Героят от САЩ '94 Златко Янков: Щяхме да бием Бразилия на финал

Добромир ДОБРЕВ

Кристиян ИВАНОВ

"Янков, топка за Лечков и гоооооол, гооол! 2:1 за България, Йордан Лечков. Ето как само за 3 минути нашите нанесоха своя невероятен, своя изключителен удар." И вие ли настръхвате до ден днешен, когато чуете тези думи? Това е коментарът на Борис Касабов от може би най-великия гол и мач в историята на българския футбол.
На 10 юли 1994 година в САЩ екзекутираме световния шампион Германия. Асистент за великото попадение с летящия плонж е Златко Янков. Незабравимият щ6 в Пеневата чета. С 80 мача и 4 гола за националния отбор на България.
С вълнение с него си спомняме за този момент. 50-годишният дипломиран инженер-химик от Бургас даде специално интервю само за читателите на вестник "България Днес".

- Г-н Янков, шесто чувство ли беше това ваше подаване към Лечков за гола му срещу немците?
- Наскоро играхме футбол в Бургас и разговаряхме по темата. Казаха ми: "Ти не го видя, а му я подаде случайно". Това изобщо не е вярно обаче.
- Какво точно се случи в онази велика 78-а минута на "Джайънтс Стейдиъм"?
- Тогава имаше тъч в наша полза. Аз тръгнах към вратата ни, но някой ми извика да внимавам, че имам човек зад гърба си. Прибрах топката, а един германец искаше да ме затвори. В този момент Лечков ми извика: "Фар!", и ми тръгна. Аз го видях, бутнах леко топката и след това му я отсякох. Понеже беше на пеналта, нямаше как да му пусна парабола. Той се хвърли на плонж и вкара.

- 15 минути преди края на мача губехте в резултата. Чисто психологически тогава вярвахте ли, че може да се случи чудо?
- Още преди мача Лечков постоянно ни повтаряше: "Абе, какви са тея! Ще ги бием, ще ги смачкаме!". Постоянно ни вдъхваше настроение духом. Той и Петър Хубчев тогава бяха единствените, които ритаха в Бундеслигата. Играем винаги до последно и каквото стане.
- Помагаше ли прословутият по-освободен режим на Пената и купоните в басейна?
- Забавлявахме се. Особено след победа е хубаво. Играехме хора, карти край басейна. Аз винаги бях срещу Хубчев. Дори преди мачове жулехме белот до късно в стаята. Докато не го бия, не го оставях на мира.

- ФИФА ли нареди тогава на съдиите да ни орежат срещу италианците?
- Така се говореше, да. И според нас не искаха да ни допуснат до финала, защото нямаше да им се напълнят хотелите. От България кой ще дойде, ако бяхме стигнали до последния мач.
- Можехме ли в един финал да бием Бразилия?
- Със сигурност щеше да стане интересен мач. Може би бразилците щяха да ни подценят. Най-лесно се играе в такива мачове, когато броят другия отбор за голям фаворит. Щяхме да бъдем освободени. Вкарваме един гол и се затваряме.
- Наскоро Пеневата чета се събрахте отново на терена в Дряново. Как се почувствахте?
- Организацията на това събитие беше на високо ниво. Много гостоприемни домакини в лицето на Теди Джорджо. Обстановката и атмосферата бяха страхотни. Винаги когато видиш такава публика, нещата се случват. В Дряново имат много деца. Те не са били родени да ни гледат като футболисти, но поне сега могат да ни научат имената.
- Доста от бившите ви съотборници уважиха събитието.
- Така се получава, че се събираме от година на година. Сега, лятото, ни предстои да бъдем домакини на ветераните на Швеция.

- Дано най-после да ги бием тези шведи.
- Ние още на мача в Швеция миналата година можехме да ги бием, но г-н Димитър Пенев обърка схемата (смее се). Вместо да излезем в 4-4-2, той направи размествания и играхме 4-3-3. Затова загубихме, но тук, в България, вече ще ги ударим. Само трябва да хванем съдиите. Там имам чувството, че ни свиреха 15-годишни рефери. По 10 метра фрапантни засади не вдигаха. Администраторът Сашо Динев даже отиде да бие страничния съдия.
- По пътя към САЩ '94 направихме 1:1 с шведите в София. Помните ли този мач?
- Аз играх ли тогава? Ааа, сетих се. Стоичков вкара от дузпа, а Мартин Далин изравни. Това ми е единственият път, когато не съм губил от Швеция.
- Един от Пеневата чета вече не е сред вас. Липсва ли ви Трифон?
- Той беше голям стълб в защитата, добър приятел, сериозен човек. Хване ли се отзад с някой, знаеш, че ще свърши работа. По онова време играехме с либеро и стопер пред него.
- Разкажете ни за някой щур спомен с него.
- Трифон играеше с "Аустрия" (Виена) мач от Шампионската срещу "Фенербахче" в Истанбул. Отидох до там да се видим. Докато се разхождахме, той през цялото време повтаряше "шайзе гемахт" на немски. Оказа се, че само тези две думи научил, някаква псувня. Много се смяхме.

- А защо ви наричат Фара?
- Прозвището идва от баща ми. На него му викали така. В началото аз бях Малкия Фар. Не е свързано с морето. Имал мач в едно бургаско село Дюлево, но закъснял и се появил чак по тъмно. Казали: "Фарът идва", и оттам останал този прякор.
- С какво се занимавате в момента?
- Работя в школата на "Черноморец 1919". Аз тренирам юношите до 17 години, а Радостин Кишишев - тези до 19. Школата ни е много добра. Имаме над 140 деца, въпреки че сме в "А" окръжна група. Това е бъдещето. Терените до стадион "Черноморец" бяха в окаяно състояние, но сега се опитваме да ги оправим.