Янка Рупкина, народна певица: С Надка съчинихме песен насън

Пея и плача, плача и пея на гроба й

Коя е тя:
Янка Рупкина е родена на 15 август 1937 г., макар официално датата да фигурира като 25-и. Започва да пее от съвсем малка, а на 22 години печели първата си награда от събор-надпяване. Там я откриват за Ансамбъла за народни песни към БНР и тя над 30 години е негова солистка. Прави много записи за радиото, издава няколко грамофонни плочи в "Балкантон“, снима много филми за БНТ. За изключителното си вокално майсторство е удостоена с многобройни награди, а творческата й кариера включва над 35 хиляди концерта у нас и в чужбина. Самостоятелно и с трио „Българка“ осъществява съвместни проекти със световноизвестни музиканти. Солист е и на първия ансамбъл „Мистерията на българските гласове“. „България Днес“ я откри в родното й с. Богданово, където певицата посрещна рождения си ден.

Ани Романова

- Тези дни отбелязахте рождения си ден. Къде и с кого го празнувахте?
- Родена съм навръх Успение Богородично, затова празникът е двоен за мен. Празнувах с близки приятели в родното ми село Богданово, чието име означава „Богово село“. Заедно празнувахме още от обяд с председателката на пенсионерския клуб тук, носещ моето име, с авторката, написала книга за с. Богданово, и с местния магазинер. Дамите донесоха салата, печено агънце и кекс, а той - ракийка. Слушахме народна музика по БНР и й припявахме. Вечерта дойдоха още приятели.
- Специално за двойния празник ли бяхте там?
- Не, пристигнах в Богданово няколко дни по-рано заради снимките на един документален филм за творчеството ми. Прави го Елица Василева. Хората навсякъде ни посрещаха с гозби и баници, вино и ракия, но най-вече - облечени с носии от моя роден край. Така реших да остана още малко, за да посрещна и рождения си ден тук.
- Липсваше ли ви Надка Караджова на празника?
- Двете с Надка си казвахме "сестричке". Бяхме изключително близки, дори години наред живеехме в два съседни входа на един блок в столичния кв. „Борово“. Често ми даваше нейни дрехи - в самолетната катастрофа бях с нейно палто, а след като почина, мъжът й ми подари неин костюм и пардесю... Много ми липсва - не само на празниците, когато доста сме се събирали и пели заедно, но и в обикновените делнични дни! И не е вярно, че времето лекува - колкото повече време минава, толкова по-мъчно ми е за нея. Дори й посветих една много тъжна песен, при това с Надка я съчинихме насън!
- Как така - с Надка насън?
- Една нощ преди няколко години сестричката Надка ми се яви в съня. Беше усмихната и лъчезарна, както и приживе, от нея буквално струеше доброта. Беше приседнала на ръба на леглото ми, поговорихме си и накрая попяхме. Когато се събудих, усещането беше невероятно - сякаш не е било сън, а тя още е в стаята! Песента, която пяхме в съня ми, не ми беше позната, но звучеше в главата ми. Като станах, записах текста, а по-късно изтананиках мелодията в студио и така я възпроизведоха музикално, а аз я изпях. Аранжимента на песента го прави един датчанин, с когото подготвяме албум, като всички аранжименти са негови. "Песен за Надка" е много тъжна, но извира от дълбините на душата ми и съм вложила всичките си емоции и спомени, свързани с моята скъпа приятелка.

- Посещавате ли гроба й?
- Не само нейния! Редовно ходя на гробищата в Орландовци, където почиват вовеки веков Големите - Вълкана Стоянова, Стефка Съботинова, Костадин Гугов, Коста Колев... Обикалям местата им за вечен покой, паля по свещичка и оставям цветенца. Най-много стоя на гроба на Надка. Винаги като ходя там, присядам и започвам да пея някоя от любимите ни песни, а сълзите ми сами потичат... И така пея и плача, плача и пея...
- Коя своя песен смятате за емблематична?
- Няколко са, но определено най-известна е "Калиманко, денко, мари хубава". Наричам я космическа, защото тя звучи някак извънземно. С нея именно прославих България, защото, освен че е много красива и като текст, и като музика, тя е изключително трудна за изпълнение. Освен това за "Калиманка" с бившата „Мистерия на българските гласове“ получихме „Грами“ - най-престижната световна награда! А с трио „Българка" имахме една песен - „Страти Ангелаки думаше“, заради която ни нарекоха „Бийтълс“ на народната музика. Обичам си също и "Мама Керанка", посветена на покойната ми майка, на чието погребение не успях да присъствам, защото бяхме на световно турне от ЮНЕСКО, посветено на защитата на човешките права... А като се върнах, едва записах песента - изплаках си очите, но точно тя звучи в един филм, в който участва Анджелина Джоли (в парче на британската група „Лефтфийлд“ от саундтрака към „Лара Крофт“ - бел. а.)
- Как успявате да опазвате правата си на изпълнител?
- Член съм на новия Европейски съюз на музикалните дейци, чийто председател е Кирил Икономов, а аз съм в Управителния съвет, експерт по фолклора за България. И призовавам всички мои колеги и приятели да се включат към нас, защото се борим за правата си, които години наред реално не са били защитени от интелектуални кражби.
- От кого научихте, че ще получавате доживотна месечна пенсия от 700 лв.?
- От вас, медиите! Не се намери никой друг да ми съобщи новината, която бе една от най-хубавите през живота ми! Зарадвах се, защото всичко, което сме давали години на България, е било от сърце! Затова мисля, че наградата е заслужена, но позакъсняла. Много е хубаво да те наградят, докато си жив. Защото, като си отиде човек, няма нужда от никакви награди!
- Вярно ли е, че гласът ви е изчезнал след самолетната катастрофа?
- Да, тогава от стрес два месеца не можех да пея - гласът ми беше изчезнал. Но след това се възстанови напълно и продължавам да пея със същия глас, със същия тембър, дори и сега, когато навлизам в кръглите си 80 години!