Новият светец Борис - враг №1 на "народната" власт

Разпопен отец, шпионин на комунистите, го убива след литургия

Борислав РАДОСЛАВОВ

Съвестта на българската църква. Така наричали приживе покойния Неврокопски митрополит Борис, чиято канонизация за светец се подготвя от Светия синод.

Благородния ореол таченият духовник изградил заради изключителната му ерудиция - владеел е свободно 13 езика, и непримиримата му борба срещу комунистическата власт, обявила го за свой враг №1. Именно негова жертва става духовникът преди 70 години.

На 8 ноември 1948 г. митрополит Борис служи празнична литургия в петричкото село Коларово. Последната проповед, произнесена в деня на убийството му, е: "Да помним и да се готвим винаги за смъртта. Помни своя край и никога не ще съгрешиш!".

След приключването й благославя празничната трапеза, но още преди да е вкусил от нея, дядо Борис е повикан от един низвергнат свещеник - Илия Стаменов от село Хърсово. Според всички свидетелства той е бил доносник и шпионин на комунистите. Бил разпопен заради кражба на църковно имущество, но след помилване лично от цар Борис III отървава затвора. Искал от митрополита да му съдейства да си възвърне свещеническия сан, на което дядо Борис се възпротивил.

Тогава този нов Юда най-хладнокръвно го застрелва пред очите на хиляден народ. Последните думи на митрополит Борис били: "Недей! Вършиш голям грях!", сочи житието на покойния отец, написано от изследователя Мартин Николов.

Илия Стаменов е осъден на 7 години затвор, от които излежава 3 на лек режим. Свършва в лудницата, като непрекъснато повтаря: "Аз го убих, аз го убих..."

"Неговото (на митрополит Борис) лобно място ще привлече много хора към посещение и поклонение. Там отивам след всяка служба, където той е паднал. Има едни стълби, които от 1948-а досега никой служещ свещеник в тази църква, нито пък аз, който съм вече единадесет години там, не сме ги разрушили", споделя отец Павел от село Коларово, който служи в същия храм в наши дни.

Той е един от основните двигатели на проект там да се направи параклис за дядо Борис, тъй като на 8 ноември т.г. се навършват 70 години от неговото убийство. В пълен състав Светият синод одобри идеята и благослови начинанието митрополит Борис да бъде канонизиран за светец.

Светското име на Божия служител е Вангел Симов Разумов. Роден е на 8 ноември 1888 г. в село Гявато, Битолско. Житейският му път по чуден начин е свързан със свети Димитрий Солунски, особено почитан в родния му край.

Още от малък бъдещият митрополит Борис проявява любов към Божието слово и учението. Завършва трети клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904 г. с отличие. През есента на 1903 г. баща му загива като четник в Илинденското въстание под войводството на Георги Сугарев.

През 1904 г. Вангел Разумов е в Цариград, в българската църква "Св. Стефан", където привлича вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която завършва с отличие през 1910 г.

На 10 юни в църквата "Св. Стефан" Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и йеродяконски чин. През 1915 г. йеродякон Борис завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен "доктор по богословие".

От 1926 г. до 1931 г. е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935 г. вече като епископ Борис е главен секретар на Светия синод. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22 февруари 1945 г.

На 24 март 1935 г. епископ Борис е избран за митрополит на Неврокопска епархия. За кратък период от време духовникът успява да извърши успешно строителство на над 20 храма.

Месец преди разпопеният отец, шпионин на комунистите, да го разстреля пред погледа на стотици миряни, митрополит Борис изпраща протестно писмо срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Светия синод. Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството.

Заради тези обвинения окръжният комитет на БКП го обявява за враг щ1 на народната власт. През 1948 г. във в. "Работническо дело" излиза статия срещу митрополит Борис, озаглавена "Един недостоен служител на Българската православна църква".

Въпреки всичко той не прекратява борбата си за връщането на църковните имоти, за връщането на вероучението в училище и не спира преиздаването на брошурата си "Кризата в нашето училище", където основната теза е, че нашето училище обучава, но не възпитава.

Племенникът му Методий Симеонов разказва как дядо Борис е спасил окаян алкохолик, решил да се самоубие. Спасил от самоубийство и бившия кмет на Горна Джумая Панайот Тасев, който бил изгубил жена си и трите си деца.

Малко преди трагичната си гибел митрополитът отива при близките си и казва: "Дойдох да се сбогувам, защото това ще бъде последното ни виждане. Снощи аз получих знамение, че моят край идва. Сънувах, че падна огън от небето и този огън ме грабна и мене в небето. Аз отивам да осветя черквата "Св. Димитър" в село Коларово, но вероятно това ще бъде моят край."

Духовникът до баташките мъченици

След като бъде обявен за светец, Борис ще се нареди до баташките и новоселските мъченици. Избитите в баташката църква българи, както и изкланите в новоселския манастир "Света Троица" (сега град Априлци) през пролетта на 1876 г. бяха канонизирани за светци през март 2011 г. от Светия синод.

В края на февруари 2016 г. за светец бе канонизиран и Свети Серафим Софийски Чудотворец. За първи път в историята един светец бе обявен едновременно от православните църкви на България и на Русия.