80-годишният мореплавател д-р Васил Куртев: 10 години си строих яхтата

За 22 месеца обиколих света с нея

КОЙ Е ТОЙ:

Д-р Васил Куртев е стоматолог по образование. Роден е в Каварна и носи морето в сърцето си. Трикратен носител е на престижната награда "Златен глобус" заради своите водни подвизи. Детската му мечта е да обиколи света с яхта. На 80-годишна възраст успява да я осъществи. Така на 5 август 2015 г. започва своята околосветска обиколка по вода. За 22 месеца мореплавателят минава 26 000 мили, преборвайки се с бури и ветрове. Ето какво сподели той за своето приключение пред "България Днес".

Доли ТАЧЕВА

- Д-р Куртев, наскоро се върнахте от околосветско пътешествие, продължило 22 месеца. Откъде идва страстта ви към ветроходството и как се решихте на подобно приключение?

- Аз съм израсъл край морето. Още от съвсем малък ми се искаше да имам лодка и понеже нямаше как да си купя, се хванах сам да си строя. От тогава една строих, друга не ставаше, но в края на краищата натрупах опит и успях. Сега дойде време, когато съм свободен и, както знаете, се хванах и обиколих света.

- Да разбирам, че яхтата "Одесос" е направена изцяло от вас?

- От мен и от брат ми! Той събра екип, който я проектира, и ние я изпълнихме. Направихме две. Една за него, една за мен. Строих я 10 години, защото по това време практикувах и професията си. Това далече не е първият ми опит. Преди 20 години построих една дървена лодка, с която участвах в прекосяване на Атлантическия океан, от Англия до Щатите, и спечелих награда за това.

- Сам ли заминахте?

- На тези години нямах амбициите да заминавам сам. Договорихме се с един мъж, но в средата на Средиземно море той се отказа. Имал работа и ме напусна.

- Какъв багаж взехте със себе си и с какво се хранехте?

- По-рано са носили много работи, особено за ядене, но сега дори на най-отдалечените острови има супермаркети и можеш да си купиш каквото искаш. Вода също има на повечето места. На яхтата си имам кухня и сам си приготвях храната. За съжаление нямам фурна, само котлон. Но в една тенджера под налягане може да направиш много неща.

- Откъде се разкрива най-хубавата гледка и кое място се запечата най-силно в сърцето ви?

- Когато за първи път видиш нещо, дори пустинята е интересна. Едно от местата, които най-силно ми направиха впечатление обаче, бяха Маркизките острови във Френска Полинезия. Там има високи планини, вулканични острови, с много богата почва, много дъжд и пищна зеленина. Разликата в температурите зиме-лете е 2-3 градуса.

- Накъде ви отвя вятърът след това?

- Следващата група острови беше Туамоту в Тихия океан. Там хората живеят много откъснато. От време на време идват кораби само да ги снабдяват и да им взимат продукцията, която най-често е сушени кокосови орехи. На остров Манихи се запознах с хлебаря, с който ходихме за риба. Там дори има ферми за отглеждане на седефена мида, която произвежда перли. После отидох в центъра на Полинезия, на остров Таити. Те са като самостоятелна държава, въпреки че Франция им осигурява полицията, учителите, докторите. Те са щастливи хора, не само заради климата, а и защото не плащат данъци.

- Прекарали сте и доста време в открити води сам. Как се бори скуката на яхтата?

- Имам такава максима - аз съм в мир със себе си. Скука не ме е натискала много, защото по цял ден има какво да правиш. Когато не бях зает с навигацията, просто мечтаех.

- Случвало ли ви се е да се загубите или да се разболеете по време но околосветската си обиколка?

- Със съвременните средства за навигация няма как да се загубиш. Бях се подготвил. Иначе със здравето почти не съм имал проблеми. Един път само вдигнах рязко висока температура. Грип или нещо подобно ме хвана. В края на краищата се разминаха нещата. Акостирах в едно пристанище и се оправих за няколко дни.

- С какви други трудности се сблъскахте през тези 22 месеца?

- Почти на края на моето пътуване, за да стигна до Суецкия канал, минах през Червено море. То отвсякъде е заобиколено с пустини. Като задуха силният вятър, който носи пясък със себе си, пренесе в морето пясъчна буря. То дори не е точно пясък, а е нещо като глинен прах. Продължи ден и половина. Той блокира ролрифа - устройството, което служи за навиване на предното ветрило. Като блокира, беше много трудно да го прибера. Стигнах в едно пристанище, започнах да го поливам с вода, то скърца пясък вътре, но го оправих.

- А срещнахте ли пирати по пътя?

- Не дай си Боже. В днешно време почти няма пирати. Те се навъртаха само в Сомалия, където арестуваха кораби и искаха пари след това. Тази година имаше един случай. Но беше повече караници между рибари, защото нахлули в техните води и нападнали кораба.

- Вие сте преминали и през един доста нестабилен геополитически район. Създадоха ли ви някакви проблеми и въобще как ви приеха хората по света?

- Слава Богу, не съм имал проблеми. В Саудитска Арабия не приемат много яхтсмените, но в останалите страни хората бяха любезни. Във Френска Полинезия навремето мореплавателят Джеймс Кук дори е нарекъл част от островите "Дружески острови". Успях да създам нови приятелства, за което много се радвам.

- Как се почувствахте, когато акостирахте на родния бряг и кое беше първото нещо, което направихте?

- Бях радостен. Все пак след толкова време,човек се уморява от новите неща и възприятия. Тогава вече му се иска да се върне вкъщи. Аз изпълних една много отдавнашна мечта и съм щастлив. Още като влязох във Варна, имаше уредено посрещане, хората ме уважиха.

- Обмисляте ли нови пътешествия занапред?

- Нови пътешествия?! Единственото пътешествие, което ми остава, е да си отида от този свят. Не е нормално на тази възраст да правя грандиозни планове за бъдещето. Ако се наложи нещо да помогна на сина ми или на племенника ми - с удоволствие. Пък и морето е до мен. За риба ще си ходя винаги, но на по-дълги плавания вече едва ли.