Христо Чешмеджиев, актьор: Влюбен съм в Аня Пенчева доживот!

Публикувана: 26.04.2017, 08:30 5116 Автор: БД Онлайн

Артистите сме луди, но красиво луди

Кой е той:

Христо Чешмеджиев е актьор от Народния театър, който става известен с ролите си в различни постановки през годините - "Спомен за една революция", "Антигона", "Тартюф", "Есенна градина", "Човекът, който прави дъжд", "На дъното", "Пигмалион", "Лари Томпсън", "Макбет", "Да си вземеш жена от село" и други. Снима се в игрални филми и озвучава сериали по телевизията. Преподава актьорско майсторство в артистични школи на Културен център "След тунела" в София.

Ани Романова

- Играеш в пиесата "Лунатици", какво мислиш - лунатик ли е българинът?
- Не, българинът е реалист, което е хубаво, защото реално оценява ситуацията, себе си и света. За разлика от героите в "Лунатици", които до един са шантави и живеят повече за това как ги оценяват, отколкото собствения си живот. Аз например играя бизнесмен, "адвокат на звездите", влюбен в героинята на Аня Пенчева. Това е много лесно, защото аз съм влюбен в Аня Пенчева доживот!
- Какво научи от актьори като Аня Пенчева, Виолета Гиндева, Георги Мамалев, Велко Кънев и режисьори като Леон Даниел, Асен Шопов, Робърт Строа, Красмир Спасов и много други?
- Те ме създадоха като артист! Освен прекрасната подготовка от ВИТИЗ на Стефан Данаилов, Илия Добрев, Анастас Михайлов работата на сцена в професионален театър с такива големи имена и професионален морал, те изграждат като личност и актьор. "Човекът, който прави дъжд" на Неш беше първата ми среща с Леон Даниел и цялостна школа за бъдещото ми професионално развитие.
- Освен спектаклите, в които играеш, какво друго те вдъхновява в живота?
- Откривам в себе си ново амплоа - да поставям "Дивите разкази" на Хайтов. А целта е благородна - събраните средства от представлението, което ще се играе из цяла България, ще отидат за сираци и деца в неравностойно положение. Театърът се казва "Протегни ръка" и всичко е насочено към подпомагане на онеправдани от съдбата невинни детски душици. В момент, в който държавата е слаба и абдикира от задълженията си, това е най-малкото, с което можем да помогнем на тези деца. Премиерата ще е в края на май - началото на юни. Освен това се занимавам с преподавателската си работа в артистични школи "След тунела". Вече седма година работя там с деца от самото им постъпване в школите. В момента репетираме "Сън в лятна нощ" на Шекспир и вече сме поканени на четири фестивала, три от които са в чужбина - Испания, Хърватска и Румъния. Преподавателската работа е много трудоемка, но това е кауза. Енергията, с която ме зареждат тези млади хора, и удовлетворението, което получавам от тях, са вдъхновяващи!
- Има ли ярки таланти сред младите?
- О, да! Както всяка година има страхотни, умни и талантливи деца. Жалко че почти всички напускат България - заминават в чужбина да продължат образованието си и остават там. Но какво да се прави, такъв е животът ни. Много бих искал един ден да се върнат! С повечето поддържам връзка по интернет и се виждаме, когато са тук.
- Скоро връчиха "Икарите"... Смяташ ли, че има незаслужени награди?
- Както всички награди и тези са субективни. Напълно естествено е да има и разочаровани, и щастливи. Наградите не могат да угодят на всички. Това се случва и отвъд океана. Фаворитите на Академията за връчване на "Оскарите" например изобщо не съвпаднаха с моите. Но какво да се прави... Това са просто награди! Важното е да бъдеш доволен от себе си и да се харесваш, когато се погледнеш в огледалото.
- Какво пожертва в личен план заради театъра?
- Пожертвах свободното си време, уикендите си, почивките, времето за семейството... Но не съжалявам! Колкото и да са тежки моментите в работата ни, когато се покланяш, аплаузите на признателната публика измиват всичко, карат те да забравиш за жертвите и умората...
- Преди време бе едно от лицата на протестите срещу монополите. Сега отново вдигнаха цените на газ, парно, ток... Какво би казал на КЕВР и монополистите?
- Джобът ни има дъно! А монополистите пък направо стигнаха дъното с поредното повишение на цените. Страхувам се, че в крайна сметка народът има предел на търпимост и поносимост и след това нещата ще станат необратими! От това никой няма полза, затова е добре политиците и хората, които искат да оправят поколенията си до 10-о коляно, да се замислят! Тях също трябва да ги е страх от гнева на дядото от село със сто лева пенсия!
- Как актьорите успяха да повишат в пъти интереса към театъра?
- Нацията има нужда от култура и духовност. Лимитът на простотията и на тъпостта на политиците е достигнала критична точка. Народът има нужда от глътка въздух, която намира в един друг свят, който му предлага театърът.
- Брани ли достатъчно САБ правата на актьорите?
- Ще ти дам един пример. В Париж работих по международен проект "Бръснещ вятър" - представление с японски, френски, американски и български актьори, в "Еспас Актьор" - престижен театър в центъра на столицата. Дойдоха двама мъже и една жена с костюми и ни попитаха какво правим в театъра... Обяснихме, че работим по международен проект, а те мило ни информираха, че нямаме право да работим, защото има достатъчно безработни френски артисти! Наложи се да се намеси тяхната заместник-министърка на културата... Същото ми се случи по време на снимки в Португалия. Искам и ние да сме така Днапред с материалаУ!
- Ако театърът е вид лудост, ти луд ли си?
- Няма как да не съм! Мисля си, че за човек на изкуството това е полезно. "Не е необходимо да си непременно луд, но все пак помага." В тази професия е необходимо да си луд. Ние вярваме в мечти и изграждаме свои въздушни кули. Дори и да нямаме насреща си вятърни мелници, ще си ги измислим и ще се втурнем в предварително загубена битка. Луди сме! Но красиво луди. Нима не е лудост всяка вечер да играеш чужд живот, да се обличаш и преобличаш по няколко пъти и да говориш като свои не твои думи? И все пак е прекрасно! Да задържиш вниманието на много хора, да ги накараш да мислят, да ги вдъхновиш... Затова театърът е толкова велико и вечно изкуство.