Хилда Казасян: С Чочо имахме бурен живот

Публикувана: 20.06.2017, 15:07 9774 Автор: БД Онлайн

Коя е тя:
Хилда Казасян е родена на 27 март 1970 г. в София. Дъщеря е на големия български диригент и композитор от арменски произход Вили Казасян (1934-2008) и Надежда Ранджева. През 1989 г. завършва Националното музикалното училище „Любомир Пипков“ със специалност „Ударни инструменти“ и продължава образованието си в класическия отдел на Консерваторията отново с ударни. Има 7-годишен брак с актьора Чочо Попйорданов (1964-2013). След това Хилда има връзка с бизнесмена Симеон Бучков-Бучи, от когото има дъщеря Надежда-Мари. Няколко сезона е член на журито на „България търси талант“, както и на "Като две капки вода". Преди дни тя представи видеото към последното си парче „Мартенски води“ по време на концерта си Jazzy Train заедно с музикантите Живко Петров, Христо Йоцов, Михаил Йосифов и Димитър Карамфилов.

- Защо „Мартенските води“ станаха юнски?
- Защото тази красота, която е изненадваща и за самата мен и която е създал режисьорът в самото видео, е едно слънчево, красиво, разцъфтяло време, което няма как да е през март.
- Последният ти концерт се казваше Jazzy Train. Накъде води този джаз-влак и има ли последна спирка?
- За огромна радост джаз-влакът няма последна спирка! Това е избор на съществуване, който съпътства житието и създава една фантастична атмосфера, която се превръща в част от живота.
- Още владееш ударните инструменти...
- Разбира се, всички, които са били на наши концерти, знаят, че сядам на ударните. И това е една много сериозна част от това, което правя на сцената.
- Какво те изкушава в музиката? Какво слушаш?
- Изкушава ме самата музика. И ще изненадам, като кажа, че всъщност най-много обичам да слушам тишината. Иначе, разбира се, това отново е джаз, както и класика. Нямам любим музикант, защото те са толкова много и са толкова различни, че непрекъснато сменям това, което слушам, за да чуя първо новите неща. А това е такова необятно море от хубава музика, че човек няма как да изслуша всичко, което дори само би харесал.
- С кого би искала, а не си успяла да направиш дует досега?
- Не е имало такъв случай. Реализирала съм всичко, което ми е хрумвало, понеже много обичам дуетите - с Любо Киров, с когото направихме една фантастична песен „Лав“, с Васил Петров, с когото имам доста дуети. А на концерта, посветен на моя баща, пея с Орлин Горанов. И сега - най-вълнуващото, с един изключителен пианист, с един гигантски музикант Живко Петров, с когото заедно направихме Waters Of March („Мартенски води“).
- Какво наследи от баща си, на какво те научи той?
- Надявам се много силно да съм наследила поне мъничка част от тези качества, които го правеха уникален, защото смея да твърдя, че Вили Казасян беше един наистина уникален човек; да съм взела поне мъничко от неговата широка скроеност, от качеството му да застава над дребните неща в живота; част от благородството му и дано - част от музикантлъка.
- Съжаляваш ли за нещо в живота си? Пропусна ли нещо важно? От какво се лиши в името на пеенето?
- При мен никога пеенето не е вземало нищо важно, единственото, за което съжалявам, е, че не съм започнала да го правя сериозно много по-ран. Но пък съм обсолютно убедена, че нещата си идват в точното време и на точното място - тогава, когато са най-добри за теб. И вече съм толкова силно убедена в това, че то ме прави да съм много по-спокойна и всъщност да не съжалявам за нищо.
- Как ще запомниш Чочо? Кой е най-ценният ти миг с него?
- Не мога да определя най-ценния миг, защото с Чочо съм имала един бурен живот, щастлив и изпълнен с повече емоции, отколкото човек може да понесе. Ще запомня един изключителен човек, изпълнен с толкова много любов, колкото много малко хора могат да понесат.
- Създаде собствен стил - и на пеене, и на обличане, през годините. Как се постига това? Имаш ли личен стилист, който се грижи за имиджа ти?
- Не, нямам стилисти и гримьори. Стилът ми е това, което нося в себе си. И тъй като смятам, че човек трябва да е такъв, какъвто е, независимо какво прави и с какво се занимава, независимо дали касае взаимотношенията между хората или стила на обличане и хранене, най-важното е човек да не изневерява нито миг на себе си в името на каквато и да е модерност и да се поддава на някакво моментно влияние. И тъй като нося това в себе си, то е постигнато без капка усилие. Това просто е начинът ми на съществуване.
- Смяташ ли стила на първата дама Десислава Радева за безупречен?
- Ако преди години тези неща ме занимаваха, то през последните 7-8 нещата толкова много се опошлиха, че съвсем честно казано - политиката въобще не ме интересува! Даже нямам потребност да изказвам мнение по подобни теми.
- С кои колеги поддържаш приятелски връзки?
- С абсолютно всички музиканти, с които работя! Преди всичко ние сме приятели, което за мен е задължително правило. Те са хора, с които прекарваме много вечери заедно, а това прави работата ни изключително приятна. А мисля, че това си личи и във всичко, което правим заедно като музика.
- Готвиш ли вкъщи арменски манджи?
- Имайки предвид, че имам три арменски ресторанта - в София, Банско и Созопол, това е единствената храна, която не готвя отдавна, защото разполагам и с изключителни готвачи, които перфектно готвят тази храна. Обичам да правя леки неща, здравословни и такива, каквито обича скъпата ми дъщеря, която се старая от мъничка да хапва качествена храна. Правя много салати, леки супички и италианска паста, плюс традиционните български манджички - от миш-маш до пиле с ориз, каквито тя много обича.
- Кое ти носи всекидневните радости?
- Вероятно ще те разочаровам, но това са любимите ми домошарски забавления - да си седя вкъщи, да съм си подредила къщата, а когато трябва - и украсила, да си пия сутрешното кафе на спокойствие, да напазарувам и да сготвя нещо вкусно.
- А какво те ядосва?
- Работя доста сериозно върху себе си с помощта на една изключителна жена - Милена Голева. Нейните медитации, които всеки може да намери в интернет, са изключително полезни да направят спокоен духа ти, да успяваш много повече да се радваш на живота, вместо да търсиш причини да се ядосваш. И това дава едно голямо спокойствие на духа, което прави всъщност живота много по-красив и по-лесен.
- Преди време се включи в подписка срещу монополите. Мислиш ли, че гражданското недоволство успява да се пребори с обществените проблеми?
- Смятам, че все повече и повече се създава гражданско общество и това, че хората спонтанно излизат на улицата по конкретни проблеми, които ги вълнуват, независимо дали аз съм съгласна с това или не, правят нещата да изглеждат все по-успокоително.
- Какво ти предстои в близко време?
- Изключително съм щастлива, че в началото на юни само за миналата седмица получих покана за три концерта с прекрасната музиката на моя баща и с аранжиментите на Христо Йотов за симфонични оркестри - на 29 август в Летен театър в Бургас, където ще изпълним програмата с Бургаския симфоничен оркестър, на 4 октомври в зала „България“ с биг бенда на БНР и навръх рождения ден на татко, 8 декември, в Плевен заедно с плевенските симфонисти.
- Ще се омъжваш ли?
- Защо човек трябва да разваля нещо, което е толкова хубаво?