Изследователи от БАН: Бог е създал глаголицата

Зад всяка буква в азбуката ни се крие древен божествен код

Христо ГЕНАДИЕВ

Глаголицата е божествена азбука, в която са закодирани древни и мистични послания.
В нея се крие истина за сътворението и свръхестественото нематериално същество на света. Зад всяка една буква стои божествен отпечатък под формата на вибрации, които материализират посланията. Това разкритие направиха учените изследователи инж. Таньо Танев и атомният физик Ангел Манев. Манев е асистент в Института за космически изследвания към БАН, а инж. Танев има приноси в областта на космическото приборостроене.
От години те неуморно проучват т.нар. археометрична музика, която следва божествените тоналности, свързани с езика. За основа на техните изследвания служат както официалната наука, така и езотерични източници. Сред тях са космогонията на Учителя Петър Дънов и тайнствената книга "Архиометърът" на Сент-Ив д'Алведър - инструментът, с който са си служили древните хора за разбулването на връзка с висшите светове.
Според откритията на двамата учени глаголицата е свещена азбука. Тя е съгласувана с мистичната "ватанска азбука", която представлява кодиран божествен подтекст и има дълбинен смисъл.
"Ватанската и нашата азбуки са морфологични, защото в изписването им са отразени конкретни космологични процеси, свързани със сътворението и с еволюцията на човека на Земята", обяснява инж. Танев. Изследователите твърдят, че са възстановили автентичната българска глаголица и че общоприетата не е вярната. Правилната е тази, която е изписана по стените на прословутата кръгла църква "Свети Йоан" в Преслав.
"Разликата с общоприетата глаголица е подредбата ма първите три букви. Ние доказахме, че тя не е - "Аз, Буки, Веди", а – "Аз, Буки, Глаголи". В това съотношение на символите глаголицата се нарежда сред т.нар. архиометрични божествени соларни азбуки, за чиито основи служи именно "ватанската". Така българската писменост заема мястото по свещеност с т.нар. език на боговете - санскрит, разяснява Манев.
За да бъде една азбука свещена, тя трябва да отговаря на три условия. Първо - буквите да бъдат подредени по реда на азбуката ватан. Второ - въпросната азбука да изписва сама името си чрез конструктивните си букви. Трето - числовите съответствия на основните букви да са еквивалентни на тези от азбуката ватан. Архиометърът на Д'Алведър доказва, че българската азбука е свещена именно по тези основни критерии.
Учените са категорични, че благодарение на разшифроването и откритието им за правилната подредба на глаголицата вече е възможно да се разчита скритото езотерично послание зад всяка една буква. Трите основни букви са "Аз", "Дзело" и "Ук". Аз съответствала на божествената вселена, дзело - на астралната вселена, тази на небесните тела, а ук - на земния, материален свят.
Оттук можело да се изведе и скритото сакрално значение.
Аз означава - Триединния Бог - Всевишния.
Дзело - Видимият свят е отражение на Божията слава.
Ук - Син Человечески.
Така посланието на комбинацията се превръща в "Аз Всевишният отразявам във видимия свят божествената си Слава чрез Сила Человеческа". За сравнение, значението на трите основни букви във ватанската азбука - А, Са, Тха, е "Аз, Святият и Даващ Живот".
Учените поясняват, че на така разкритата ни глаголица не могат да се пишат тривиални писмена. Заради това строгата логика на всяко материално строителство на древните българи има закодирано значение. Но основата на всичко е езикът ни. Например на български "Аз съм", произнесено като "Аз сум" на ватански с трите първи конструктивни букви означава "Аз съм Синът", което вече разкрива подтекстът. Любопитно е значението на думата "тате" - "говоря с тате в центъра на кръга", т.е. с Всевишния.
Инженер Танев обяснява, че всички наши букви са и числа, които са определен период от земно време, през което трябва да се случи нещо предопределено:
"Но ако си объркал числата, ако не си заучил правилно буквите, както се полага за една свещена азбука, объркваш всичко. Тъй като азбуката е основната резонансно-програмна матрица, както я заучиш, така и ще развиваш себе си и нещата около теб. Ние носим своята свещена азбука в себе си като генезис. Учим я от ранна детска възраст, но въпросът е как? Ако я научим в предзададения синхрон, нашите основни пиксели, с които ще отразяваме света по-нататък, ще са подредени по правилния начин. Образно казано - когато търсим Бог, той е там, и когато Той ни търси, ние сме тук. Но ако объркаме подредбата на пикселите си чрез грешно заучаване на азбуката, ние няма да можем да разбираме правилно времето на нашите букви, защото буквата е откровението за историята, за генезиса, за културата на една раса, подраса, народ".
След откритието на Манев и Танев става възможно и използването на "Археометричната музика". Това е система, по която всеки текст - на стихотворение или по-голяма литературна творба, може да бъде пресъздаден като музика чрез използването на различни херцови настройки на музикалните инструменти. Така българският се нарежда сред езиците, чиито писмени знаци и техните звукове възпроизвеждат божествени вибрации и разкриват висшите тайни на Вселената.

Архиометъра на Сен-Ив д'Алведър

Преоткритото древно и висше познание от Сент-Ив, така както са направили преди него и Орфей, и Питагор, е един комплексен подход, който включва астрология, астрономия, археология, религия, философия, филология, физика, математика, бионика, наука за информацията и др.

"Археометърът" е канонът на древното изкуство в неговите различни изяви - архитектурни, музикални, поетични, теологични. С този възстановен синкретичен метод енциклопедистът разкрива тайните на Вселената, изследва тайнствата, дава ключа за приложение на езотеричните знания. Това става, като установява връзката, съотношението между тон, форма и идея, като свързва звуците, формите и словото в най-великата хармония на песента на сферите.