Художникът Георги Врабчев: Ще коригирам 3D образа на Левски

"3D изображението на Васил Левски има нужда от корекции. След като хората изказаха своите виждания и забележки, които отчитам като правилни, ще направя необходимите поправки. Трябва работата да отлежи в съзнанието ми, за да мога адекватно да го дообработя", заяви пред "България Днес" художникът Георги Врабчев. Артистът направи и предостави за безвъзмездно ползване 3D изображение на Апостола на свободата. Образът създаде фурор в социалните мрежи, като хората се обединиха в два лагера - такива, които харесаха портрета, и други, които остро го разкритикуваха.

Врабчев признава, че когато е публикувал работата си, е мислел, че се е докоснал максимално близко до обемното изображение на Левски. След забележките, които той определя като адекватни, авторът е категоричен, че портретът не е окончателен и подлежи на корекции и развитие.
"В момента не мога точно да кажа какво ще пипна, тъй моделът е прясно създаден и ми е нужно време да го осмисля. Вероятно трябва да променя цвета на кожата, формата на косата, веждите и очите, както и малко устата", признава художникът. Той допълва, че много работа му е отнело моделирането на скулите, тъй като там се криел ключът към точния обем на лицето - нито да е много слабо, нито дебело, и споделя, че според него е уцелил пропорциите.
След като създава 3D портрет на Христо Ботев, Врабчев решава да направи такъв и за Левски. Ставя ясно, че работата по Дякона е била малко по-лесна, тъй като той има снимки и в двата профила, а не само от едната страна като при Ботев.

Създаването на един фотореалистичен образ посредством компютърна графика е изключително сложен, дълъг и криещ рискове процес. Основният е свързан с това, че хората възприемат образа на базата на това, което са виждали. Повечето от фотографиите на Левски са в цял ръст, неясни са и това провокира наблюдателя да доизгради представата за неговата визия в съзнанието си.
"По време на работата си съм направил над 30 предварителни образа и преработки", споделя авторът. Той разяснява, че първо се изгражда основен, гол модел, подобен на скулптурния. След това се налагат текстури, които влияят на цвета, на начина, по който отразява кожата, на фактурата, за да се видят порите и съвсем дребните детайли. Това са много различни слоеве и всеки един от тях влияе по различен начин. Дори самата форма да е постигната прилично, когато се насложат останалите елементи, те променят цялостния облик. Това е един много дълъг и сложен процес, при който е нормално да се направят грешки.
Врабчев не приема като жлъчни коментарите, че това не бил Левски, а някаква кукла, а с удоволствие би се поучил от тях и би подобрил работата си.


Христо ГЕНАДИЕВ