Гард убива по погрешка Краля на контрабандата

"Не ми дреме за ченгета, следователи и журналисти. Всичките са мои хора. Аз ги храня и ще слушат Кроки. Иначе бой! Честен бизнесмен съм и държавата трябва да се съобразява с мен!"
Така обича да се хвали кюстендилският мафиот Емил Кирилов-Крокодила в началото на деветдесетте години. Приживе той става известен в медиите и с крилатата си фраза: "В България няма мафиоти, има бизнесмени". Повтаря я като мантра, докато не е застрелян по погрешка от собствения си бодигард в нощта на 1 февруари 1995 г. в кюстендилското село Горановци.
Високото самочувствие на бандита далеч не е без основание. Началото на прехода заварва Кирилов като дребен бандит. Заради уменията си да мачка всичко изпречило се на пътя му бързо се издига. Талантът му е оценен от основателя на ВИС-2 Васил Илиев, който го назначава за свой наместник в родния им Кюстендил.
Като дясна ръка на висаджията Кроки лично ръководи нелегалния трафик на гориво към Сърбия по време на югоембаргото.
На негово лично подчинение е легендарното ГКПП Олтоманци. В първите години на прехода граничният пункт се превръща в неофициална свободна зона за създадените с помощта на генерали от ДС силови групировки. Възползвайки се от търсенето, борческите бригади ежедневно прекарват под носа на властите автоцистерни и влакови композиции с бензин и дизел.

Благодарение на щедри спонсорства към ченгета, прокурори и политици разследванията за гигантските афери остават само на страниците на вестниците. Без последствия остават и десетките сигнали за пребити и рекетирани бизнесмени от мутрите на Крокодила. Малкото осмелили се да се оплачат са отвличани и малтретирани брутално пред погледа на безпомощните ченгета. Някои дори свършват в дупка нейде из хълмовете край Кюстендил, спомнят си хора от подземния свят.
Така за отрицателно време Емил Кирилов буквално се превръща в некоронован цар на подземния свят в Кюстендилско.
Вместо да изгние в затвора, край на престъпната кариера на Крокодила слага неговият доверен бодигард Асен Асенов. И то по случайност. В противен случай днес Кроки можеше да е успешно еволюирал в ролята на добре облечен бизнесмен.
По ирония на съдбата край на царската кариера слага наглед обикновен запой в притежавания от мафиота ресторант "Кроки" в Кюстендил. Привечер в кръчмата се събират аверите на Кирилов Асен Асенов, Валери Георгиев, Мартин Димитров, Драгомир Пенков и дъщеря му Ивона Николова. Докато обръщат чаши с уиски, получават задача от боса да прекарат през нощта камион с бензин в Сърбия. Като съвестни служители бандюгите моментално се мятат на джиповете и отпрашват към митницата в село Олтоманци. Докато рутинната операция по прекарването на камиона тече, мафиотите са забелязани от врага на Кроки Васил Велинов-Хитлера. Двамата дълго време са съдружници в контрабандата, но след скандал за пари Хитлера е отлъчен.
Щом вижда контрабандистите, Хитлера започва да кълне бившия си бос. Размяната на любезности преминава в юмручен бой и хората на Кроки са ступани. След намеса на ченгетата кьотекът е спрян, а гардът на Крокодила Асен Асенов отпрашва към къщата на шефа си, за да се оплаче. Докато Асенов ниже патилата си, жената на Крокодила бинтова кървавата му глава. В този момент тя не подозира трагическата ирония - бодигардът ще изиграе ключова роля в смъртта на мъжа й. Щом чува за геройството на Хитлера, Кроки скача като ужилен от леглото си и повежда акция за отмъщение.
Докато пътуват, той подава на гарда си пистолет "Валтер" с предупреждение: "Внимавай, зареден е!". Двете банди се засичат край село Горановци. Там Хитлера им прави засада, застава на пътя въоръжен с автомат и започва да стреля. Конкурентите отговарят моментално, стреляйки на месо. Виждайки, че става страшно, Кроки прави опит да прекрати екшъна. В стремежа си да балансира Крокодила попада между Хитлера, Асен и куршумите. Парче олово, изстреляно от бодигарда му, се забива в главата на бандита и го убива на място.

Вкарва Самоковеца в играта

Познанството с Емил Кирилов-Крокодила дава старт в кариерата и на друг легендарен контрабандист Константин Димитров-Самоковеца. Първите си стъпки в подземния свят Самоковеца прави в бандата на Кроки. Малко преди смъртта на боса си Димитров заедно с още 18 гангстери участва в отвличането на Любомир Илиев-Ломски. Според ченгета бандата е водена лично от Самоковеца, а поръчител е неговият бос, който иска да извади Ломски от борбата за контрола на петролната контрабанда през ГКПП Олтоманци. След като Ломски е отвлечен от дома си в Кюстендил, главорезите на Самоковеца го пребиват зверски и го захвърлят със счупени крак и ръка в землището на с. Цървеняно. Любомир Илиев се спасява по чудо и подава сигнал в МВР. Разследването по случая приключва бързо и срещу Самоковеца и аверите му започва дело. На първа инстанция те са осъдени, а втората ги оправдава. Впоследствие скандално известен прокурор "забравя" да обжалва и така Константин Димитров се превръща в новия бос на контрабандата с помощта на видни политици и висши ченгета.