Авторът на хиляди творби в момента едва свързва двата края, тъй като през годините не е получавал средства за авторски права. Неговата песен "Дай си сърцето" обаче е сред пионерите в попфолка и е генерирала поне десетки хиляди продажби. Андон Събев ("Камъните падат"), Тони Дачева и оркестър "Кристал" ("Звезди ли искаш да ти свалям") и Радо Шишарката ("Тигре, тигре") са други култови изпълнители, които правят песни, продавани в десетки, ако не и в стотици хиляди копия. Времената, в които живеят, не им носят печалби от авторски права.
Илиян Михов-Баровеца остава в историята заради едноименната си песен, а не защото е печелил огромни суми от продажби. Албумите му се продават и до ден-днешен, но парчето "Баровец" е едно от най-любимите на пиратството през 90-те години на миналия век. Успехът му е чутовен и хитът му стига до милиони българи, които пресъздават образа на баровец в собствения си труден живот.

Сашка Васева също разчита повече на печалбите от участия, отколкото на продажбите. С провокативното си поведение и усет за лична реклама тя се превръща в една от най-канените изпълнителки. Песните й "гърмят" от телевизии и радиа, но постъпления в нейния джоб не идват по тази линия.

Пачките са в чували

Финансовите постъпления в чалгата са от други извори. Мутренските купони са притегателен център за хитовите изпълнители, които постоянно получават покани. Няма такова нещо като хонорар - плаща се на ръка, често пачките са направо в чували. Няма данъци, няма документация. Певците живеят за мига и така трупат богатство, което обаче бързо се топи, тъй като свикват с охолния живот. В наши дни мнозина от легендарните изпълнители трудно свързват двата края и са принудени да приемат всяко участие.
С печалби се облагодетелстват предимно разпространителите на пиратски касетки, които трупат левчета от незаконни продажби. Те също не плащат данъци и не се отчитат на никого, но огромният интерес на хората към хитовите песни им носи сериозни постъпления.
В днешно време авторските права са регламентирани, но интерес към купуването на музика няма. Касетки отдавна не се продават, а интересът към дисковете е почти нулев. Музика се слуша и изтегля безплатно в интернет, така че няма как да се генерира приход. Преди няколко години Митко Пайнера се опита в интернет платформа да продава песни по 20 стотинки бройката, но бързо осъзна, че няма никакъв интерес, и проектът е потопен.