Елена, съпругата на изчезналия професор с бомбето: Не пуснаха полицейски кучета да го търсят
Полицейски кучета не са били включени в издирването на мистериозно изчезнали край село Расник професор по музика Тодор Бакалов. "От полицията казаха, че вече е мокро и е минало много време, за да пуснат кучета. Казаха, че ги пускат само в търсенето на деца", проплака по телефона съпругата на професора – Елена Телпиз-Бакалова. Двамата са заедно от 14 години и не са се разделяли нито за ден. Тя е бесарабска българка от Молдова. Запознали се, когато професор Бакалов пристигнал там да обучава студенти по музика по програма на Министерството на образованието.
„Никога не сме се карали или спорили. Във въпросния ден бяхме на рожден ден на гости в сватовете в селото. Синът ми трябваше да помогне по къщата на другия ден. Занимавах се с внучката и Тодор почти през цялото време и планът беше да се върнем в София ”, разказва пред „България Днес” Елена.
Професорът не го свъртало на едно място и искал да се разхожда към центъра на селото. Хванал си бомбето и тръгнал по улицата. Елена излязла след него почти веднага.
„Видях в коя посока тръгна и излязох след него. Съседката отсреща ми каза, че току-що съпругът ми е минал, и аз започнах да подтичвам на токчетата да го догоня. Движех се доста по-бавно от него, защото той ходи бързо, добре е физически. Гледах наляво-надясно. Нямаше го никъде. Върнах се бързо в къщата и повиках дъщеря ми. Започнахме да го търсим с колата – околността, селото, малките улички, центъра. Спряхме чак в 2 посред нощ, а от него нямаше и следа”, плаче неутешимо Елена.
Вече двадесет дни няма ни вест, ни кост от известния професор, лауреат в музикалните среди и носител на множество престижни награди у нас и в чужбина.
„Понякога си наумява да се разхожда, но аз го връщам. Същото се случи и тогава. През половин час ме питаше кога ще си тръгваме към София. Аз му казвам, че след 40 минути можем да тръгнем, бяхме излизали и на разходка няколко пъти, и до центъра на селото го водих”, казва Елена.
80-годишният професор Бакалов не се ориентира в пространството и има проблем с късата памет. Знае името си и на коя спирка трябва да слезе със софийското метро, но не знае да каже точния си адрес в „Люлин”. Обикновено носи мобилния в себе си, но в случая тръгнал с другото си сако и GSМ-ът останал в къщата.
„Всички в село Расник и околните села го разпознават вече. Питах къща по къща, докато още беше светло към 17.30. Намерихме и местна баба, която пасе овцете. Каза, че никой не е виждала да минава оттам”, спомня си Елена.
„Мислех, че е тръгнал към Радуй. Разделихме се на 5 групи с роднини и познати. С много коли тръгнахме в различни посоки, а аз се обадих на тел. 112 и дежурните дойдоха. Питахме човека, който кара единствената маршрутка през селото. Той каза, че при него са седнали само три жени, мъж от селото е нямало”, спомня си Елена.
Търсенето на полицаите започнало след 24 часа. Ходили от къща на къща няколко дни и нощи поред. „Аз веднага поисках да пуснат кучета да го търсят. Те не дадоха, но извикаха приятел на един от началниците от София с делтапланер. Огледал всичко от високо, но имало места без видимост. Показа ги на картата и полицаите стигнаха там пеш. И пак нищо – няма ни дреха, ни обувка, ни следа”, вайка се Елена.
Може да е хванал стоп
Роднините на професора подозират, че може да е хванал автостоп.
„Всеки може да го вземе в колата, защото той е чисто облечен, със сако, с панталон. Не изглежда като клошар, интелигентен е, говори много, общителен е”, казва съпругата му.
Елена призовава всеки, който го е виждал, да позвъни на тел. 112.
„Искам да се върне вкъщи. Няма никакви пари в себе си, даже джобове няма. Губила съм го и в София, губих го и на морето и го намирах на плажа бързо, в рамките на един час. Шегувахме се с неговата болест и му казвах: „Май много забравяш”, и той ми казваше: „Да, да, нали съм професор куку-руку. Все още вярвам, че е при някои хора, които не знаят за телефон 112. Не мога да повярвам, че нещо лошо се е случило”, през сълзи нарежда съпругата на изчезналия професор. „Той не може да забрави за мен, просто е някъде, сигурна съм, че е жив.”
