Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/6674740 www.bgdnes.bg

Младият режисьор Димитрис Георгиев: Търся актьори, които говорят, докато мълчат

Допусках, че филмът ми "Последните два дни" ще заинтригува публиката в САЩ

Не получавам комплименти

Доброто кино говори всички езици

Галин Стоев ме покани за трейлъра

Кой е той?

Димитрис Георгиев е само на 23 години, но вече режисира големи звезди. Докато още следва в НАТФИЗ, вече прибра 3 международни отличия за късометражния си филм "Последните два дни". Лентата се бори за награда на още 15 фестивала, а в психологическия трилър участват популярните актьори Маргита Гошева ("Слава" и "Урок") и Велислав Павлов ("Въздесъщият").

Димитрис е режисьор и на хитовия трейлър към представление на режисьора Галин Стоев - "Танцът Делхи". За снимките се наложи да разплаче Владо Карамазов и Радина Кърджилова. Много скоро по сценария му ще заиграят и звездите Стефания Колева и Стефан Денолюбов.

Реклама

- Димитрис, очакваше ли успехите на филма "Последните два дни"?

- Когато с екипа ми започнахме работа по проекта, нямахме никакви очаквания. Може би имахме надежди. Предполагах, че заради темата, която засяга проекта, по-силен ще бъде интересът на зрителите в САЩ. И ето че фестивалите, на които е селектиран филмът, са предимно там.

- Kaк се роди идеята?

- Филмът тръгна като задача от НАТФИЗ, където следвам кинорежисура в класа на проф. Дочо Боджаков. Трябваше да изградя седемминутен съспенс, но когато написах сценария, осъзнах, че тази история не бих могъл да я разкажа за по-малко от 20 минути. Тогава срещнах и огромната подкрепа на продуцентите си Александър Кенанов от B2Y Production и Данаил и Теодора Младенови от New European Wave Entertainment.

- Какво спря вниманието върху главните актьори Маргита Гошева и Велислав Павлов?

- Дълго време разсъждавах над това кой би могъл да доизгради моите персонажи за краткото време, което имаме за реализация на проекта. Знаех, че ми трябват добри актьори с опит в киното, актьори, които умеят да говорят, докато мълчат, актьори, на които мога да вярвам безрезервно, и такива, с които за мен лично ще бъде предизвикателство да работя. С Маргита Гошева и Велислав Павлов стигнахме до момент, в който се разбирахме почти без думи за посоката и смисъла за взимане на решения на техните персонажи. В този момент всичко започна да се материализира.

- Помниш ли първите похвали?

- Комплименти не получавам. Не мисля, че все още съм доказал каквото и да е било, за да има похвали. Проектите, върху които съм работил, мога да ги преброя само на едната си ръка. Единственият човек, пред когото въобще трябва да доказвам нещо, това е моят продуцент, за да ме подкрепя занапред.

Реклама

- Задава ли се пълнометражен филм?

- Вече от няколко години работя върху дебютния си пълнометражен филм заедно с режисьора Марий Росен. Имаме още няколко години работа, преди да дадем старт на проекта, тъй като продукцията е доста амбициозна. Почти прекалено.

- Април започват снимките на втори късометражен филм със звезден каст? Какъв е сюжетът и кои актьорите?

- Да, филмът се казва "Това, което остава"с продуцент Александър Кенанов. Оператор е Дамян Димитров. В главните роли са Елена Телбис, Валентин Стоев, който съвсем скоро завърши Кралската академия за слово и драма в Лондон, Стефан Денолюбов, Стефания Колева, Димитър Николов и Рая Пеева. Ставаме свидетели на семейна трагедия, разказана през погледа на младо момче, което губи сестра си в катастрофа, която не е случайност.

- Как се привлича вниманието на голям режисьор от ранга на Галин Стоев?

