Писателката Неда Антонова: Левски не е убил момче!

Коя е тя

Неда Антонова е автор на исторически романи, новели и пиеси. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист, редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец". Последните й романи "Царица Елеонора Българска", "Съвършената Стойна Преподобна" и "Неговата любима", посветена на Венета и Христо Ботев, се радват на голям успех. Част от творчеството й е преведено на френски, руски, чешки, полски език. Неда Антонова е единствената жена, носителка на наградата "Златният меч" за най-добър разказ на списание "Български воин".

- Г-жо Антонова, чрез новия си роман "Първият след Бога - любовта и смъртта на Васил Левски" вие развенчавате една приета от историците хипотеза, че Левски е убил момче - младия слуга на чорбаджията Денчо Халача Стойчо Гергинов. Каква е вашата теза и по какво тя се отличава от приетата досега?

- Моята теза гласи: Не Левски е убиецът на слугата на Денчо Халача.

- На какви доказателства и източници се позовава изследването ви?

- Източниците са същите, които съществуват вече 144 години след гибелта на Апостола. Причината те да не бъдат забелязани се крие в това, че доказателствата не лежат на повърхността на събитията, че някои от източниците на информация си противоречат в назоваване на фактите и в тяхното тълкувание и че в първите години след обесването малцина са били онeзи, които са искали да си припомнят събитието и да търсят неговите причини и извършители, а и да съхранят фактите в точния им вид.

- На колко години всъщност е бил убитият слуга и как научаваме за реалната му възраст?

- Според съвременниците на събитието младият слуга Стойчо Гиргинов е бил на възраст от 20 до 24 години. Известно че той първо е слугувал у търговеца Иван Драсов в продължение на пет години, а после е станал слуга на Денчо Халача. От времето у Драсов, който е член на тайния революционен комитет в Ловеч, Стойчо познава Левски лично.

- Какъв е генезисът в разбиранията на Апостола за това как трябва да се събират средства за народното дело?

- Съгласно устава на организацията, приет от общото събрание в Букурещ през пролетта на 1872 година, събирането на средства за въоръжаване се възлага на революционните комитети, като всеки комитет е бил длъжен да намери начин да се снабди със сума за закупуване на оръжие по начин, одобрен чрез вишегласие от всички членове. Прилагането на устава на практика обаче довежда до терор, който става причина за активиране на полицията и вместо полза насилственото събиране на средства от богатите българи причинява огромни вреди на организацията. Тогава Левски решава да промени тактиката и да предприеме лично посещение при родолюбиви и богати чорбаджии, за да постигне снабдяването със средства, залагайки в разговорите си на тяхната съвест и родолюбие. Първият му успешен опит се е случил в Троян и тъкмо той му дава кураж да продължи с "мирната" тактика.

- Как Левски уговаря среща с чорбаджи Денчо и осъществява ли се тя?

- На едно от заседанията на Ловешкия комитет, проведено по времето на мирната тактика, Левски споделя идеята си за среща с чорбаджията. Членовете на комитета са запомнили неговата реплика: "С него ще се заема аз". И това по-късно се оказва една от причината някои хора, без да са били свидетели на убийството, да твърдят, че негов извършител е Апостола.

- Бил ли е Дякона въобще в къщата?

- Не. Има свидетелски показания.

-Фалшификат и спекулация ли е т.нар. самопризнание на Левски, което той е изпратил под формата на писмо до Каравелов?

- Ако това писмо е било изпратено до Каравелов, то е щяло да се намира в оня чувал с документи - архива на тайната революционна организация, който по неведоми пътища попада в ръцете на комисията, разследваща обира на хазната в Арабаконашкия проход и залавянето на Левски. Но сред документите подобно самопризнание на Дякона до Каравелов не е намерено. Въпросното писмо се появява на бял свят много години след Освобождението и е предадено в Националния исторически архив не от жената на Каравелов, до когото уж е било изпратено, а от Кириак Цанков. Писмото не е било подпечатано, както личи от Хронологията, публикувана от Кирила Възвъзова. Всички събития около това писмо навяват съмнения за неговата автентичност.

- Имал ли е някой причина и каква да набеди Левски в извършването на убийство?

- Левски се е борил сам срещу две империи - Османската и Руската. И двете са имали причини да искат смъртта му. Съгласно османското законодателство революционната дейност на Апостола е можела да бъде наказана с доживотна каторга. Само отнемането на живот се е наказало със смърт. А заповедта на великия везир до разследващата комисия е изисквала точно това. И заповедта е била изпълнена.

- След вашия роман, мислите ли, че църквата ще склони и ще канонизира Васил Левски като светец, каквото досега отказваше да направи, именно заради въпросното убийство?

- Левски не се нуждае от благословията на църквата, защото той отдавна е канонизиран от българския народ и смятан за най-достойния българин, за първия след Бога.

Любен ДИМИТРОВ