Убиецът на банкерката прописа в килията

Не иска да бъде оправдан, а разбран в автобиография

Година отнема на Любомир Симеонов да обясни защо застрелва Павлинка Йовчева

Година зад решетките отнема на "убиеца на банкерката" Любомир Симеонов да събере всички факти и спомени за кървавата вендета и да напише книга. В нея той разказва за безизходицата, подтикнала го да отнеме човешки живот. Това сподели пред "България Днес" близкият приятел и редактор на осъдения мъж - Веселин Стаменов.
Дума по дума мъжът мотивира решението си да купи незаконен пистолет от циганската махала в Хисаря и с него да разстреля хладнокръвно банкерката Павлинка Йовчева. Жената е убита посред бял ден на 23 септември 2013 година на улица в центъра на Бургас.

Кървавата вендета е с двугодишна предистория. Банкерката рекетира Симеонов за 220 хиляди лева, като се заканва да провали европроекта му за строеж на фабрика за билки на стойност 2,3 милиона лв. Симеонов решава да сложи край на тормоза. Насочва пистолет към 54-годишната банкерка и я разстрелва право в сърцето. Мята се в колата си и отпрашва към София, където планира да се предаде. По радиото чува, че полицията е блокирала всички пътни артерии извън Бургас, и решава, че няма да стигне до столицата. За да не го заловят и обвинят и в опит за бягство, той отбива към Сливен, оставя колата си на паркинг в близост до Областната дирекция на полицията и спокойно се нарежда на опашката от граждани, които подават жалби и сигнали. Когато му идва редът, вади личната си карта и казва на дежурния полицай:
"Може би вече сте научили за убийството в Бургас отпреди 1 час. Аз съм стрелецът! Моля ви, кажете на вашия началник, че се предавам доброволно и да дойде, за да арестува един подполковник от Българската армия", втрещява околните Симеонов.
Полицаят се опитва да изгони Симеонов от опашката: "Аман от смахнати! Кой убиец ще се предаде така!", казва униформеният.
Стрелецът спокойно сяда на един от столовете и търпеливо чака. 15 минути по-късно в помещението за граждани с трясък нахлуват няколко маскирани полицаи с автомати и се нахвърлят върху него с викове: "Легни на земята! Не мърдай!", крещят полицаите.
Любомир Симеонов е арестуван и на 31 март 2015 година е осъден окончателно от ВКС на 20 години затвор, които трябва да изтърпи в затворническото "Кремиковци".
"Той осъзнава, че е извършил нещо ужасно, не иска да бъде оправдаван или реабилитиран, а да бъде разбран. Той е горд и никога не би си признал, но за мен той живее в затвора ден за ден", сподели още пред вестника близкият приятел на Симеонов - Веселин Стаменов.
"Самият той се ядосва и казва, че вместо да се разхожда в парка с внуците си, гние в затвора", обяснява още Стаменов.
"В затворническото общежитие той работи по доставките на хранителни продукти, включва се в много дейности и инициативи. Помага в организацията на тържествата за различни празници", обяснява още близкият приятел на Симеонов.
"Любо има безусловната подкрепа на цялото си семейство. В затвора го посещават десетки приятели, на свиждане ходят дори съучениците му от гимназията. Посещават го дори хора, които не го познават, но са изпаднали в безизходица и имат проблеми като неговите. Отиват и търсят съвет и оказват подкрепа", обяснява още Стаменов.
каре

Правят му концерти в пандиза
"В никакъв случай не се чувства добре в затвора, но никога няма да си го признае. Така е възпитан. Изживява си мъката сам. Често приятелите му и внуците му организират концерти в затвора, за да го виждат по-често", разказва още приятелят на осъдения на 20 години за хладнокръвното убийство.
"Със сигурност ще иска да излезе предсрочно от затвора. Той не спира да работи и два дни като склададжия му се броят за три излежани. Като му дойде времето, може да поиска и помилване, но се притеснява близките на разстреляната банкерка да не му попречат", обяснява още Стаменов.
"Беше много куриозно, но три дни след като обявихме, че Любомир Симеонов ще издаде книгата "Размисли от килията", получихме запорно съобщение, че всеки хонорар, който би получил от тази дейност, ще бъде отнет в полза на кръвнината от 270 000 лева, на която е осъден. А книгата все още беше в проект. Ако и другите институции, които е търсил за помощ, бяха се задействали толкова бързо, нямаше да се стигне до този фатален ден", обяснява още близкият приятел на Любомир Симеонов.