Четири страни увеличават ядрения си арсенал - Китай, Индия, Северна Корея и Пакистан

Общият брой на ядрените бойни глави по света миналата година е намалял, но Китай, Индия, Северна Корея и Пакистан изглежда увеличават арсеналите си от атомно оръжие, съобщи днес Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СИПРИ), цитиран от Асошиейтед прес.

Според института развоя на Севернокорейската ядрена програма "е допринесъл за международна политическа нестабилност, която може да има сериозни последици".

По данни на СИПРИ към януари 2017 г. САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея са разполагали с общо 14 935 ядрени бойни глави, при 15 395 миналата година, предаде БТА.

Според информацията на института Северна Корея няма разположени бойни глави, но притежава между 10 и 20 "други бойни глави" - "използваеми бойни глави на склад и изтеглени от въоръжение бойни глави, на които предстои утилизация". СИПРИ уточни, че севернокорейските данни са несигурни.

"Предприетите в последно време стъпки в областта на ядреното разоръжаване са окуражаващи", заяви ръководителят на проект "Ядрени оръжия" в СИПРИ Шанън Кайл. "Положената през 2016 г. основа е надградена през 2017 г., като към юли тази година Договорът за забрана на ядрените оръжия е бил подписан от 122 държави", каза той.

Т.нар. забранителен договор може да бъде много важен етап в дългосрочната перспектива за ядрено разоръжаване, допълни Кайл.

По отношение на глобалните проблеми за сигурността СИПРИ посочи като положително събитие влизането в сила през 2015 г. на Парижкото споразумение за климата, прилагането на иранската ядрена сделка и резолюцията на Общото събрание на ООН през 2017 г. да се постави началото на преговори за премахване на ядрените оръжия.

Един проблем обаче продължава да представлява сериозно предизвикателство за сигурността и това е принудителното преселване.

СИПРИ отбелязва, че Африка и Близкият изток "заедно днес подслоняват две трети от преселниците по света". Институтът уточнява, че миналата година броят на хората, напуснали родните си места, се е увеличил значително, надхвърляйки 60 милиона души.

Основната причина за преселническите кризи остават въоръжените конфликти, изтъква стокхолмският институт в 48-то издание на своя годишник.