Господ спаси рецидивист, обрал храм

На смъртен одър, болен от туберкулоза, 44-годишният циганин Емил признава пред свещеник и полицай за над 20 кокошкарски кражби. След като си признава греховете, крадецът, когото всички смятат вече за пътник, неочаквано се изцерява.
Разкаянието спохожда Емил в болница "Света гора", където рецидивистът е преместен да чака поредната си присъда. Задържан е с потеря, след като разбива касата на девическия манастир "Свети Никола" в Арбанаси навръх храмовия празник Никулден през 2015 година. Емил изчакал монахините - сестра Анна и сестра Петка, да слязат в града, за да плащат сметки. Знаел, че в спалнята им има пачка с пари. Оказват се 7900 лева. Използва отвертка и умело разбива вратата и касата, след което тръгва да бяга.
В момента на кражбата Емил е на свобода, след като е излежал 19-ата си присъда за дребна кражба в затворническото общежитие във Велико Търново. Признанията му помагат делото да се гледа по съкратено производство, но той е осъден едва преди няколко дни - на 4 години затвор. Вече е излежал две от тях в болницата, където се възстановил като по чудо. Пред ченгетата той разказал за всичките си престъпления.
"Господ му е простил за пореден път и го е изправил на крака, за да се поправи", разказва пред "България Днес" отец Зоран Мамучевски от Търновската епархия. Именно той повел по правия път Емил от затворническото общежитие.
"Посещавах го редовно, докато беше в затвора. Говорихме си и Емил даваше индикации, че ще се поправи и ще се интегрира. Излизаше на работа, правил съм му атестации, възлагал съм му задачи и той изпълняваше всичко стриктно", спомня си ясно отец Зоран.

В затвора също били доволни от поведението на крадеца, разказва и заместник-началникът на общежитието Милчо Минчев. Работел много, странял от сбивания и конфликти и нямал залитания по алкохол, цигари и хазарт.
"Още тогава започна работа при монахините и те бяха много доволни от него. Помагаше им стриктно с всичко", спомня си Минчев. Казва, че е разочарован, защото е повярвал на Емил, че когато излезе на свобода, ще си стъпи на краката.
Емил напуснал общежитието около 6 месеца преди кражбата. Започнал работа по морето като строител за лятото, но не му платили и си припомнил за добрия отец Зоран. Примолил му се да му помогне. Светият човек си спомнил за монахините от "Свети Никола" и те на драго сърце приели отново Емил на работа. Дали му подслон и храна и говорели с добро за него. Накрая той ги обрал. Когато научили за кражбата, се натъжили. Оттогава те затворили вратите си за затворниците от общежитието и отказали да ги приемат на работа.

"Така Емил с деянието си навреди не само на себе си, а и на други хора, които може да искат да се поправят. Сложи черно петно на тази практика", разказва отец Зоран, за когото свещеничеството е призвание. Той е роден в Македония, завършва в Кеймбридж и е на 27 години, когато го назначават за поп в Раданово. Малко след това прави приют за бедни в Горна Оряховица. Отец Зоран не е виждал и чувал Емил от кражбата.
От Районната прокуратура съобщават, че Зоран е бил с 19 влезли в сила присъди за кражби. Крадял предимно желязо - от гари на БДЖ. Сякаш не може да се контролира, смятат от затворническото общежитие. Според отец Зоран обаче той не си дава сметка какво губи, когато краде.
"Тези 7900 лева е можело да ги изкара с труд за четирите години, в които сега ще е в затвора. Доверието се гради трудно и аз бих му простил, помогнал, подал ръка отново, както казва Христос. Но винаги ще го държа встрани, докато не му повярвам отново", споделя натъжено попът.
С отец Зоран Мамучевски Емил си говорил за житейските грешки.
"Искам да си оправя живота, ми казваше", спомня си още попът. "Постоянно обещаваше на мен и най-вече на себе си, че няма да се поддаде на изкушението, че няма да позволи пак да се върне в затвора. Но Дяволът се е върнал за него и той се е поддал. Със стабилизирането на здравето му Господ му е дал последен шанс. Защото Бог е човеколюбив", обобщава светият човек.

Разбито семейство

Докато е в затворническото общежитие, никой не идвал на свиждане на Емил. Той имал жена и деца, но ги изоставил, за да скита из страната. Родителите му също никой не ги знаел кои са. Семейството му било разрушено, а близките му разпръснати.
След случая с Емил отец Зоран рядко идва в манастира, казват още от общежитието. Бил обичан сред затворниците, защото успявал да намери общ език с тях. Самият той преминал през перипетии в живота си. След като завършил в Англия, се оказал с диплома, но без работа и покрив на главата си. По това време се ражда първата му дъщеря Ана-Мария. След дълги безсънни нощи семейството на отеца идва в България и започва от нулата. Оказва се, че отец Зоран Мамучевски е най-младият свещеник в епархията. Късметът му се усмихва и е забелязан от владиката, с когото се запознават. Малко след това получава българско гражданство и благословия от дядо Григорий, който го ръкоположил за дякон на Никулден и за свещеник на Рождество Христово. За основна своя мисия сега приема построяването на църквата в горнооряховския квартал „Пролет“ и социалния дом към нея.

Кристина ДИМИТРОВА