Единственият у нас лекар отец йеромонах Йоан: Дяволът прилича на интернет

Православието е най-мощната антивирусна програма

Кой е той

Д-р Иван Иванов е семеен лекар в с. Драганово край Горна Оряховица и свещеник в местната църква "Свети пророк Илия", където служи като отец Йоан. Завършва медицина в Плевен и специализира обща медицина в София. В продължение на години е лекар и в Дома за стари хора с увреждания в село Горски Горен Тръмбеш. През 2001 г. приема монашеството. Така на 30 ноември 2002 г. отец Йоан бил подстриган за монах в Дряновския манастир, след което отишъл да служи в Драганово. На последния конгрес по обща медицина в Пловдив получи награда за разработката си в областта на информационните технологии.

- Йеромонах Йоан, или д-р Иванов, вие сте едновременно и лекар, и монах. Кое е по-важно за българина - материалното или духовното?
- Строго индивидуално е при всеки човек. Зависи от интелекта, от възпитанието и от средата, в която израства. Лекарят трябва да прецени всичко това и да даде на пациента духовна насока, която да му помогне да си подобри здравето. Т.е. да даде духовно предписание за телесните тегоби. Разбирането за болестта на пациента и съветите в духовен аспект от страна на лекаря му помагат в психоемоционален план да преболедува. Така човек се успокоява, емоционалният товар се премахва и това му помага да се справи по-бързо с болестта.

- Вярват ли младите хора у нас?
- Да, има динамика. Аз съм изключително щастлив, че все повече млади хора идват в църквата. Питат, интересуват се, много от тях остават да изслушат тълкуванията на Светото Евангелие. Това всъщност е духовна храна. Човек, опитал веднъж от нея, продължава да я търси. Колкото повече той поема от тази храна, получава и разбиране и постепенно човек, доколкото има воля, изгражда своите принципи и християнска ценностна система.

- Какво ни е нужно - вяра, любов, слово?
- Човекът е създаден чрез словото Божие и чрез него може да избегне и разпознае лъжата, която се посява от Лукавия, като имитация на истината. Когато дяволът действа, той вкарва много истини за заблуда и между тях лъжа. Той дезинформира. Нещо като ситуацията с изобилието на информация в интернет. Четем и слушаме хиляди неща, в които има някаква истина, но и голяма доза лъжа. Човек се подвежда в дадена посока.

- Как тялото и душата се преплитат и вярва ли още българинът в Бога?
- Човек освен тяло, което е материалният му компонент, е преди всичко духовно същество. Той е всъщност трисъставно същество, изградено от ум, душа и тяло. Това не е случайно, а отражение на Светата Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Като части от една система, ако някоя от съставните се повреди, страда цялото. Следователно има еднакво необходими и задължителни грижи - за духа и тялото и разума. Пренебрегването на която и да е от тях рефлектира върху другите, а така и върху цялата личност. Животът ми даде възможност да се стремя да се грижа именно за цялото, за комплексната личност на индивида. От това научих, че универсалната панацея за цялото е душата и вярата, чрез която тя съществува. В този смисъл аз съм убеден, че човекът винаги ще вярва, защото вярвам в спасението, а то идва с вярата. Чрез позоваването на Бога се постига благодат, а оттам се достига и до истината.

- Каква е истината, тя индивидуална за всеки ли е, или е едно всеобщо верую?
- Православието е като вид антивирусна програма, която може да работи и на най-силните, и на най-слабите компютри. Поради това, че Бог е любов, той иска всички хора да се спасят. Идеята е да може всеки, изпълнявайки препоръките на Божието откровение към човека, да постигне спасение. То не е просто някакво предписание за спазване на норми, каквито са Божите заповеди, то е сила свише, която отваря очите.

- Тоест трябва да прилагаме законите, докато те ни променят, така ли?
- За да достигне човек до извод, до концепция, трябва да преживява, да трупа и да живее. В този смисъл ние трябва да се позовем на Божите повели, дори в началото да не ги разбираме, като после ще видим тяхната могъща сила да просветляват. Като се прилагат в живота по елементарен начин, ние можем да се предпазим от капаните, които се поставят от Лукавия. Той използва Божите творения, т.е. нас, хората, с цел да докаже на Бог, че той е несъвършен, тъй като е създал нас по свой образ и подобие. Тази духовна битка между дявола и Бога е опосредена, минава през нас, хората. С нашите решения дали да извършим добро или зло, реално вземаме и позиция в този вечна и непреходна борба. Според това самоопределяне, което всеки човек прави, той се идентифицира и позиционира в отвъдния живот. Тази духовна битка се води от всеки от нас, без значение дали я осъзнаваме. Идеята е именно да се прозре това положение.

- Означава ли това, че не е необходимо да разбираме, а просто да следваме Божите повели?
- Който подценява, който се гордее пред Бога и отхвърля неговото слово, често страда. Православието е елементарно по своята същност, за да може всеки да се докосне до него. Не трябва човек заради способностите си да се възгордява. В противен случай той ще последва примера на Луцифер, който, бидейки сътворен като светъл херувим, се възгордява и пада от небесното царство.

- Как да се грижим едновременно и за тялото, и за душата си?
- Когато се грижиш за духовното си здраве и тялото ликува, по-трудно може да се разстрои телесното. Въпреки че Бог допуска и праведници да страдат. Такъв е примерът с Йов от Стария завет. Той е бил изключително добродетелен и предан на Бога. В същото време е бил и материално заможен. Дяволът обаче се опитва да докаже на Бог, че ако на този човек се отнеме материалното, той ще се обърне против Бога. За да докаже грешката на дявола, Бог умишлено допуска той да отнеме на Йов имотите му, добитъка, жена му, децата му, а накрая и да влоши до смъртен одър здравето му, но без да засяга ума му. До последно обаче Йов вярва в Бога и не се обръща срещу него. Когато той преминава през всички изпитания, дяволът е победен и Бог връща всичко на Йов стократно.

- Какво бихте пожелали на хората като лекар и като отец?
- Пожелавам преди всичко хората да слушат своята съвест. Тя е Божият глас във всеки човек. Тя е незаменим дар. Дори и в най-опорочения човек тя не спира да говори.

Любен ДИМИТРОВ