Алберт Айнщайн за ученика на Рьорих: Художникът Борис Георгиев е Леонардо

"Аз не мога да си обясня как е възможно да се достигне до духовната същност на един човек така, както вие сте го направили. Вие сте от ранга на Леонардо. Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, дето далеч от земни неволи и страдания душата намира отмора. Ние, бедните видения в краткотрайното "раждам се и умирам", сме обзети от носталгия и неосъществима любов към един друг свят. Това го чувстват и артистът, и неговият модел, всеки по свой начин и вие, г-н Георгиев, трябва да се гордеете и да се радвате заради тази си мисия", пише не кой да е, а гениалният Алберт Айнщайн през 1929 г. в благодарственото си писмо до българския художник Борис Георгиев. Думите на Айнщайн са провокирани от портрета, който нашият творец рисува за Нобеловия лауреат, с когото са близки приятели. През 1929 г. по случай своя 50-годишен юбилей Алберт Айнщайн изпраща на своите приятели по света отпечатъци именно от творбата на варненеца. Тези дни се навършват 87 години от създаването на произведението. Приятелството на Георгиев с Айнщайн се заражда през 1928 г. Макар даровит, той споделя съдбата на всички в занаята, има произведения, но няма пари. Авторът на теорията за относителността попада случайно на произведения на българина и онемява. Свързва се с него, след като вече е спонсорирал и организирал изложба в прочутата галерия в Берлин "Шулце". По-късно роденият в морската ни столица през 1888 г. художник ще напише, че за него портретите са изследвания на човешката душа.

"Имах щастието да рисувам образите на най-представителните същества на нашата епоха и да се сприятеля с тях, тъй като се бях постарал да ги разбера в духовно отношение, изразявайки в художествена форма тяхната душа", пише в мемоарите си Георгиев.
Приятелствата му с Махатма Ганди, Джавахарлал Неру, индийската принцеса Амрит Каур, с която изживява страстна връзка и тя години наред е стимул в творчеството му, са само епизоди от невероятния живот на българина.
През 1931 г. от пристанището на Триест Борис Георгиев се отправя към Индия. На кораба са Махатма Ганди и неговата съпруга Кастурибай. Двамата се завръщат от политическа конференция в Лондон. Георгиев им се представя и скоро става част от тях, като те го молят да подпомага страната със знанията и изкуството си. Верен на тази молба, художникът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион "Форд", с която пътешества из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Нобеловият лауреат по литература Рабиндранат Тагор пък го кани за преподавател в школата им до Калкута.
Страстта за пътешествия не дава покой на Георгиев. През 1932 г. художникът е приет в двореца в Симла, лятната резиденция на вицекраля, където прави портрет в цял ръст на принцеса Райкумари Амрит Каур Синг, на самия вицекрал и съпругата му.
Рисунка на принцесата украсява караваната му по време на авантюрите. През 1934 г. тя придружава българина до Нагар Кулу, където го очаква неговият учител Николай Рьорих. Срещата е особено вълнуваща и за двамата – Рьорих в контактите си с българи винаги е споменавал за нея. Там, в селцето Надар, е разположен Хималайският институт за научни изследвания "Урусвати", в който са събирани уникални етнографски и религиозни образци, архивират се материали по археология, лингвистика и изкуствознание. Принцесата и художникът преминават за двадесет и пет дни стотици километри пеш. След това тя става водач на движението за равни права на жените в Индия, а по-късно и министър в правителството на Неру.

Георгиев рисува Джавахарлал Неру, за когото пише, че е "идол на младото поколение, този красив и благороден по външност кашмирски брамин, с удивително умни, изразяващи скръб и мечтателност очи". Покрай него приятелка му става й дъщеря му Индира Ганди. Във Вардха пък живее при самия Махатма Ганди. Наблюдава го, когато се моли. Художникът се среща с Пандид Мадан Мохан Малавия, основателя на най-големия за времето индийски университет в Бенарес. Представя го поетесата Сароджини Найду.
През 1936 година се завръща в Европа и се установява в Италия, като често се връща и до родната Варна. Произведенията му са много високо ценени по света и в България. Те са притежание на различни чуждестранни галерии и частни колекции в България, САЩ, Италия, Германия, Индия, Холандия, Австрия, Великобритания, Швейцария, Русия и Бразилия. Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло.
Носител на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на Кардинал Мери дел Вал, 1937 г. Негови картини могат да се видят във Варненската художествена галерия, след като дъщеря му Вирджиния Джакомети направи дарение.

Тагор му посвещава стих

Нобеловият лауреат по литература Рабиндранат Тагор посвещава стих на бележития художник, за да увековечи приятелството им.
"Окото не те съглежда,
понеже ти си зеницата на окото,
сърцето не те узнава,
понеже ти си най-дълбоката му тайна."

Любен ДИМИТРОВ