Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/6401252 www.bgdnes.bg

Духовният пастир Кусан Хадавян: Вече не се жалят на арменския поп

Халваджиян и Астор идват на църква

Кой е той

Протойерей Кусан Хадавян е роден през 1949 г. в София и от дете служи в Арменската апостолическа църква у нас. Първо през 1962 г. официално става певец, а после постепенно преминава през всички степени в църковната йерархия. От 1992 г. е ръкоположен за духовен пастир на арменската общност в София. Пише стихове, има издадена стихосбирка на арменски език.

Алексей Гилтяй

- Отец Кусан, каква е историята на известния израз "Оплачи се на арменския поп"?
- Този израз има дълбок смисъл. По време на турското робство арменските духовници безкористно са помагали на десетки български заточеници в Диарбекир. Дори Христо Ботев чрез вестник "Знаме" публично благодари на тамошния арменски владика "за добрите му християнски дела". Има и много писма от български революционери, в които се говори за ролята на арменските духовници в Пловдив, които, използвайки своето влияние в конака, са ги спасявали от бесилката. Затова се казва "оплачи се на арменския поп".
- От какво се оплакват хората на арменския поп?
- Повечето хора в днешно време смятат, че едва ли свещеникът би могъл да бъде в помощ. При мен са идвали, за да искат материална подкрепа или са споделяли болки, тревоги, разочарования. Ние вече нямаме това влияние, което нашите предци са имали и дори са спасявали революционери от бесилка. Винаги съм се старал да бъда благ с хората, смирен, коректно и с уважение към всяка една личност.
- Как попаднахте в църквата?
- Моята баба ме хващаше за ръка всяка неделя и ме водеше в църквата. Още от малък проявявах интерес към иконите, одеждите. Дори вкъщи си бях направил собственоръчно олтар.
- Колко арменски църкви има у нас и каква е числеността на арменското общество?
- Официално има 11 арменски църкви. Най-старата е русенската, където синът ми е отец от 1999 г. Строена е през 1610 г. Приблизително 14-15 хил. души е арменското малцинство в България.
- Може ли българин да се кръщава в арменска църква?
- Личното ми мнение е, че може. Имал съм такива случаи. Но ако някой официално поиска да бъде кръстен, трябва разрешението на висшия духовник - духовния глава на арменската общност. С негово благоволение може. Когато издаваме документ, той е на арменски и български. Доколко българската църква признава кръщенето, е друг въпрос.
- Какво е отношението на арменската църква към разводите, хомосексуализма, абортите?
- Нашата църква разрешава разводите при определени обстоятелства - буквално има точки и параграфи кога може да бъде разрешен развод. Но едва ли някой ще се допитва до църквата, ако е тръгнал да се развежда. Нашата църква е против хомосексуализма и абортите. Един аборт може да се окаже фатален за една жена, която в бъдеще би желала да стане майка. Нека бъдат разумни, внимателни, сега има достатъчно начини и средства, за да не се стига до нежелано забременяване.
- Защо българите сме сред най-нещастните народи в целия свят?
- Нещастието на хората се крие в самите нас. Ако ние сме коректни, човеколюбиви, дружелюбни помежду си, бихме могли да превърнем живота си в песен. Важна предпоставка е и материалното състояние. Много от хората в по-преклонна възраст нямат достойни старини. За нещастието допринася и негативната хроника. Нека видим телевизиите - положителното, позитивната енергия е много малко. В новините всичко е изпълнено с негативизъм - катастрофи, убийства, самоубийства, бедствия. Набива се в подсъзнанието ни.
- Откъде идва типичната за нас завист?
- Това нещо е вродено в самия човек. Аз не съм светец, имам своите човешки грешки. Но когато виждам дарованието в някоя личност, много се радвам. Ако желая нещо да постигна, искам да е по благороден начин, с честен труд. Без да вредя, без да злословя. Ако завистта е с положителна насоченост, може да бъде насърчавана. Но не и да се цели да се навреди някому. Нека да си зададем този въпрос: Съседът има повече блага от мен, но аз имам ли неговия ум, неговите качества? Като не ги притежавам, ще се задоволявам с това, което имам.
- Да вярваме ли в чудеса, какво е за вас чудото?
- Чудото за мен е да се сбъдне мечта, нещо, което много силно искаме. Вярвам в чудеса. Най-хубавите млади години в живота ми преминаха в болници. Преди да бъда ръкоположен в свещенически сан, работих като техник и имах такива болки в ставите, че трябваше години да се лекувам. Бяха ме отписали, не можех да стъпвам. Вярата помага на болните. Когато имам някакъв проблем, винаги съм отправял взор към Нашия спасител Исус Христос, към Света Богородица. И съм получавал помощ и подкрепа. Вярата и медицината могат да вървят ръка за ръка. Ако Бог реши да помогне на вярващия човек, той ще го насочи към подходящия човек, подходящия лекар. Аз бях върл пушач, отказах цигарите изведнъж на Малка Богородица и вече 35 години не съм слагал цигара в устата си. Дойде точното време и час, това също е малко чудо.
- Какво е мнението ви за тачените сред българите леля Ванга и учителя Дънов?
- Религията забранява спиритизма - гадателство, гледане на карти и т.н. Но човешкото същество понякога изпада в криза и търси всякакви начина да намери утеха. И на мен се е случвало - леели са ми куршум, преди да стана свещеник. Бог помага, но понякога тази помощ закъснява и тогава човек прибягва до такива средства. Като пророчицата Ванга. Не я отричам напълно, но като служител на църквата трябва да се придържам към това неодобрение. Когато човек е отчаян, опитва всичко.
- Какво беше отношението към арменската църква по времето на социализма?
- Още в училище учителите знаеха, че посещавам църква. Бях по-уединен, усамотен, някои дори са ми препоръчвали да стана духовник. Бях и пионер, и комсомолец, но това не ми пречеше да посещавам в неделя нашата църква. Арменците сме възпитани в дух на подчинение към законите, не сме създавали никакви проблеми на властта. В дух на признание и благодарност, защото през 20-те години на 20-и век хиляди арменци намират подслон в България. Никой не ни е пречил. Единственият ми лош спомен е от 1984 година, когато работих в институт за изчислителна техника. Бяхме се записали за екскурзия до Гърция. От целия списък извадиха само мен и съпругата ми, това ме натъжи. Но на следващата година ни пуснаха.
- Идват ли известните български арменци на църква?
- Познавам всички. Астор е посещавал църквата, той участва и в мероприятия на нашето общество. Хайгашот Агасян много често го виждам. Армен Назарян и Магърдич Халваджиян също са идвали, правили са кръщенета.
- Познава ли вашият народ поемата на Яворов "Арменци"?
- Знам наизуст тази прекрасна елегия. На няколко пъти съм я рецитирал с такова чувство, с каквото само арменец може да рецитира, усещайки тази национална трагедия. Ние изключително много тачим Яворов, пиеси за него са писани. Лично аз като дете познавах писателя Михаил Кремен, моите родители работеха в сладкарница до неговия дом. Той ми е разказвал, че Яворов е писал по 1-2 часа на ден, но само рано сутрин, когато мозъкът е най-бистър. Ходили сме на гроба на Яворов, изнасял съм панихида на арменски език и съм рецитирал "Арменци". Това е нашата признателност към гения. Докато Бог не ме лиши от разум и съзнание, винаги това стихотворения ще бъде свежо в моята памет.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама