Свобода за мутрите, които млатят на пътя

Четири мутри в голям джип застигат поп на пътя. Смазват го от бой и си тръгват, а единият коментира: "Егати Батмана, непобедим бил!".

Не е смешно, когато този виц се превръща в ужасяващата реалност по българските пътища.

Смешно е, когато след всяка подобна история полицията продължава да не обявява публично имената на биячите в прессъобщенията до журналистите дори когато са всеизвестни и са по първите страници на вестниците. Крият се също така професиите им, марките на колите им и скоростите, с които са карали. Както и хората, за които работят.
Още по-смешни са жалките присъди, с които грандиозни случаи на репресия на пътя приключват. Повечето от бабаитите се споразумяват с обвинението, признават вината си и получават условни. Делата срещу други се провалят, след като биячите духват необезпокоявани зад граница, докато са под гаранция и домашен арест.
Повечето от агресивните на пътя са служители на охранителни фирми, позиращи с автомати за снимка, с дузина регистрации за побои и кражби. Необяснимо е кой разпъва чадъра, за да щъкат свободни и раздават правосъдие като в джунглата.

На фона на цялата тази криминална реалност редовният въпрос на журналисти, докопали се до интервю с шеф на полицията, продължава да получава един и същ отговор всяка година: "Мутри няма. Няма вече силови бригади като от 90-те години".
Така ли е наистина обаче? Случаят с репресираните журналисти на магистрала "Тракия" - репортера Мария Милкова и оператора Огнян Пенев на Нова тв, е точно това - мутренска саморазправа. Шестима бабаити в две аудита засичат служебната им кола. Блокират участъка, наизлизат облечени в черни дрехи от лимузините и се нахвърлят да млатят. Един от тях изтръгва телефона на Мария от ръцете, като само полузатвореното стъкло успява да я спаси от шамарите. И споменаването на това, че работи в Нова телевизия.
Следват 2-3 дни мълчание от страна на органите на реда. Започва тихомълком издирване на мародерите и уточняване кой точно им е шеф, кого са пазили всъщност и от какво. В крайна сметка двама от биячите са хванати на граничния пункт, на път към безнаказаността. Единият от тях - с прякор Дукатито, бил от Драгоманската бригада, знаели го от полицията. Но нямал криминално досие. По думите на полицаите, само е "засичан" като член на банда - термин, използван за хора, срещу които няма официално разследване. Какво спира ченгетата от започване на досъдебни производства срещу "засичани" лица е въпрос на спекулация и субективно тълкувание.

Още няколко емблематични случая от последната година довършват картината на съществуващата репресия на пътя и заседналите в 90-те години мутри, които отказват да спазват общочовешките норми на поведение.
Всички те приключват аналогично.
Обвиненият в убийство Емил Първанов-Ембака прехвърли вината на жертвата - охранителя на строежа на магистрала „Струма“ Николай Чивиев-Легионера. На 25 юни 2015 Ембака го преби до смърт с камък. Жалва се, че действал при неизбежна самоотбрана. Отрича да е мутра, занимавал се със земеделие и животновъдство. В архивите на МВР Ембака далеч не изглежда така плашлив. Разследван и разпитван за убийството на Георги Вранчев-Вранчо в Сандански, глобен от съда за това, че ритнал полицейска камера през 2009 г., с криминални регистрации от 2005-а за кражби. Издирван 4 месеца след инцидента на магистралата, след което се предава по съвет на мастития си адвокат Марин Марковски. Цели се в условна присъда, в момента е на свобода срещу подписка.
Като свободни електрони се реят и биячите от Околовръстното, които се оказаха мутри на противоречивия бизнесмен Ивайло Борисов, с прякор Ториното. Самият той е подсъдим за съучастие в организирана престъпна група под ръководството на Златoмир Иванов-Баретата. Наскоро бе оправдан на първа инстанция. 31-годишният Борисов е арестуван два пъти през последните 6 години, регистриран е за кражби, изнудване, оръжия и наркотици. Той публично се дистанцира от действията на служителите си - назначени като "личен шофьор" и "домакин" на граждански договори. Четиримата "помощници" на Ториното пребиват бившия лекоатлет Васко Наумов и приятелката му Мария Димитрова насред пътя през март 2016 година. Заради натиснат клаксон налитат на двойката с метални палки и чупят ченето на спортиста.
Делото боксува от август миналата година. Докато процесът скандално цикли, единият от биячите - Георги Близнаков, избяга в Украйна. Втори се отърва без обвинение - само гледал, не биел. Другите двама са на свобода срещу по-лека мярка и драпат за споразумение с прокуратурата заради самопризнанията си. Делото се движи под зоркото око на маститата столична адвокатка Мариана Тодорова.

След подобно трагикомично правораздаване съвсем логично е бургаски батка да си позволи да блокира автобус на пътя и да заплашва с убийство шофьора му. Защото го изпреварил. Мускулестият бабаит Ангел Радичев, който се оказа транспортен бизнесмен със скромни приходи, се отърва с 2 години пробация. Присъдата бе произнесена на 5 април тази година.
За случая с бития до припадък Красимир от Варна задържан така и нямаше. Варненец прекара нощ в интензивното, след като бе "засечен" и нападнат на шосето от бабаита Антон заради отнето предимство. Нищо не се чу и за юнака с лъскавия джип, който скочи насред столично кръстовище да млати доставчик на храна и бе сниман с камери през февруари. Боят с чукове заради неспазено предимство в Благоевград потъна в нищото, а 20-годишният младеж все още преживява стреса, след като му скочили бабаити от лъскав джип и го смазали от бой. С условна за хулиганство се размина и люлинският едряк, който нападна с бухалка таксиджия, след като колите им се чукнали.
Междувременно в края на 2016 година депутатите приеха промяна в закона, според която и за по-дребни нарушения биячите на пътя ще влизат директно в затвора. Делата на хулиганите трябваше да приключват бързо - с решение за два месеца. Все още обаче не се усеща дали силата на закона е достатъчна да се опре на силата на мутрите. И да ги пребори.