Сикаджия спасява Мейзер от рекет

Познанства с бабаити осигуряват спокойствие за бизнеса й

Варненският юмрук Данчо Марков разследван в Грузия за убийство на четирима

Взривеният бизнесмен Йордан Марков е пазел честта и бизнеса на скандалната Анита Мейзер в началото на кариерата й. Той и мутрите му вардели вървежните в ранните 90 години барчета „Панда 1“ и „Панда 2“, които палавата брюнетка отворила в морската столица още когато е на 25 години. За кратко кафетериите добили популярност като свърталище на бабаити и при Анита пристигнали рекетьори да й искат такса спокойствие.
„Когато борчетата започнаха да я притесняват, тя вече беше много близка с Данчо, който й се радваше, защото беше точна жена. Обичаше я като сестра, а тя му даваше съвети за гаджетата му“, разкриват близки до Марков.
Когато борчетата заплашили Мейзер, че ще запалят барчетата й, тя потърсила помощ именно от покойния бос. Той извикал хората, които я притеснявали, и им казал да не я закачат повече.
По това време Данчо Марков е наричан варненският юмрук на СИК. Движи с бодигардове грузинци, а името му всява респект в крайморския регион. В началото на 90-те години той участва в няколко фирми, но седалището на една от тях е с адрес на офиса на СИК, заради което го свързват със силовата групировка.
На 21 ноември 1996 г. в 4,17 часа сутринта е взривен асансьорът в блок на варненската ул. "Ангел Кънчев" 22. При атентата загива 27-годишният Йордан Марков, а 19-годишната му приятелка Весела Попова е ранена в ръката. Грузинският му телохранител Манук Дениладзе успява да бъде изведен под руините, но издъхва в болницата.
За ченгетата няма съмнение, че Данчо Марков е убит по поръчка. Във фаталната вечер той се прибирал в квартирата си. Неотлъчно с втора кола го следвали двамата грузинци, които ескортирали скъпия мерцедес на сикаджията. Единият от гардовете изкачил пеша стъпалата до 7-ия етаж, за да провери дали всичко е чисто, и слязъл обратно с асансьора. Когато Данчо Марков и Весела Попова се качили, експлозивът се задействал между 1-вия и 2-рия етаж. Той е бил поставен над асансьорната кабина и е активизиран дистанционно. Експлозията е отнесла половината череп откъм тила на Йордан Марков.
Заради буйния си нрав Марков е имал много врагове. Той бил побойник, фен на казината, баровете и дискотеките и не спирал да се хвали, че е местният шеф на СИК. Израснал в квартал „Аспарухово“, захваща се с кикбокс от дете и е бивш състезател. За разлика от брат си Марко, Марков не успява да стане шампион, а се забърква с противоречиви фигури от ъндърграунда.

Официално Марков е притежавал 4 фирми, преди да бъде очистен. Най-известната от тях е "Бумеранг - 94", регистрирана с адрес на варненската улица "Дръзки" 14. Там се намирал и офисът на СИК във Варна. Съдружник на Марков в "Бумеранг" тогава е 37-годишният Стоян Попов, който е и официалният представител на СИК във Варна. За управител на дружеството е посочен бившият служител на Държавна сигурност Георги Табаков. Двамата с Марков имат обща фирма от 1994 година, когато регистрират „Гибита“. Без да имат лиценз, той и Марков започват да осъществяват охранителна дейност. Четвъртата фирма с участие на Йордан Марков е "Робул" ООД. Другите двама съдружници са д-р Людмил Барбуков и грузинецът Нодар Тукашвили. Почти едновременно с "Робул" се появява и фирма „ИРАО“ ООД, отново в съдружие с няколко грузинци. Няма данни при какви обстоятелства грузинската страна се е свързала с Данчо Марков, за да развиват бизнес у нас.

Малко преди Марков да бъде ликвидиран, той е забъркан в страховита история. През пролетта на 1995 г. БНТ показва снимките на четирима грузински младежи, издирвани по линия на Интерпол като безследно изчезнали. Последно те са засечени във Варна и са имали контакти с фирмата на Марков „ИРАО“. През август 1996 г. по молба на външното ведомство на Грузия чрез МВнР и Министерството на правосъдието в Окръжна прокуратура - Варна, пристига официална съдебна поръчка за изясняване на факти около изчезването на четиримата грузински младежи. Междувременно в Грузия са задържани двама гангстери, които в показанията си споменават контактите си през март 1995 г. с фирма „ИРАО“ и Йордан Марков. Арестуваните в Грузия твърдят, че са били свидетели на това как Данчо Марков и грузинци застрелват четиримата млади мъже, натоварват ги на катер (нает лично от Йордан Марков), закачат по телата им тежести, излизат на около 10 мили в морето и ги изхвърлят във водата по пътя за Златни пясъци, близо до "Ривиера". Телата не са намерени. По следствената поръчка е разпитван Данчо Марков, който е отрекъл да знае нещо за подобен случай.
След взрива в асансьора варненци вече без страх го сочат за една от най-значимите местни мутри от прехода. Подчинени му били професионалните автокрадци, които свивали коли и след това ги връщали срещу откуп.
Името на Йордан Марков е фигурирало в доста преписки на Районната прокуратура за изнудване. Въпреки това срещу него няма нито едно дело, а той не е арестуван приживе. Едната версия за ликвидирането на Марков е по грузинска линия. Твърди се, че той е очистен като отмъщение за четиримата грузинци, които така и не са открити. Твърди се, че през последните години от живота си кикбоксьорът е влошил и отношенията си с кримки от бившия СССР и това коствало главата му. Марков е нямал конфликти с останалите охранителни групировки по морето, твърдят още ченгета от прехода.

Маргина на погребението му

Самият Марков знаел, че е следен и скоро ще му видят сметката. Споделял е, че е притеснен за живота си, и затова си наел 4-5 квартири, които сменял непрекъснато, за да заблуди килърите си.

Въпреки опроверженията, че СИК няма нищо общо с Йордан Марков, който бил "поредният самозванец", още в 9 часа сутринта ден след взрива в асансьора във Варна каца шефът на СИК Красимир Маринов-Маргин. "Може да не отговарям на този въпрос", каза Маргина, запитан дали има връзка между идването му във Варна и убийството на "чуждия на СИК" Марков. Маргина уважи и опелото на 27-годишния Данчо Марков в катедралния храм "Свето успение Богородично".