Стоянка Мутафова в най-личното си интервю: Искам, преди да умра,да играя с Муки!

 много ни помага - поръчва храна, плати ни и парното

Коя е тя
95-годишната Стоянка Мутафова е най-голямата българска актриса. В момента тя играе в пет представления и един сериал. Този месец за нея бе доста натоварен - на 6 април любимият й Сатиричен театър „Алеко Константинов“ стана на 60 години, а тя бе наградена с плакет от ръководството на театъра. Дни преди това Стоянка стана лице на наградите „Икар“ по повод на 95-ата годишнина на Съюза на българските артисти. Преди дни пък стана ясно, че нейната пиеса „Щуро семейство“, в която трябваше да застане на сцената до дъщеря си, няма да се играе по желание на режисьора Владлен Александров. За капак се разбра, че Мутафова няма да бъде вписана в Книгата на рекордите „Гинес“, защото няма „излишни“ 15 000 лева, за да си плати.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-жо Мутафова, в. „България Днес“ и г-н Христо Мутафчиев започнахме акция за събиране на пари за вписването ви в Книгата на рекордите „Гинес“ като най-възрастната играеща актриса в света.
- Това добре, благодаря за идеята. Но знаете ли, аз никога не съм била непризната в родината си. И честно казано, не се бутам да влизам в каквито и да е рекорди. За мен отдавна този тип състезания са безсмислени не защото нямам потенциал да ги спечеля, а защото няма как да ми предложат адекватно предизвикателство. Че с кого да се състезавам на сцената, след като успях да се задържа на нея цели 70 години? И кой е този критерий, който да съпостави това, което аз имам, с нечий друг талант? Не ме разбирайте погрешно. Бих се радвала, ако съм рекорд. Но сама да се предлагам, никога нищо подобно не съм правила в живота си. Всичко с труда си съм постигала.
- Вчера бе представянето на книгата за баща ви - драматурга Константин Мутафов, не дойдохте, за да излезете на сцената. Простихте ли на баща си факта, че сам написа на комисията писмо с молба да не ви приемат на конкурса за артистка в Народния театър?
- Да, простих му. Откъде знаете това? През 1941 г. се явих на конкурса. Имах самочувствието, че съм го издържала, но ме скъсаха. Много плаках. Дни след това дочух зад вратата разговор между майка и татко, в който тя го упреква, че е попречил да ме приемат в театралната школа. Това обаче не ме отказа. Пак се явих на следващ конкурс в Радио София, без баща ми да знае, издържах изпита и почнах да играя. Първата постановка, в която участвах, беше с Кръстю Сарафов. Когато свършихме, бай Кръстю, този театрален колос, каза: „Ще стане от тебе артистка“. И веднага отиде в дома ни, за да ме похвали пред баща ми. Неговото поощрение промени нагласата на татко, който ме извика и каза: „Сега съм спокоен за твоята кариера, но трябва да знаеш - или трябва да си най-добра, или се откажи от това“. Обещах му, че ще стана най-добрата в България. Когато си отиде твърде млад от този свят, това беше нещото, което му казах на гроба, че ще изпълня мечтата си заради него. Много силна връзка имахме с татко. Той никога обаче не ходатайства за мен. Аз съм същата с Муки, макар че можех много да й помогна в кариерата, но не го направих.