- Галин Стоев се беше запознал с друг мой подобен проект и ми се обади с покана да направя трейлър за "Танцът Делхи". А работа с такъв текст и с режисьор от такава величина не е за изпускане. Изключително много му благодаря за доверието. С оператора Дамян Димитров се опитваме да въведем нова за България форма за трейлърите на театрални представления. Форма, която работи в театрите по цял свят. След като прочета пиесата и говоря с режисьора на постановката, се опитвам да синтезирам смисъла и усещането, което трябва да предаде представлението на зрителите и да го разкажа през кинематографичен сюжет.

- Участвали сте в подготовката и на мултимедията в спектакъла, който триумфира в Тулуза, Франция. Какво позволяват модерните методи в класическия театър?

- Всичко е позволено, стига въображението да може да го култивира и насочи в правилната посока. Ходя на театрални премиери в чужбина и се запознавам с различни начини на мислене, които комбинират деликатно безброй много похвати в една постановка. Да работя с Никола Тороманов по мултимедията също бе много интересно и любопитно за мен. Въобще да работя рамо до рамо с тези имена, докато все още уча основни принципи, които трябва да спазвам, си е огромна привилегия.

- Целта е в международната сцена на филмовото изкуство, нали?

- Да, разбира се. Надявам се скоро да замина и да продължа своето обучение. Знам, че всичко зависи от мен, затова и гледам да работя колкото се може повече благодарение на подкрепата, която получавам тук.

- Какво не стига на българските филми, за да станат достатъчно популярни зад граница?

- Смятам, че през последните две години географският успех на българското кино достигна до изключителни величини. А какво не им стига - всеки режисьор сам си знае.

- Подкрепят ли ви преподавателите в НАТФИЗ?

- Всеки един. Дори за проекти извън НАТФИЗ винаги се консултирам с тях и говорим сигурно по 4 часа по телефона. Все пак това, което ние искаме, го искат и те.

- Как се сбъдват мечти в изкуството?

- Всяка голяма промяна идва от индивидуалната позиция. Нищо не се сбъдва, ако не се бориш за него. Или поне при мен е така...

- Имало ли е инфарктни ситуации по време на снимки?

- Във всеки етап се сблъсквахме с нещо. И когато се допитвахме до някого за проблема, чувахме отговора: "А, това на мен никога не ми се е случвало"... Всяка стъпка променяше предишната, а това отлагаше края. Изначалната сценарна структура на разказа беше ясно изградена и всеки от екипа знаеше точно какво прави и по-важното защо го прави. Имахме един 24-часов снимачен ден, заради който мисля, че всеки искаше да ме застреля. Включително и аз себе си.

- Кои теми са за правене на филми в момента?

- Аз никога не започвам да изграждам сюжет от тема. Може би тръгвам от дума или характерен персонаж. Нещо на пръв поглед незначително, което ме е провокирало да мисля много. Не трябва да се категоризират теми за добро българско кино. Доброто кино говори на всички езици.

- Като запален киноман - кои са филмите за 2018?

- Тази година доста заглавия ме впечатлиха. Част от тях са "Нелюбов", "Призови ме с твоето име", "Три билборда извън града", Wind River, "Квадратът", новият сезон на "Туин Пийкс"...

- Имаш ли български фаворити?

- Eдинственият български филм, който ме развълнува през последните години, е "Слава" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева.

- Режисьорът, който вдъхновява?

- Доста са. Джузепе Торнаторе, Дейвид Финчър, Денис Вилньов, Уди Алън, Деймиън Шазел, Сам Мендес, Стивън Фриърс, Стивън Долдри, Спилбърг.

- Има ли в момента "златни филми", които ще останат в историята?

- Златните филми стават златни, когато мине много време. Според мен има много съвременни филми, които ще оставят незаличима следа в историята на световното кино.

Трейлърът на "Танцът Делхи" може да видите тук:

Трейлърът на "Последните 2 дни" може да видите тук: 

Кристина ДИМИТРОВА

Реклама
Реклама
Реклама