Фолкпевицата Камелия, ментор в "Гласът на България": Омешахме виното с Графа, Поли и Лечев

Не си мерим егото, много се сближихме 

КОЯ Е ТЯ

Камелия Вескова, по-известна само като Камелия, е певица, актриса и телевизионна водеща. Родена е на 10 януари 1971 година в град Чипровци. През 1994 година става победител в организираните по това време конкурси за красота "Мис Чипровци" и "Мис Монтана". На финала на конкурса "Мис България" се класира сред първите шест най-красиви българки.
"България Днес" разговаря с нея за участието й в "Гласът на България" и отношението й с останалите ментори в предаването.

Иво АНГЕЛОВ

- Камелия, как се чувстваш в ролята си на ментор в музикалното предаване "Гласът на България"?
- Много добре. Пълним си отборите, търсим и се ослушваме за гласове.
- Когато те поканиха, имаше ли колебание у теб дали да приемеш това ново предизвикателство?
- Не е чак ново за мен, тъй като е свързано с музика. Новото е, че имам възможността да срещна талантливи хора, които се изявяват на голяма сцена и имат желание да бъдат чути и забелязани. Мога да им предам от моя 20-годишен музикален опит и да им бъда полезна с някои препоръки. Не ги уча на пеене и разпяване, моята работа е да им дам увереност и неща, които няма как да знаят, защото не са се докосвали до голямата сцена.

- Има ли много талантливи младежи?
- Много, страшно много. Този път няма хора, които не могат да пеят, или такива, които пеят толкова фалшиво, че чак ти е забавно. Всеки излиза и е звяр на сцената. Много е трудно от добрите да избереш най-добрите. Особено когато си с гръб, не виждаш и по никакъв начин не можеш да включиш очите. Само ушите работят.
- Как те накараха да се почувстваш участниците, които се явиха с попфолк парчета?
- За съжаление бяха много малко. Едно момиче изпя доста трудна песен - "Лъжа е" на Преслава. Понякога не стига само човек да изпее песента. Нужно е да има присъствие, вокалът да е стабилен и в ниския, и във високия регистър, да има собствено усещане за поднасяне на песента. Трябва да те грабне с гласа си - вокалната техника си личи и това как леко взима тоновете и скача върху тях. Трябва си и импровизация.
- Симона, дъщерята на твоята колежка Глория, също се яви в предаването. Какви са ти впечатленията от нея?
- Симона я познавам отдавна. Тя вече пътува с майка си по концерти и има опит на сцената, което си личеше. Не беше притеснена като повечето изпълнители. Когато човек е имал възможност да се докосне до големи концерти, с времето леко се успокоява. Сигурно вътрешно се е вълнувала, но външно не се усещаше. Пееше доста стабилно. Усещам, че посоката, в която иска да се развива, е поп музика. Желая й успех, защото има талант. Стискам й палци!
- Почти веднага бяхте забъркани в скандал, че се опитваш да я отстраниш.
- Аз я поисках в моя отбор, но тя избра Иван Лечев. Уважавам личния избор на всеки човек.
- Почувства ли обида?
- Не! Радвам се, че е в шоуто и че е при някой от колегите ми. Няма значение при кого е, а че е в състезанието. Важно е талантливите хора да продължат.
- Как виждаш през твоите очи останалите ментори - Графа, Поли Генова и Иван Лечев?
- Много се сближихме по време на работа. Два-три пъти се събирахме и извън работния процес. Това е една компания, в която има какво да си кажем. Можем да се забавляваме заедно. Обстановката е приятелска и колегиална. Много хубава енергия се завихря, когато се съберем. Хапваме си, пийваме, забавляваме се, бъзикаме се... В самия формат се забелязва, че се шегуваме. Няма мерене на его и кариери - кой повече може, кой какво не може. Всеки е успял в своята си посока, така че можем да си бъдем полезни със споделяне на информация. Няма какво да се караме.
- Разкажи повече за събиранията ви извън работа.
- Иван Лечев е сомелиер и е ценител на хубавото вино. Веднъж ни покани на място, където да дегустираме вина, с хапване, разбира се. Дегустирахме и бяло, и червено, и розе... Направихме една цветна дъга. Много забавно беше. Поли я познавам още от малка, на Графа харесвам няколко песни, макар че лично не сме се запознавали. С Иван Лечев по абсолютно същия начин.
- В началото не усещаше ли тревога, че ще има различно отношение към теб, защото си попфолк изпълнител?
- Не. Смятам, че разделението между попфолка и попа е базирано повече на поведението на самите изпълнители. Българският народ харесва всякаква музика. Все повече наближава времето, когато тези никому ненужни рамки и граници ще бъдат прескочени в името на забавлението на хората. Разделението идва също от продуценти, които си мислят, че тяхното е най-добро. Това е изкуствено създадена бариера между стиловете. Пазарът ни не е много голям, така че публиката е една и съща. Без рамките музиката ще може да се развива. Дребнавостите трябва да бъдат прескочени. Народът обича да гледа обединени артисти, политици и спортисти. А не единият да кълве другия.
- Успяваш ли да смогнеш да ходиш на участия?
- Да, успявам. Преди няколко вечери бях - легнах в 6 и станах в 11 ч. Бързо се наспивам, като катерица.
- Няма как да не те попитам - гледа ли клипчетата с Валери Божинов, в които пее "Трепни"?
- Ооо, Божигол! Кой не ги е гледал?! Аз виждам едно - човекът се забавлява. И го боли топката... която рита чисто професионално. Той си гледа футбола, има си трансфери, има си приятелка и се забавлява. Няма да го оценявам дали пее добре или не - той не е претендент за "Грами".
- Какво е чувството да знаеш, че ще подгряваш концерта на Лепа Брена в България?
- Много съм радостна, защото Лепа Брена ми е кумир от детството. Когато бях малка, пеех нейни песни пред огледалото. Когато пропях за първи път в оркестър, започнах с нейни песни. Някак си я чувствам част от моя музикален път. Снимала съм се с нея на неин концерт в Швейцария, виждала съм я на частно парти в България миналото лято. Но на една сцена да излезем... това е интересна, различна и нова емоция за мен. Много ще е забавно! Открита е като артист, излиза, раздава се и струи респект и специална енергия от нея. Лепа Брена си е Лепа Брена. Тя си е закон!
- Стягаш ли сватба?
- Когато удари тъпанът, ще се чуе. Избягвам да споделям такива неща, защото много се спекулира. Едно е човек да си мисли, а друго е да се случи. Едно е да се изговарят, друго е да се направят. Когато нещо стане, дори няма да мога да го скрия.