- Веднъж ми споделихте, че ако не е бил разводът с Леонид Грубешлиев, нямало да сте това, което сте?
- Така е, защото и Мария Грубешлиева, и Людмил Стоянов бяха от силните на деня, нямаше как да са ми опора, те гледаха те да са напред. Но не им се сърдя.
- А майка ви каква роля играе в кариерата ви?
- Също изключителна роля. Тя живя до 98 г., Катя се казваше и до последно учеше френски и четеше. Преподаваше класическа филология, знаеше латински и още пет езика.
- Разкажете ми за трите си брака, за голямата ви любов?
- Имах една много силна любов, заради която дори ходих на гледачка. Това беше първата ми любов. Ходихме да ни гледа една жена с майката на Волен Сидеров. Като влязохме, тя само на мен ми каза: „Избий си този човек от главата, няма да го видиш повече, не е за теб той“. Ядосах се, дори магии за любов му правих. Но така и стана, повече не го видях, макар да имах възможност да го срещна, да отида при него. Не го направих. Иначе първият ми брак беше с Робърт Роснер. Срещнах го в Чехия, където учих актьорско майсторство. Беше с 30 години по-голям от мен, професор в театралната академия. Беше любов, но в един момент той много пътуваше, Леонид Грубешлиев постоянно бе до мен и хоп - направихме белята. Нямаше как, върнах се в България и се оженихме. Добре че родих Мукито. Но истината е, че никога не съм обичала Леонид. Много премеждия имах с него. Дали съм му простила, че заради изневяра трамвай му реже крака? Да, простих му. Въпреки че ми е посягал неведнъж, той ме остави, не аз него. До последно седях до него, когато в болницата с отрязан крак искаше да се самоубива.
- След него защо не се получи връзката ви с Лео Конфорти?
- Защото на него Муки сякаш му пречеше. Веднъж се върна от Израел с подаръци, а за дъщеря ми - нищо. Ей това беше достатъчно, за да скъсам с него.
- Нейчо Попов ли е голямата ви любов? Наскоро станаха 43 години от неговата кончина.
- Да, той беше голямата ми любов. И Муки много го обичаше. Все искаше да намери мъж като него. Но такива вече няма. Като се запознахме, Нейчо беше женен, но нямаше деца. На бившата му съпруга направихме апартамент, а ние живеехме под наем. Намери й хубава работа, само да е доволна. Привлече ме Нейчо като мъж, без да е коцкар. От мен да знаете, добрите мъже и много добрите любовници не са коцкари. А тя жената всичко може, но не под всеки (смее се).
- Сексът какъв беше преди и какъв е сега за вас?
- Аз след Нейчо друг мъж не познах по този начин. Сега пред децата свободно се говори за секс, ние тогава прескачахме този урок в училище. Но природата сама те учи. Ама аз мисля, че от толкова подробности може да ти мине меракът, бре! Като си спомня времето, когато бях момиче, сякаш картините са ми запечатани. Лятото например никоя жена не лягаше на плажа без чадърче. Следобед излизахме в рокли от естествена коприна в бежов цвят. На косите си връзвахме ленти. Жените по онова време бяха свенливи. Трябва да кажа, че и в моята къща аз и пред майка ми никога не съм се преобличала. Но истината е, че сексът е много важен в една връзка. А моят първи мъж беше Роснер. Понякога ми става мъчно, че не му обясних как стоят нещата, заради какво точно се разведох с него. Но така било писано.
- Ванга вярно ли е, че не ви е познала нищо?
- Ами не е съвсем така. Аз очаквах много неща да ми каже, а тя само два-три момента и една катастрофа. Тя наистина ни се случи, с Енчо Багаров, с Коканова и Парцалев. Тогава Енчо си отиде. По-късно се присетих за това. Но в личния живот нищо не ми позна, може би точно тогава беше изморена, както ни обясниха.
- Били ли сте суетна като млада, сега се вижда, че не сте?
- Да, много хубави дрехи имах. Имах и хубава фигура тогава. Като взех да надебелявам, Дановски много ми се караше: „Абе, Стоянке, как може така да пълнееш“, „Абе, другарю Дановски, аз съм вече характерна артистка - все ми едно дали съм слаба или дебела. Яде ми се, ям“. След войната бяха модерни малко пълничките жени. Но аз пет пари не давах.
- А сега кой готви у вас?
- Любо Нейков много неща прави за нас. От един ресторант до нас ни поръчва кетъринг, освен това ни плати и парното. Жив и здрав да е.
- Каква майка е Стоянка Мутафова?
- Винаги всичко съм правила за Муки. Лоша майка бях, но после наваксах. Лоша предвид това, че не й обръщах много внимание, но тя всичко имаше. И най-сетне ми се искаше да изляза с нея на една сцена с тази последната пиеса „Щуро семейство“, писана за мен от Димитър Шарков, и някаква интрига се завъртя, та тя е вече „замразен“ проект. А исках, преди да си отида, да изляза на сцената с Муки. Дължа й го, защото не й помогнах, като беше млада, да се наложи. А можех. Навремето за Муки се скараха двамата режисьори - Боян Дановски и Боис Бениеш - при кого да отиде. Жоржета Чакърова я подготвяше за изпитите и смяташе, и не само тя, че Муки е по-талантлива от мен. Но нямаше моя късмет.
- Муки е възпитана като вас, не е интригантка.
- Тя не е нахална и курвалъкът не й е силната страна. Аз цял живот съм плащала данък за поведението си и досега се чудя как намерих сили да победя. Успях и не тръгнах против принципите си. Нищо не ми дойде даром, изстрадала съм го, изработила съм го, отвоювано е и постигнато. Докато не дойде моментът на бисовете. Тяхната цена бе най-висока. А дали ще ме признаят в „Гинес“ или не, аз моя връх си го достигнах.