Звездата в Народния театър София Бобчева: Флиртът с Блатечки ни се получи

Ролята на фолкпевица още ми отваря врати

     Има три песни, писани за мен

Играем с Галин Стоев в Тулуза

Коя е тя 

София Бобчева e завършила НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Стефан Данаилов. В трупата на Народен театър "Иван Вазов" е от 2011 г., като става най-младата актриса в състава. Участва в хитовите филми "Летовници" и "Посоки", както и в десетки постановки. Работила е с големи режисьори като Мариус Куркински, Маргарита Младенова, Пламен Марков, Владлен Александров, Гергана Тодева, Марий Росен. Ключова роля ще играе и в дългоочакваното представление на Галин Стоев "Танцът Делхи" на Голяма сцена в Народния театър, чиято премиера е през декември. Тя е звездата и в пародийния чалга мюзикъл "Шшшт... Попей ми", а скоро ще се появи и с главна роля в най-новия сериал на Би Ти Ви.

- София, ти бе най-впечатляващата актриса в трагикомедията "Чудаци" от Максим Горки на сцената на Народния театър. Трудно ли се играе нервна криза на сцената?
- Изключително предизвикателство бе за мен тази роля, защото са повече комедийните роли, в които участвам, отколкото трагичните. Истеричният припадък бе на границата, но режисьорът Краси Спасов ми обясни перфектно какво иска от мен - почти физиологична реакция, да прилича на епилептичен шок, и сцената ни се получи. Разбира се, това се случи не на първа линия пред зрителя, а малко по встрани, но пък се получиха нещата като внушение. Режисьорът свърши и нашата работа - постоянно ни обясняваше как се чувства героят, какво си мисли. Перфектен. Все пак това е класически текст и аз много се радвам, че всяка вечер пълним залата, при това с млади хора.
- Разбрах от Галин Стоев, че си негова любимка. Играеш в новата му пиеса "Танцът на Делхи" на руския драматург Иван Вирипаев.
- Така е. Приятно ми е да чуя, че съм от любимките му. Преди да започна работа с него, чувах от колеги, че ме чака един прекрасен процес - спокоен, интересен, вълнуващ режисьор е Стоев. Човек, който с памук ти взима душата. С автора Вирипаев са много близки, често обсъждат разни неща. Разбрах, че ще дойде на премиерата ни, дано се случи. Иначе с Галин заминаваме в Тулуза, където той става директор на театъра и с постановката си ще встъпи в длъжност. Ще играем осем представления там.
- Непрекъснато си харесвана за роли от различни филмови и театрални режисьори. Случвало ли ти се е да отказваш и да съжаляваш след това?
- Разбира се, макар да не обичам да правя това, защото обожавам работата си. Последно отказах на Бойка Велкова, която много харесвам. Тя ме покани в нейната пиеса, в която дебютираше като режисьор. За съжаление нямаше как да съчетая това с работата ми в "Чудаци", където бях разпределена. Но тя е прекрасен човек и не ми се разсърди, дори дойде да ме гледа на премиерата.

- Вярно ли е, че актьорите сте хора, които не могат да бъдат истински приятели помежду си?
- Не е точно така. Могат да си бъдат приятели актьорите въпреки конкуренцията. Но знаеш ли, сега ми прави впечатление, че когато имаш повече претенции към нещо или правиш скандали, говоря за театралните ни среди, сякаш повече те уважават, повече се съобразяват с теб. А останалите, които са съвестни и тихо си вършат работата, някак не ги чуват. Но така е навсякъде. Не че се оплаквам, просто споделям впечатления.
- Ти снима в "Стъклен дом", "Забранена любов", сега си в главна роля в сериала на Би Ти Ви, който започва в началото на 2018 година.
- Да, имала съм повече епизодични роли досега във филми, но в този ще съм в една от главните. Смятам, че се очертава като хит, защото е мегапродукция. Досега никога не е имало сериал, заради който да се построи цяло село - с църквите, къщите, кръчмите, всичко. Вложено е много.

- С коя от ролите си досега смяташ, че ще бъдеш запомнена от хората?
- Това е ролята на Веска в "Шшшт... Попей ми". Там съм фолкпевица. Филмът е авторски на режисьорите Андрей Волкашин и Петър Вълчев. Участват още Силвия Станоева, Снежина Петрова, Китодар Тодоров, Сантра, Поли Генова и много други. Но фолкпевиците са героини на нашето време и аз не ги осъждам. Ето пример - вчера бях в заведение и като ме видяха хостесите, веднага ме настаниха, не чаках като другите. Макар вече пет години да минаха от този филм, дори не са го давали в кината, а пък фризьорки, хостеси ме помнят и много ми се радват, като ме видят. С предимство съм.

- С Тодор Колев също игра в "Последният Арлекин", там какъв беше образът ти?
- Отново на фолкпевица (смее се). Но той беше изключителен на снимачната площадка. Направи ми впечатление, че иначе е много сериозен човек, а когато светне камерата, се преобразява - става забавен, с чувство за хумор, комик. Голям професионалист беше.
- Като фолкпевица имаше ли си собствени песни?
- Ооо, да, специално за мен имам три песни. Мога да пея, вярно го правя, просто ми се налага, както се казва.

- Разбираш се перфектно с режисьорите, а със секссимволите, например Асен Блатечки, с когото игра в "Посоки" на Стефан Командарев?
- Той е много свестен и забавен човек. Флиртувахме в "Посоки", макар още да не съм гледала филма. Получи ни се сцената, макар по нощите да я снимахме. Помня, че тогава играех в "Синята птица" и бях цялата в грим и брокати. Като отидох на снимачната площадка и Командарев ме видя, веднага нареди да се измия. А то много трудно се махаше този грим. Но той каза: "Искам естествени хора, потни, нормални, а не силно гримирани като в сапунените сериали". И филмът се получи на ръба на документалното. Много въздействащ стана.

- Като ученичка на Стефан Данаилов как ще го изненадаш за рождения му ден на 9 декември, когато има юбилей?
- Аз лично ще бъда там, но има сценарий на вечерта, ще бъде като представление. В него избрани от Ламбо студенти ще четат от книгата му. Това ще са Дарин Ангелов, Евгени Будинов, Ненчо Илчев и други. Единствената жена, включена в програмата, която ще участва, е Силвия Лулчева. Тя е неговата любимка.
- Какво си запомнила от проф. Данаилов?
- Когато учих при него, той бе министър на културата и нямаше време да е всеки ден с нас. Когато идваше обаче, всичко се превръщаше в празник - даваше ни самочувствие, с едно такова изключително чувство за хумор, на което ни научи, да не се взимаме на сериозно. Иначе като спомен, имам един странен сън с Мастера. Сънувах, че пием кафе в Народния театър и след известно време това наистина ми се случи.

- А вярно ли е, че той е избирал момичетата за класовете си по тънкия глезен?
- Не ги избира само по този показател, но държи на това (смее се). Смята, че хубавите крака започват от тънкия глезен. И е прав.
- В личен план за какво мечтаеш, София?
- Мечтая да създам стабилно семейство. Мечтая и сега като станем председатели на ЕС, някак да се пренесе този европейски дух в балканската ни столица за по-дълго време. За да не се случат както обикновено думите на Алеко Константинов: "Абе, европейци сме, ама не сме съвсем".

Лили АНГЕЛОВА